Св. Нектарий Егински-светецът, който лекува всички болести
Св.Нектарий Егински е един от най-знаменитите гръцки свтеци на новото време, към когото се обръщат за помощ от всички части на земното кълбо.
Свети Нектарий извършил много чудеса още преживе, а след прехода във вечния живот, получил още повече дръзновение да се моли и помага на всички, които прибягват към него.
В Гърция считат, че не съществува болест, за която св.Нектарий не би могъл да помогне – по молитвите на светеца се изцеляват хора с онкологични проблеми. Съвременните чудеса, станали с помощта на св.Нектарий Егински са толкова много, че е трудно да се изброят.
Св.Нектарий (Анастасий Кефалас) се родил през 1846 г. в Силиврия, близо до Константинопол в семейството на благочестиви родители.
Като истински Божий избранник, той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 14 г. той заминал за Константинопол, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.
Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в тютюнева фабрика, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Анастасий решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог:“Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам.“
На плика написал „До Иисус Христос на небето“ и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Човекът, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог.
Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Анастасий, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал:“Боже мой, спаси ме!Ще уча богословие, за да заставя всички, които хулят Твоето Свято Име.“
На 22 г. Анастасий се преместил на о-в Хиос и започнал работа като учител. Нравствеността в селото и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили.
Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценили. Той създал хор, и пеел заедно с тях в селската църква, но душата му го теглила към монашеството. Анастасий посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време той бил подстриган в чин дякон с ново име Нектарий, което в превод означава безсмъртен.
Нектарий получил образование в богословския факултет в Атина, където се запознал с Александрийския патриарх Софроний. На 40 г. Нектарий бил ръкоположен за свещенник и бил назначен на служба в гр.Каира, Египет, а след 3 години той станал епископ.
Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасял и Александрийския Патриарх Софроний и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че епископа ще стане главен претендет за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Св.Нектарий бил оклеветен и обвинен не само в посегателство на поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне Египет. Светецът отишъл в Атина, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много жалко съществуване.
Веднъж, излизайки от министерството на религията,след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кмета на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал епископа, кмета намерил за него работа – проповедник в Евбея, но и тук го посрещнали враждебно.
Всяка неделя св.Нектарий проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на слушателите. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: „За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам“. И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископа бил несправедливо обвинен. В следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление.
Любовта на хората съпътствала св.Нектарий. Но той до края на живота си бил длъжен да носи кръстта на изгнанието. Когато стария Патриарх бил сменен с нов -Фотий, светецът се обърнал към него с писмо за реабилитация. Но отговор не получил. До края на живота си св.Нектарий се намирал в неустановено каноническо положение, подписвайки се като „странстващия епископ“.
Постепенно тъмнината на клеветите отстъпвала от името на оклеветения епископ. Хората, виждайки неговия чист и добродетелен живот, слушайки вдъхновените му проповеди се стремили към него. Славата на Пентаполския митрополит от провинцията скоро достигнала до гръцкия кралски двор. Кралица Олга се запознала с него и станала негова духовна дъщеря. Благодарение на нея, той бил назначен за директор на богословското училище Ризари в Атина. В годините на неговото управление в училището започнали години на подем. В това време около св.Нектарий започнали да се събират неговите духовни чада, а много идвали за съвет и благословия. Тогава и започнали да се проявляват в стареца Божиите дарове – прозорливостта и дара на изцелението. Когато той служил Божествена Литургия, намиращ се в молитвено състояние, неговото лице излъчвало светлина, която околните виждали. Но както и преди, неговото главно украшение било смирението.
Когато в училищната църква идвал друг епископ, за да му помага, той никога не заемал главното място.
Училищният прислужник се разболял и много се страхувал, че ще го уволнят от работа. След няколко седмици, като се върнал видял, че някой е вършил работата му. Той много се удивил и решил да узнае кой е този човек. Отишъл много рано на работа и видял своя „заместник“. Това бил Пентаполския епископ, директора на училището. Той му казал:“ Не се учудвай, аз няма да заема твоето място, просто искам да ти помогна да запазиш работата си.Докато си болен, ще работя вместо теб.Само не разказавай на никого за това.
В обкръжението на св.Нектарий имало и няколко девойки, които желали да се посветят на монашески живот, но не искали да се лишат от духовното наставление на своя наставник.
Св. Нектарий започнал да се оглежда за подходящо место за построяването на манастир, като се спрял на о-в Егина. Тук той намерил останки от древен манастир, и със собствени средства закупува земята. Скоро тук пристигат първите заселници.
В края на живота си светецът понесъл още един удар. В манастира дошла 18 г. Мария Куда, която избягала от деспотичната си майка. Св. Нектарий я приел в манастира. Тогава майката на момичето подала жалба срещу него, че съблазнява млади момичета.
В манастира дошъл следовател, който направил разследване и не открил нищо нередно. Въпреки, че се държал много лошо със св.Нектарий, като го нападнал и физически, той лично му приготвил обяд и го нагостил. Момичето било подложено на медицински преглед, и лекаря потвърдил, че е непорочна.
Известно време след това майката на момичето полудяла, а следователя се разболял тежко, и дошъл да търси прошка от св.Нектарий.
Животът на манастира бил ръководен от свети Нектарий, с писмена кореспонденция от Атина до послушниците. След известно време той подал оставка като директор на училището и се установил постоянно в Егина.Той прекарал последните 12 години от живота си в манастира. За този период манастира бил устроен и било развито манастирското стопанство. Годините на земния живот на св.Нектарий били към края си. Чувствайки това, той се молел и казвал:“Да бъде Твоята воля“.
Две от монахините го отвели в болница. Гледайки дребничкия, облечен в черно расо старец, лекаря попитал монахините:“Той монах ли е?“,“Не – отговорила монахинята – Той е епископ“.“За пръв път виждам епископ без златен кръст и главно – без пари“.- забелязал лекаря.
Светецът бил настанен в треторазрядно отделение за нелечимо болни. Още два месеца минали в адски мъки. В деня на празника на архангел Михаил и всички безплътни сили Господ призовал душата на св.Нектарий.
В болницата престоя му бил кратък – диагнозата била рак. В болницата се случвали чудеса: медицинските сестри забелязали, че бинтовете, с които го превързвали благоухаели. До светецът лежал парализиран човек, и когато душата на светеца напуснала земния свят, човекът получил пълно изцеление само като се докоснал до ризата на св.Нектарий.
Веднага след смъртта му, тялото му започнало да мироточи. Жителите на о-в Егина носели на ръце ковчега с тленните останки, когато забелязали, че от ризата на светеца се носи благоуханен аромат.Ръцете и лицето на св.Нектарий обилно мироточили.
Нектарий починал през 1920 г, а през 1961 г. бил канонизиран за светец.
Четете още:
🔴 Чудесата на Доленския храм Свети Николай🔴 Ген. Мутафчийски радостен за сбъдната мечта
🔴 Бонка от "Пътят на честта" закъса за пари
Източник: arhiereiskopz
Коментари
Харесайте ни във facebook!
