Вижте първите бижута на Балканите и уникални образи на Богинята



За седма поредна година Националният археологически институт с музей при БАН организира изложба, с която се представят резултатите от проучванията през изминалия археологически сезон. Експозицията се открива утре - 14 февруари (в Деня на археолога) в централната зала на Националния археологически музей (ул. „Съборна" № 2, срещу Президентството) и ще продължи до 30 март.

На изложбата „Българска археология 2013" са показани някои от най-интересните находки от общо 17 обекта от различни епохи - от ранната праистория до Средновековието. Други 40 археологически обекта са представени с постери. Със свои експонати участват 11 исторически и археологически музея.


Хилядолетия преди древните гърци да започнат да разказват мита за Европа, отвлечена от Зевс, преобразил се като бик, този сюжет е изобразяван по нашите земи. Това означава, че митът е възникнал тук. Доказателство е уникален зооморфен съд, представящ бик, язден от Богинята майка (вижте най-горе). Той е от голям къснонеолитен обреден комплекс от края на 6-ото хилядолетие пр. Хр., открит недалеч от ГКПП „Капитан Андреево".


На възвишение в центъра на комплекса е имало сграда - светилище с площадки за извършване на ритуали. Останките от тях били полагани в ями като жертвени дарове в обреди за плодородие в чест на Богинята майка, обясни ръководителят на археологическия екип проф. Васил Николов. Светилището е било оградено с 2 реда ровове. Целият комплекс се е простирал на огромна територия. Антропоморфни съдове с изображения на Богинята майка от вид, какъвто не се среща другаде в Източното Средиземноморие, също са намерени в комплекса. Те я представят с прическа (неин отличителен белег), каквато няма право да носи никоя смъртна жена -  с коси, сресани на кок.


Най-ранните украшения

Елементи за колиета, гривни, брошки и за апликации към облеклото, датиращи от 39 000 – 19 000 преди наше време, са намерени в къснопалеолитни обиталища в 3 пещери в Белоградчишко. Това са едни от най-ранните украшения от Балканите, свързани с появата на модерния човек (Homo sapiens sapiens). Открити са и костни останки на няколко представители от този вид, което се случва много рядко. Украшенията бижута са изработени от черупки на морски и сладководни охлюви и миди, но и от благородни камъни като серпентинит.

Дарове за боговете от първите аполонийци

Още първите гръцки заселници по нашето Черноморско крайбрежие са почитали Аполон Лечител. Чаша с надпис „...посвети на Аполон Лечител (на снимката горе). Книдянин" от първата половина на VI век пр.Хр. е открита в храмов комплекс на остров Св. Кирик до Созопол. Надписът е на дорийски диалект и е от времето, когато Аполония Понтийска (днешен Созопол) е все още единствената гръцка колония по нашите брегове. Сред находките от обекта са и редки съдове за благовония с формата на глава на воин с коринтски шлем.

Керамична антропоморфна фигура, открита в праисторическата селищна могила до с. Нова Надежда, Хасковско.  Датира от началото на 4-ото хилядолетие пр.Хр.  


Погребална урна от некропола на Балей, Видинско, от края на ІІ хилядолетие пр. Хр.
През 2013 г. са проучени нови 12 гробни структури от некропола. Те разкриват елементи от погребалния обичай от късната бронзова и началото на желязната епоха – останките на мъртвите са изгаряни и полагани в дълбоки съдове-урни или купи заедно с погребални дарове.


Бронзови съдове и златна лунула, открити в Гурева могила край с. Жельо войвода, Сливенско. Те датират от ІІ век (Римска епоха). Разкопките на могилата потвърждават тезата от последните години, че в района на днешната община Сливен през І-ІІ в. е съществувал тракийски династичен център, чиито представители запазват погребалните си обреди и практики и през време на римското владичество. 



Източник: spisanie8





Коментари

горе