Търновец отглежда над 1000 кактуса в градината си


КОСМАТИ, ЧОРЛАВИ, БОДЛИВИ, МНОГО БОДЛИВИ, НЯКОИ НАПРАВО ОПАСНИ, СА КАКТУСИТЕ, КОИТО ТЪРНОВЕЦЪТ ВЕСЕЛИН СТОЙЧЕВ ОТГЛЕЖДА В ГРАДИНАТА СИ. Има повече от 1000 екземпляра, ако въобще ги е преброил точно, защото само бебетата, които пресаждал ден преди срещата ни, са 500. И понеже разказва за бебетата си, Веско веднага споменава, че ветеранът сред царството от кактуси е на около 42 – 43 г., което си е сериозна възраст. Защото и кактусите, като всяко живо същество, имат предел.





От Аризона и Перуанската пустиня, от Гранд каньон в Щатите, от Андите и от Екватора, от Канада и Аржентина има кактуси в градината си търновецът. Някои от кактусите му са сукуленти, но също имат бодли, в които се задържа влагата, за да живее растението. Това са странни и много необичайни растения, които са красиви бодливи топчици. Когато обаче настъпи сухият период, тази топчица спихва дотолкова, че растението буквално става невидимо в пръстта. Завалят ли дъждовете, кактусът отново придобива топчестата си форма. И разцъфтява още на третата седмица. Веско има кактуси от тези, дето живеят в постоянна влага и затова растат по дърветата, има и от тези, за които естествената почва са вулканичните камъни, затова и тук той трябва да им осигурява такава бедна почва, иначе в обикновената умират.





В колекцията на Веселин има екземпляри даже от страни, които вече не съществуват в същия си вид на географската карта на света – като СССР и ГДР. Въпросния ветеран сред кактусите например Веско донесъл от Германската демократична република преди около 40 г. „Да ти кажа първо, че този кактус се нарича „Астрофиум”. Като го погледнеш отгоре, той прилича на звезда, откъдето идва и името му „астро“. Когато си го купих, имаше пет ребра и наистина беше като звезда. Сега ребрата му са девет и мисля, че няма в България друг колекционер на кактуси с толкова пораснал астрофиум, разказва Веско. Той бил едва на 11 г., когато ходил на екскурзия в ГДР и там видял кактуса. Влюбил се в растението от пръв поглед и купил два броя. „В естествената си среда тези кактуси живеят до 300 години, така че моят на практика даже още тийнейджър не е. При мен първият екземпляр умря от старост“, обяснява Веско.





После разказва, че в зависимост от това къде е родината им кактусите са космати, рошави, бодливи и опасно бодливи. Тези, които са принудени да живеят на 4000 м височина, имат косъмчета вместо бодли, защото трябва да се топлят и да задържат водата, тъй като там пък влажността е ниска.

ФЕРОКАКТУСИТЕ – ТЕЗИ С НАЙ-ЯКИТЕ БОДЛИ, СА ЛЮБИМИТЕ РАСТЕНИЯ НА ВЕСЕЛИН СТОЙЧЕВ. „Отмъстителни са, обаче са прекрасни, пък и да се пазя от бодлите, докато ги пресаждам или прибирам навън-навътре, което правя постоянно заради дъждовете, си е част от удоволствието. Макар че това прибиране навън-навътре взе много да ми тежи, защото саксиите станаха много, някои кактуси пораснаха толкова, че ми трябва отбор юнаци, за да ги местим“, усмихва се колекционерът.

„По-гадни” обаче са опунциите, които имат малки и коварни бодлички. Не стига, че се забиват като трънчета, ами и започват да се разхождат под кожата, преди да решат да излязат оттам.





