Пея с цялото си сърце и душа



РУСЛАН МЪЙНОВ е роден на 15 ноември 1976 г. в Измаил, Украйна. В България живее от 9 септември 1994 г. Завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов", специалност актьорско майсторство, в класа на проф. Надежда Сейкова. Участва в телевизионните предавания "Хъшове" и "Шоуто на Слави" и др. През 2007 г. става част от "Комиците". Мъйнов играе в десетки театрални постановки и издава пет албума.
Най-новият му албум "Руслан Мъйнов пее любими руски песни" ще бъде представен на широката публика с мащабен концерт на 8 май в зала 1 на НДК. На сцената ще се качат Руслан Мъйнов и оркестърът и хорът на Държавна опера Пловдив. Диригент е Левон Манукян. Всички песни за концерта са със специална оркестрация, дело на маестрото и едва 15-годишния Георги Милтиядов. Публиката ще чуе цигански романси, добили световна популярност, сред които "Очи чeрные", "От зари до зари", "Нане цоха", "Андрю вердан", "Парамела", песни от филми на голямото руско кино като "Диамантената ръка", "Кавказка пленница", "Тримата мускетари", както и военните песни "Смуглянка", "Ваше благородие". Билети се продават на касите на НДК и в мрежата на Евентим. Цени от 8 до 30 лв.

