Мъж, израснал в търновския Дом за деца "Пеньо и Мария Велкови", създаде успешен бизнес в Англия



ОТ ШЕСТ ГОДИНИ ТЪРНОВЕЦЪТ СТЕФАН НИКОЛОВ, КОЙТО Е КРЪГЪЛ СИРАК, СЕ РАДВА НА СВОЙ ПРОСПЕРИРАЩ БИЗНЕС В ЛОНДОН. 40-годишният мъж управлява фирма за почистване и преместване на мебели, електроуреди и покъщнина. Услугите изпълнява съвместно с още 17 души, като за целта купил четири буса. Казва, че работата е тежка, защото се изисква сила за пренасяне на товари, и отговорна, защото лондончани държат поетите ангажименти да се случват експресно бързо. Най-голямата гордост на търновеца е фактът, че бизнесът му дава хляб на три момчета, които също като него са израснали в дом за деца.





40-годишният мъж не обича да се връща в спомените от детството си. Обобщава този период като кошмар, а не като ад, защото вярва, че след края на живота има определено място, на което е отредено всеки да попадне според заслугите си приживе, а той не можел да намери причини да бъде наказан да порасне в пъкъла.





„В дома „Пеньо и Мария Велкови“ се наложи да стана мъж много рано. До някаква степен липсата на семейство ме озлоби. Бях сърдит на всеки възрастен, когото срещах, защото си представях, че това може да е моята майка или баща. Имаше двама възпитатели, които проявиха невероятен професионализъм и всеотдайност към мен, и в периода на тийнейджърските ми години успяха да пречупят мрачното ми отношение към света. Помня съвета им „Не търси виновниците за тежката си съдба, а стани герой в собствения си живот“. Това и направих“, сподели Стефан.





Когато навършил 18 години, напуснал институцията, но съумял да тръгне със спестявания и веднага успял да си намери квартира. Това била формулата му за успех, винаги да е подготвен за изпитанията, които го очакват, а не да се оплаква и тюхка за трудностите. Започнал работа като барман, заработвал някой лев допълнително и като хамалин и момче за всичко по строежите. Нямал амбиция да следва в университет, защото от малък образованието не му вървяло. Силен бил само в математиката и можел да брои пари със скоростта на светлината.

„Беше ясно, че няма как да стана интелектуалец и в живота мога да успея само с тежък физически труд. Мои познати ме посъветваха да се пробвам в Англия, защото работата, която върша тук, е много по-скъпоплатена на острова. Признавам си, че бях уплашен да рискувам, защото не знаех и една дума на английски език, обаче нямаше какво да губя“, разказва Стефан.





През 2010 година заминал за Великобритания. Наели го в строителна фирма, но благодарение на опита и това, че е работяга, както той сам казва, след шест месеца му увеличили заплатата. Имал късмета да попадне на коректни работодатели, които оценявали труда му и не го дискриминирали за това, че е българин. С времето успял да научи и езика, да се легализира и да получи всички услуги и права, които му се полагат в Англия.

„Запознах се с доста хора, които ме посъветваха да направя нещо свое, което да ми носи добри пари, и така да не съм зависим от никого. Тази идея ми звучеше фантастично, но като отлежа, си дадох сметка, че нищо не губя, ако пробвам. Ако се бях провалил, винаги можех отново да се хвана някъде на работа като общ работник на строеж“, сподели Стефан.





Започнал сам с бус под наем. Обикалял различни търговски обекти и разяснявал какви услуги предлага. Имало дни, в които не успявал да спечели нито един клиент. С упоритост и желание обаче доказал на собствениците, че е сериозен и мотивиран. Първият, който му гласувал доверие, бил склад за риба. Търновецът пренесъл няколко хладилни витрини и това било началото на успешната му дейност. Пуснал обяви в няколко тамошни информационни сайта, регистрирал фирмата си и с времето привлякъл редовни клиенти.

„В един момент се оказа, че поръчките са много повече, отколкото мога да поема, и предложих на мой колега – българин от строителната фирма, да се присъедини. Започнахме двамата да ходим по адреси и вършехме работата много бързо. Англичаните бяха доволни и ни препоръчваха на други“, спомня си нашенецът.

С първото по-голямо спестяване на пари дал за първоначална вноска по изплащане на свой бус.

Не крие, че прогресът на фирмата му коствал доста – безсънни нощи по съставяне на график за последователността на адресите, които трябва да посети, за да спести време и пари за гориво, огромни мазоли и рани по ръцете по пренасяне на товари, сериозни болки в кръста, психоатаки заради притеснения дали ще успее да изплати вноските по буса и останалите формалности по фирмата.





Шест години по-късно е убеден, че целият труд и всеотдайност са си стрували, защото сега е работодател на 17 души. От тях три са жени и отговарят за приемане на поръчките. Останалите работят в екип по двама и успяват да обхванат голяма част от мегаполиса.

„Преди две години наех три момчета, които също са израснали в дом, едното от Стара Загора, а другите от София. Съвестни са и се справят отлично“, споделя Стефан.

Боляринът твърди, че се чувства безкрайно щастлив от успешния си бизнес, но голямото му желание е да създаде свое семейство. За момента няма жена до себе си, но си представя партньорката му е да е българка, защото според него англичанките са по-студени. Иска да има поне две деца и да ги дари с всичко онова, което на него му е липсвало, но категорично отказва да им поднася всичко на тепсия, а водещ принцип във възпитанието им ще е да се научат на труд и дисциплина.

Галина ГЕОРГИЕВА


Четете още:

🔴 По света студентите са лидери на обществената промяна, у нас се търкалят пияни в Банско

🔴 Хеморагична пневмония покосила момичето във Враца, същата като на Алекс?

🔴 Къде са парите от втората ни пенсия?





Източник: Борба.БГ





Коментари

горе