Въпреки всичко Веско постоянно размножава и умножава колекцията си. Подарява, разменя, купува от други кактусари, които са решили да се разделят с цветята си, търси по каталозите интересни екземпляри. И най-често засажда семенца. Тогава трябва да има търпението да изчака три години, за да види това семенце да се подава над почвата. „Знаеш ли, това с времето, търпението, с човешкия живот, с живота на кактусите, вечността е философска тема. Но тези бодили, защото латинското име на кактусите означава точно бодил, ме карат да се замислям над тази тема. Аз обичам сам да си ги отглеждам, но все повече времето накъсява. На кактуса му трябват поне 20 г. да стане истинско красиво растение. А аз искам и да го видя това красиво растение, затова все по-често си купувам вече пораснали екземпляри“, казва Веско, докато прави обиколка на градината си.

И показва своя Гимнокалициум арматум – кактус с бодли, които приличат на волски рога. После спира до Ректиспинуса, който има толкова големи бодли, че се налага да го заобикаляш на 50 см разстояние. Разказва за Емори грацилиса си и обяснява, че кактусът наистина е грациозен с прекрасните си червени бодли.





ПРЕДИ ГОДИНИ ВЕСКО ЗАПОЧНАЛ ДА ПРАВИ ОПИС НА РАСТЕНИЯТА СИ И ДА РАЗКАЗВА В ДНЕВНИК ИСТОРИЯТА НА ВСЕКИ КАКТУС. Но бързо се отказал, защото мисията се оказала невъзможна. Сега просто се наслаждава на растенията, които цъфтят с бели, жълти, розови, едри, дребни и всякакви цветове.

„Отдавна съм се отказал да разбивам митовете на хората за кактусите. Най-често ме питат какво толкова им харесвам на тези растения, които цъфтят на 100 г. Това изобщо не е вярно. Някои цъфтят на третата година, някои на 30-ата си година, но на 100… няма такова растение. Другият мит, на който хората робуват, е, че кактусите обирали негативната енергия от компютъра. Редовно си купуват от мен едва пораснали кактусчета, за да ги сложат пред или зад монитора“, разказва Веско и признава, че не е замервал кактусите преди и след живота им пред компютъра. Но пък знае, че има ядливи кактуси.





Плодовете на опунциите например се ядат и в Мексико, от тях си правят мармалад. Драконовият плод, който става все по-популярен и у нас, също е кактус и дори се ползва за присадка. Това значи, че върху парче от драконов плод се поставя кактус бебе и той започва да расте по-бързо от кактусите, които са засадени в обикновена почва, уточнява Веско и показва два екземпляра, с които си е направил експеримент. После допълва, че текилата се прави от кактуси, алоето се ползва в медицината и козметиката, а от въшките, които нападат опунцията, майсторят багрила.





Веско знае всички латински имена на кактусите си, нравите им, привичките им. Знае кой кога цъфти, затова и съпругата му Светлана понякога го намира нощем в градината да гледа тези растения, които цъфтят само в тъмната част на денонощието. Радва се като дете на особняците в колекцията си, а той има такива достатъчно. Единият му кактус расте, като се разстила по земята, друг нараства, като се раздвоява.

Колекционерът признава, че кактусите не са капризни растения, обаче си имат своите желания. Не обичат да ги разхождаш от саксия в саксия пролет и есен. Не обичат и да ги преполиваш, особено пък през зимата.

Около стотина са кактусарите в България и те от време на време се събират на конгрес в Троян. Там дискутират хобито си. „Повече се забавляват и пият, да ти кажа, разменят си кактуси, хвалят се. Така че това е мъжко хоби. По-голямата част от колекционерите са мъже“, включва се в разговора и Светлана – съпругата на Веско, който освен с кактуси се занимава и с рибки. И те са му страст от детството, но освен хоби рибките са му и професия.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката


Четете още:

🔴 Предприемач се засели във Велчево, дружно с кмета пуснаха чешма, пресъхнала преди 30 г. | Вестник Борба

🔴 На случаен принцип ни тестват за COVID-19 на "Кулата"

🔴 Кунчев: Да не си на мястото на Борисов!





Източник: Борба.БГ





Коментари

горе