Кмет носи късмет на изоставени деца



Кметът на никополското село Санадиново Светослав Светославов носи късмет на изоставени деца. Местният управник и съпругата му Диана са приемни родители. Всички деца, за които се грижат, си намират родители в чужбина. А това са малчугани, за които в България е нямало желаещи да ги осиновят.

Четири момиченца са намерили топлина и ласка в дома на Светославови за две години и половина. Две от тях вече живеят в Германия, едно - в САЩ. Последното до месец-два ще замине с новото си семейство отвъд Океана. Светославови го гледат от септември.
Тогава ги предупредили, че вероятно ще се грижат дълго време за детето, защото

едва ли някой
ще го вземе

5-годишното момиченце има малък проблем с едното око, който почти не се забелязва. "Детенцето е чудесно, а окото му ще се оправи, сигурен съм", отсича кметът. Американската майка вече се е запознала с бъдещата си дъщеря, за която у нас няма кандидати.

Кметът и жена му решили да станат приемни родители, след като порасналите им деца поели по своя път. Диана, която работела като счетоводителка в местната кооперация, малко преди това останала без работа.

Синът им е на 26 години, дъщерята - на 23. Младежите ентусиазирано подкрепили идеята, дошла спонтанно след телевизионно предаване, посветено на приемната грижа. "Ходихме в съседното село Новачене, там имаше едно приемно семейство. Поговорихме с тях, обмислихме и се решихме", спомня си кметът.

Социалните работници им предложили най-напред Ива (името на детето е сменено - бел.ред.). При първата среща в социалния дом малко се обезкуражили, че ще се справят. Детето било необщително и се дърпало, щом посегнали да го погалят. "На 3 години и 8 месеца тежеше 9 килограма, не казваше друга дума освен "не". За десет месеца при нас стана 17,5 кг. Бърборана, умно дете, кукличка", вълнува се при спомена Светославов.

Първоначално детето не посягало към играчките, страхувало се да влезе в банята. Водели го на градина в съседното село Новачене, постепенно сама започнала да ги нарича мамо и тате. Семейството е убедено, че децата не могат да се развиват нормално в социален дом.

Истинска
драма

настъпила, когато германско семейство пожелало да осинови момиченцето. "Ние не го давахме. Направо водихме битка със социалните работници, стигнахме чак до тогавашния министър на правосъдието. Искахме ние да го осиновим, но не стана. Тогава ни беше много криво. Но после, като се размислих - прави са", признава приемният татко.

Жена му толкова се разстроила, че дори обмисляли да се откажат и да не вземат друго дете. Разубедила ги дъщеря им. И следващите раздели били трудни, но тази, първата, изживели особено тежко.

Светославови не одобряват процедурата по предаването на децата на осиновителите. Очите им се насълзяват при спомена за раздялата с Ива.

"Не знам защо са го измислили така. Дойдоха да вземат детето в уговорения час. Родителите я бяха виждали, но те не знаят български, а тя не знае немски. Написахме на един лист с немски букви най-честите думи - какво казва детето, когато иска да яде, да пие вода. Хората може би искаха и нещо да питат чрез преводачката, но не знам защо така набързо попълнихме един протокол, подписах се, че давам детето - все едно си вземаш нов телефон. Грабнаха го и заминаха", разказва кметът.

По-късно получили писмо от новото семейство на Ива с нейни снимки на Коледа. За шестия рождения ден Светослав и Диана изпратили колет - плюшено мече, две кутии вафли, които детето обожавало, сложили и една пижамка.

Приемните родители

поддържат връзка с децата

си по скайп и с писма. Второто момиченце заминало за САЩ. Най-мъничко било третото - дошло в дома им едва на година и седем месеца. Осиновили го в Германия само пет месеца по-късно.

"Напълно нормално, хубаво дете - русо със сини очи, но никой българин не го е искал. Това не го разбирам - три отказа! Защото по документи майката е циганка..." терзае се Светославов. Детето се родило с проблем в крачето, но след операция той отшумял. "Взеха го на 6 август, а преди Нова година ни изпратиха клипче, вече казва думички на немски", хвали го приемният баща.

С изключение на най-малката, останалите госпожици ходили на детска градина. Разбирали се чудесно с другите деца. А от персонала на забавачката плакали, когато разбрали за осиновяванията. Светославови са първите приемни родители в Санадиново. "Не сме очаквали, че и в селото толкова добре ще се приеме. Спомням си първото дете като го докарахме, цялото село мина да му дава подаръци", разказва Диана.

Кметската фамилия сега е одобрена да гледа две деца едновременно. Надяват се да вземат второ преди момиченцето, за което сега се грижат, да отпътува за САЩ. За да не остава къщата им пуста. "Свикнахме да има деца. Нашите са големи, не са при нас. Не е заради парите", уверява кметът.

Селото е с 330 жители и след кметския пример вече има още едно приемно семейство. Явно "кадемът" от Светославов е заразителен, защото и момченцето, настанено при тях, вече е осиновено в Италия.



Източник: Труд





Коментари

горе