Eдна разходка до старото село Дебрен


Интересна снимка! Имаш чувство, че ако отвориш вратата ще се покаже хляба и посудата. Долапа на фона на Пирин. Един от символите за домашен уют подложен на външния студ и дъжд, изживява последните си дни. Когато липсва човешкото присъствие и топлинка, всичко рухва.

Големината и масивността на тази "бивша" къща ме впечатлиха. Била е величествен страж точно над пътя по които се влиза в селото. Тези останки са достатъчни да мога да си я представя, когато е била цяла и здрава - красавица.  

А тук са написали кога е построена тази къща - 1959г. И хората в 1968 я напускат.....! Като знаем как се строи къща и каква немотия е било. Как ли са се чувствали стопаните?  

Интересни къщички, интересни улички...

Плет замазан с кал или кирпич. Така са правени горните етажи на каменните къщи.  Плета се прави от пръчки сурова леска (лешник).

Най-добре запазени са джамията и църквата. Предните години са им поправяли покривите и са здрави. Джамията е затворена с една телчица. Вътре е застлана с черги и е готова да посрещне всеки вярващ. 

В църквата се влиза даже без телчица. Врата е отворена, а вътре е минал малък тайфун. Явно вятъра в нечия глава се е отразила на действията му и е повилнял из църквата. Счупени вратички, столове, икони. Вътре още стоеше скелето на майсторите, които са мазали тавана.

Не очаквах за 40 години къщите да са рухнали толкова много. Впечатление ми прави, че запазените къщи повечето бяха покрити с цигли. А тия които са с каменни покриви отдавна бяха се срутили. Лесно се разместват каменните плочи и искат постоянна грижа и наместване. Зидовете са градени само с камъни и кал с дървени греди за жилавост. И когато покрива е продънен, калта се измива от камъните и зида, се превръща в камара, а домовете в руини. Дуварите между дворовете почти липсват.

 

Бил съм в много изоставени села, но мога да кажа, че това е било най-хубавото. Местоположението му и гледката от тук са омагьосващи. Сякаш гледаш от голям амфитеатър, а пред теб на сцената са десетина села, един град, великолепната Пирин планина, синьото небе и пленяващите облаци.

 Чудни зелени полянки с ниска, гъста тревица, заснежени планини и много простор омайват очите ти. Кристално чист, хладен въздух освежава ноздрите и изпълва гърдите ти. Птичи песни, носещи забравени спомени галят ушите ти. Трудно успява да превключи човек от градския живот, кръстовища, лудница и стрес. И изведнъж се  озовава на това тихо място.Тук всичко е истинско и натурално. Само трева, дървета, камък, слънце и небе. Попаднал в състояние на такова спокойствие, човек остава насаме със себе си и неизменно се замисля над стойностните неща от живота. 

Тази чешма с изкъртена каменна плоча е грозна гледка. От "извор" символ на животворящ Дар, се е превърнала в отражение на човешката алчност и безумие. Тук престъплението има две измерения. Веднъж иманярския набег и второ разрушаването на нещо важно, полезно и стойностно. "Чешмата" и "Извора" имат Духовно измерение. Не случайно са така силно застъпени в Българския фолклор. Те са пряко свързани с оцеляването и бита на хората. Особено като се има предвид, че в това село не видях водопровод. А също електричество не е имало. Представям си как са се къпали, прали и въобще живели хората.


 
Явно заради почивните дни и слънчевото време имаше деца, които бяха тук на разходка и дядо, събиращ дърва.

Част от самар. Тук намерих и "овчарска чаша" 

Какви масивни основи. Ако я няма теча от липсващия покрив, тази зидове биха държали къщата няколкостотин години без да мръднат. 


 
Потон, чардак или пруст. Неизменна част от старата Българска къща. Често са много големи, заемащи до 1/3 от етажа.  

Дълго мислих какъв текст да напиша за тази фотография....? Така и не можах!  

Родопа, Пирин и Дебрен  

 

Кметството  

И тоалетната на кметството  

 

Явно тук идват от новото Дебрен да си правят моабета. Сковали са си и барака с маси и пейки до чешмата.  

Булевард  

Вярата винаги е близо до "светлината". Или поне така трябва да бъде..! 

И над църквата "светлината" е същата, както над джамията. А хората винаги са напирали да се разделят...  


.....??

Първоначално си помислих: -Как ли са останали иконите цели по стените. Но после забелязах кабарчета по краищата. Бяха от хартия. (все пак по добре от никакви)  

Добре дошли. Порти отворени.  



Източник: rodopchani





Коментари

горе