Нямахме таблети, играехме на фунийки, ластик и дама
По време на разходка в столичен парк станах свидетел на две дечица, които се
скараха за таблета и телефона. Майката въведе ред набързо и те се кротнаха до
нея, вперени в електрониката си. Та си спомних нашето детство в соца, децата на
60-те и 70-те години. Дето почти не се задържахме пред телевизорите „Опера“. Прекъсвахме
игрите си, за да гледаме детските сериали „Фюри“, „Вилхелм Тел“, и „Робин Худ“,
„Патафил и Филопат“. И след това отново излизахме на улицата, където довършвахме
започнатото мачле. Или яхвахме балканчето, което оставяхме във входа. Продължавахме
игрите с топка на ръбче, а момичетата на ластик и дама.
Да сте видели по улиците и градините днес разчертана с тебешир или просто с камък
дама на асфалта. Ами игрите с фунийки, които си бяха и малко опасни, но масово
пренебрегвахме забраните. Момчешките игри на топчета, в които имаше и елементи
на хазарт, защото се залагаше в разчертан на пясъка триъгълник и по-сръчните обикновено
обираха всички топчета. А топчетата си имаха наименования – абета, гуди, сирийчета.
През зимата масово са пързаляхме със засилка на ледените пързалки по обувки. Коментирахме
и чакахме с нетърпение всеки индиански филм.
Сигурен съм, че като деца знаехме повече за италианското и френското кино отколкото
днешните деца знаят за киното въобще. А помните ли ужаса да пишеш домашно или
още по-страшното – да правиш диктовка в клас с т. нар. автоматични писалки. Българско
производство, с мастилен резервоар. Мастилото им свършваше или изтичаше наведнъж
в най-неподходящия момент. Незабравими са плезирите и бозата в кварталните сладкарници.
Плезирът е вафлена фунийка пълна с шоколадов крем и твърда шоколадова глазура.
И още много неща, които правеха детството ни далеч по-разнообразно и вълнуващо.
Мишо Кьосев, Варна
Четете още:
🔴 В ложата на Лорда: Хорица, оправете си говорчето🔴 Молитва за избавяне от кopoнавируса
🔴 Заради чумата в Европа се женят на 17 г. и раждат по осем деца
Източник: Ретро
Коментари
Харесайте ни във facebook!
