Уникална плащаница с погребението на Христос е сред съкровищата на Велико Търново
УНИКАЛНА ПЛАЩАНИЦА ОТ XVI ВЕК, НА КОЯТО Е ИЗОБРАЗЕНО ПОГРЕБЕНИЕТО НА ХРИСТОС,
съхранява Регионалният исторически музей във Велико Търново. Изработена е през
1569 г. по традиционен начин чрез златотъкана нишка. Принадлежала е на църквата
„Успение Богородично” в Асенова махала.
„Плащаницата е дар от Цариградската патриаршия и наистина е невероятно красива
и интересна вещ в нашата колекция. Тя е свързана с управлението на Арсений, който
е бил митрополит на Търново някъде около 1580 г. Има документи, достигнали до
нас, в които се казва, че той е водил кореспонденция с Цариградската патриаршия,
бил е ерудиран за времето си човек и така е успял да се сдобие с този подарък”,
разказва н. с. д-р Пламен Събев, който работи в отдел „Християнско изкуство”
на Регионалния исторически музей.
Оплакването на Христос е изобразено върху плащаницата. Картината показва тялото
му, положено върху камък, който е бил съхранен във Византия и е бил място за
поклонници. Сюжетът е нетрадиционен и това прави плащаницата още по-любопитна.
Над тялото Христово са изобразени Богородица, св. Йоан Богослов, както и представители
на небесните сили. Има надпис на гръцки, който се превежда като „Оплакване”.
„На Разпети петък тази плащаница се изважда и се поставя на масата. Масата всъщност
символизира Христовия гроб. Върху нея се поставят цветя, извършва се богослужение,
което преповтаря оплакването и погребението. През останалото време плащаницата
стои в олтарното пространство на църквата”, уточнява Пламен Събев.
ОКОЛО 40 ИКОНИ СЪС СЮЖЕТИ, КОИТО СА СВЪРЗАНИ СЪС СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ВЕЛИКДЕН,
пази още музеят в огромната си колекция. Една от най-интересните е направена
във формата на разпятие с китри и съдържа част от страстите Христови. Китрите
са надиконостасни кръстове, които стоят над олтара. Кръстът е от 17 в. и на него
традиционно е представен Христос, прикован на кръста, а от двете страни върху
китрите са изрисувани Богородица и Йоан Богослов. Според експертите в музея най-вероятно
този кръст е стоял в наоса на арбанашка църква.
Другата любопитна икона е от 18 век. Интересното при нея е, че е разграфена на
12 малки клейма и върху всяко от тях има сцена от Страстната седмица. Сцените
са последователно Благовещение, Възкресяването на Лазар, Тайната вечеря, измиването
на нозете и Христовите страдания – съдът пред Пилат Понтийски, бичуването, пътят
до Голгота, разпятието и погребението след това.
„Аз често разказвам и за една икона с Богородица, която плаче под кръста. Не
я пропускам, защото е западна, сюжетът не е особено характерен за нашите традиции
– Богородица е прободена в сърцето. Тази сцена е свързана с „Медитациите на Бонавентура”,
това са молитви, в които се казва, че Богородица е страдала седем пъти. Първото
й влизане в храма, бягството в Египет, когато изгубва Христос в храма за три
дни, когато го следва, понесъл кръста, когато го качват на Разпятието. След
това, когато го смъкват от кръста и когато го полагат в гроба. Но както тази
сцена не е характерна за нас, така ние си имаме един ранен неин вариант”, уточнява
д-р Събев. Иконата, която нашият музей пази, показва нагледно всичките седем
страдания на Богородица.
Музеят притежава в колекцията си и по-късни икони, на които са изобразени сцени
като Вход Господен в Йерусалим, т.е. Цветница, измиването на нозете и не много
често срещаната Молитва в Гетсимания. Повече от 2000 са иконите, които Регионалният
музей има, и тази колекция е втората по големина в страната след сбирката на
Националния исторически музей. Експозицията е постоянна.
Богата колекция от църковна утвар допълва сюжетите за Великден - потири, части
от богослужебни одежди и напрестолни евангелия. Те са със сребърни обкови и върху
тях също е изобразено Христовото разпятие. Върху едно от евангелията има нетипична
за нас сцена, която показва буквално отварянето на гроба и въздигането на Христос.
Източник: Борба.БГ