За родителите си аз съм неблагодарница, която е обрала собствения си брат


Казват, че родителите обичат децата си по различен начин. Не знам как е в другите семейства, но моите родители напълно потвърждават това мнение. Факт е, че по-малкият ми брат винаги е бил по-важен за мама и татко. Когато той се роди, единственото внимание, което получавах, бяха строги укори, че вдигам много шум и преча на бебето да спи. Някак си така се получи, че Иван стана звездата в нашето семейство. Спомням си, че баба Нора – майката на татко, клатеше глава и предупреждаваше родителите ми, че ще от прекалена любов ще разглезят брат ми.





Иван винаги получаваше всичко, което пожелаеше. Иван винаги получаваше всичко, което пожелаеше. Ако аз исках кукла, моментално ми отказваха, но ако брат ми си харесаше нова количка, родителите ми веднага бързаха към магазина. На практика стаята му беше препълнена с различни играчки.





Иван не знаеше думата „не“. Това, което на мен ми беше забранено, на него беше позволено. Мама с удоволствие събираше разпръснатите му играчки, защото любимото й момче било уморено. Не ми позволяваха да играя с приятелките си, тъй като трябваше да забавлявам брат си. Един ден той падна на земята и си удари крака. Мама изскочи от вкъщи и ме удари с точилката, която държеше. С времето брат ми бързо осъзна превъзходството си и умело се възползваше от него. Чупеше нарочно скъпи вещи, но за назидание биеха мен. 





Прегръщаха го и целуваха, а аз плачех наказана в ъгъла. Израснах с мисълта, че основната ми задача е да правя Иван щастлив. Колкото повече растях, толкова повече в мен назряваше бунт. Когато след години се преместих да уча в друг град, не исках никога повече да чуя за семейството си.





За съжаление те не ме оставиха на спокойствие. Настояваха да се прибера у дома, защото синът им имал нужда някой да му помага да си пише домашните. Между другото, когато отказаха да го приемат в университета, виновен не беше той – мързеливият лентяй, а аз – глупачката, която не може да обяснява добре учебния материал. Кулминацията достигна своя връх на рождения ден на баба Нора. Пред всички гости старата жена обяви, че иска да завещае жилището си на мен. Господи, как се разкрещя мама. Според нея апартаментът трябваше да бъде наследен от брат ми. Но баба беше категорична: “ На вашия малък егоист не бих оставила и пукната пара.“ Колкото и да я заплашваха родителите ми, милата старица изпълни думата си. Оттогава мама и татко не само че не разговарят с мен, а и се опитаха да опетнят името ми. Наричат ме копеле, неблагодарница, която е обрала собствения си брат. Въпреки цялата помия, те ми липсват много. Искам само любовта им.


Четете още:

🔴 Новата любов на шеф Манчев е бизнес-дама с визия на фотомодел - вижте красавицата (Снимки):

🔴 Общинари пилеят по гръцки острови пари за деца в риск

🔴 Съседи подгониха Маги Халважиян заради 10 бона за общи разходи





Източник: izvanredno





Коментари

горе