ИСТОРИЯ: Зелето е от семейство Brassicaceae. Първи започнали да го отглеждат
древните иберийци, населяващи днешна Испания. Те наричали зелето “аши”. Впоследствие
то е пренесено в Гърция, Египет и Рим, а оттам и в останалите европейски страни
и САЩ. Съществуват сведения, че този зеленчук е бил широко застъпен в кухнята
на южните славяни, населявали Балканския полуостров още преди създаването на българската
държава.Някои наричат зелето “северен лимон” заради високото количество на витамин
С. То обаче трябва да се консумира на момента, защото след 3 часа 40% от витамина
се губят, а след едно денонощие се разгражда съвсем. Особено ценено е било зелето
за древните гърци и римляни, които го поднасяли за пиршествата варено с подправки.
Египтяните го сервирали като изискано лакомство в края на обедното хранене. Древните
смятали, че зелето притежава лечебни свойства, считали го за божествена храна.
Известният древногръцки математик Питагор пише: “Зелето е зеленчук, който поддържа
постоянна бодрост и ведро настроение на духа”. Високото съдържание на витамин
С в него засилва съпротивителната способност на организма и катализира усвояването
на желязото в човешката кръв. Така то укрепва организма срещу вирусите и простудите
през зимата. Този зеленчук помага при заболявания на черния дроб, разстройства
на нервната система и предпазва от рак.Зелето е средство срещу депресията, особено
в мрачните дни при прехода на сезоните. То съдържа редица важни минерали – калий,
калций, магнезий, желязо, цинк, селен и фосфор. Калият благоприятства дейността
на сърцето и възпрепятства задържането на повишено количество вода от организма.
Цинкът подобрява либидото и мозъчната дейност, магнезият – дейността на сърдечния
и останалите мускули, желязото помага на кръвотворния апарат.