- Подготвяте голям концерт в София, какво да очаква публиката?   
- На 8 май от 20 ч. в зала 1 на НДК на сцената ще се строи голям симфоничен оркестър от 50 музиканти на Пловдивската опера. Ще се строи и смесен хор от 40 изпълнители пак на Пловдивската опера. Ще дойда и аз и ще пеем в рамките на два часа руски и цигански романси. Ще представим най-популярните песни от руската филмова музика, макар че хората невинаги обвързват музиката, която слушат, с филми. Например малцина знаят, че песента "Ваше благородие" е от филма "Бялото слънце на пустинята", но я пеят. Програмата е очаквана от хората, които харесват руската музика. Подредили сме я така, че да бъде смесена и достатъчно емоционална. За разкош ще има и мултимедия, и балет.         
- По какъв принцип направихте подбора на руските песни?
- Направих албум с руски цигански романси и сега концертът се явява негова премиера. Селекцията съм я правил реално за около 7-8 години - това са песни, които най-много обичам от циганските руски композиции. За концерта подборът горе-долу се гради по същия начин, защото съм израснал с руското кино, с руската музика в голямата съветска страна. Не е ставало въпрос кое точно да се избере, защото когато се заговори за руското кино, излизат тези произведения. Насочеността на концерта и на албума е основно към българската публика, която жадува за тази музика. За хората, които пазят хубавите спомени от старото време, хубавото усещане от старото руско кино. Викам - Левон, как ще избираме, той казва: ще питаме майки и бащи, роднини и комшии какво искат да чуят в един концерт, и така подбрахме музиката. Лошото е, че песните, които бихме искали да изпълним, и хората, които желаят да ги чуят, са с няколко десетки повече от това, което ще изпеем. Но няма как да представим 80 песни, защото трябва да затворим зала 1 на НДК за четири дни... Да опънем маси, да може да се яде и да се пие...
- Вярно ли е, че майка ви ще бъде на концерта?
- Да, майка ще дойде и гледаме къде да я настаним, защото се оказа, че почти всичко на първите редове е разпродадено и няма места. Трябва да е някъде отзад, но пак ще е в зала 1, която е направена удобно, така че отвсякъде да се вижда.            
- Това означава ли, че има интерес към руската музика?
- Според мен интересът към руската музика не е намалявал. Откакто започнах да работя по този проект, осъществихме много концерти с Пловдивската опера из страната. Хората слушат и обичат такава музика. Албумът и концертът не са продиктувани от това, че хората ги искат, а защото аз вътрешно имам необходимостта да го сторя и да стане част от моето творческо присъствие в публичното пространство.
- Ще стане ли албумът до концерта?
- Надяваме се. Полагаме огромни усилия дотогава да е готов. 
- Преди години пяхте забавни поп-фолк песни, с което станахте любимец на публиката, и в един момент преминахте към други жанрове - класика и опера.
- Това не е станало изведнъж, а с полагане на много труд и усилия, с ходене на уроци, на солфежи, на италиански, на корепетитори. Тази практика не е спряла, а продължава. През април имам концерт с Русенската опера - ще пея арии и канцонети с Русалина Мочукова, която е изключително талантлива певица. Диригент ще бъде Владимир Бошнаков. Същият оперен концерт предстои през май и в Добрич... Досега сме изнесли над 20 концерта. Има голям интерес към моите изяви и продължавам да пея с много желание и голямо сърце. Оперен певец вече не мога да стана в класическия смисъл, но мога да си позволя тези концерти, защото на тях идват стотици хора и стават съпричастни, остават много доволни от това, което виждат и чуват. Правим го с голямо желание, пея с цялото си сърце и душа, защото това ми доставя огромно удоволствие. Усещането е изключително, когато човек се докосне до оркестър от 50 души или хорове като хора на Пловдивската опера. Тогава въздействието е вълшебно, изживяването е прекрасно!
- Обикаляте страната с концерти, снимате се в сериала "Столичани в повече", в "Комиците". Не се ли разкъсвате между всичко това? Как степенувате ангажиментите си?
- Въпрос на организация и лична творческа хигиена - с какво да се хванеш и с какво не. Друг е въпросът какво правиш. Нещата не трябва да се случват на всяка цена. Където да изсвири тръба, който и да ти се обади, и ти да хукваш, за да го правиш. Поемаш ангажименти, но не всеки ден и на всяка цена да бъдеш навсякъде. Въпрос е на хигиена - да можеш да се запазиш. Да избираш неща, които ти носят удовлетворение, а по този начин и на хората отсреща. Всяка поява на артиста трябва да е празник и за артиста, и за публиката. Това е много важно, а не да отидеш пренебрежително някъде, само и само за да си там, защото и бездруго няма време, но да отскочиш и дотам... Така не става.          
- Винаги ли сте знаели, че ще станете артист?
- При мен никога не е стоял въпросът какъв ще стана. То си вървеше от само себе си, без да полагам кой знае какви усилия в началото, като дете. Ходех по театрални школи, самодейности разни, изпълнявах песни и танци... Всичко вървеше в тази посока. Така че гледам да не се дърпам много от съдбата. Накъдето ме заведе, отивам натам. А тя подрежда живота ми добре.
- Има ли съдба? Вярвате ли в нея?
- О, да! Всъщност то е нещо смесено. Не може да се каже съдба ли е, предопределеност ли е или Господ ни направлява по някакъв начин. Или ние сме тези, които носят със себе си заряда, който трябва да бъде реализиран и да отиде нанякъде. Но при всички случаи има неща, които не зависят от нас. В определена степен имаме право на избор, но той е незначителен.
- Извън светлините на прожекторите как живеете? За какво ви остава време и за какво все не ви стига? 
- По принцип е на периоди, но сега нямам никакво време, защото ми предстои този голям спектакъл в зала 1 на НДК. Огромна работа има покрай него. Но ще отмине и това, и ще си поема малко въздух.
- Имате ли любимо място, където  почивате?
- Вкъщи ми е много приятно, особено когато успея да съм сам. Или пък някъде, където няма много хора, а по възможност никакви. Тогава си почивам изключително добре. Да речем, за ден-два мога да се затворя да остана сам със себе си, да чета книги, да си правя някакви анализи... Човек има нужда малко да си избистри главата, да си изчисти съзнанието.
- Как чувствате известността - като нещо приятно или като бреме?
- Тя ми се строполи още преди 15 години, свикнал съм с нея. Не може да бъде бреме, защото професията изисква това, което правим. Продуктът, който произвеждаме, изисква отзвук в прекия потребител - публиката. Ако пееш песни и тези песни никой не ги харесва, значи нещо е сбъркано. А когато си известен и хората ти се радват и искат автограф, означава, че онова, което правиш, стига до крайния потребител и ти го печелиш за творчеството си. Това може само да те радва. И мен този успех изключително много ме радва. Не ме притеснява.



Източник: Дума





Коментари

горе