Запознайте се със Сократ Сократов


Един български модел на световната сцена

За да бъдеш модел не от значение само визията ти, трябва да бъдеш характерен, да притежаваш присъствие и магнетизъм, за да можеш не само да хванеш окото, но и да задържиш погледа. Да бъдеш модел не е лесно, противно на очакванията на повечето хора, не всичко е само блясък, обективи насочени към теб и светкавици. Подобна професия понякога изисква десетки часове продължителна работа, дни и месеци посветени на поредния ангажимент, мобилност и подвижност, за да може лесно да пристигнеш до дестинацията, в която ще се проведе снимачния процес. Безсъние, стрес, нездравословно хранене и хабене на нерви... Това което искам да кажа, е че въпреки прекрасните плюсове, които ти носи тази професия има и минуси, които не са за подценяване. А когато си говорим за подобен бизнес на световно ниво, нещата стават дори по-сложни.
Затова човек не трябва да се възхищава на хората от рекламите и кориците на списание само заради външния им вид, но и заради всичко през което минават, за да постигнат успеха си и да стигнат до вашия телевизор, списанието което държите или билборда, който подминавате.
Сократ Сократов е един от българските модели, които е пробил в чужбина и е постигнал успех, за който не малко хора копнеят. Сблъсквал се е с модните среди в България, но е заставал и пред обективите на фотографи от световна величина, като е рекламирал марки които са известни за всеки. Затова реших да ви срещна с него, защото успеха на сънародниците ни, ме изпълва с радост. Малко са вече нещата, които ни радват в България, но да знаеш, че има някои, който прославя името на страната ти по света, си е повод за гордост. Така че, сега ви предлагам да се запознаете със Сократ.





- Разкажи за себе си.
 - Роден съм в Пловдив, средното си образование завърших във френска езикова гимназия, след което записах специалността „Маркетинг и реклама“ в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, с идеята да продължа магистратура. За жалост на този етап плана с магистратурата няма как да се осъществи, понеже ми излязоха много работни ангажименти, които ме отвеждат в чужбина.

- Кога започна да се занимаваш с мода?
- Оу, това беше много отдавна... Може би още докато бях последна година в гимназията. В началото беше по-любителски, дори се е случвало аз да си правя снимки и да боравя с Photoshop. Спомням си, че в края на дванадесети клас с мен се свърза жена от модна агенция в Шанхай и Сингапур. По-късно с нея се срещнахме в София, уредихме модни ангажименти и самото заминаване, но по същото време ме приеха в пловдивският университет и в последствие реших да заложа на образованието си. Така следващите четири години учих и работих като модел, само че в България. За чужбина просто не мислех тогава, защото повечето ангажименти зад граница изискват присъствието ти минимум десет дена, което беше трудно предвид задълженията ми в университета.





- По-сериозно започна работа в модните среди след дипломирането си, така ли?
- Да. След като завърших образованието си, се преместих в София и веднага започнах работа като кастинг координатор към различни български продукции от рода на „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Къде е Маги?“ и други. Организирах кастингите за различните под-персонажи, статисти и епизодици, но не само за сериали, също така и за телевизионните реклами.- В последствие започваш да поемаш ангажименти и зад граница. Кажи ми някои от тях.





- Един от хубавите ангажименти извън България, от който имам много добри спомени беше в Париж, преди три години, като рекламирах тогавашният нов модел лек автомобил на марката. Самата организация беше много добра, а и фотографът бе страшно избестен и уважаван, името му е Хавиер Ламбур. Спомням си, че в студиото му имаше окачени снимки на Брад Пит, Анджелина Джоли, Енрике Иглесиас и други звезди, та един вид за първи път снимаше за Пежо не толкова популярни хора (смее се). Той се държа наистина добре с нас. Аз по онова време се бях снимал във филмът „Островът“ с Летисия Каста, който го излъчваха на филмовият фестивал в Кан и беше номиниран, та тогава фотографът Хавиер Ламбур дойде до мен и ме пита дали участвам във филма, понеже ме е разпознал, не очаквах нещо подобно, при положение, че дори и аз не бях гледал все още продукцията.






Другият хубав ангажимент, който ми изскача в съзнанието е последният ми, който беше за една френска марка обувки, снимахме в Африка, понеже колекцията беше за пролет-лято 2014, а реално снимките ги правихме декември 2013. Снимахме на остров под Канарските острови и беше много готино, понеже бяхме цяла седмица там, а снимките по мъжката колекция продължиха само един ден, така че през останалото време ходих на плаж и обикалях острова.

- Спомена имената на много известни личности, има ли някого на когото се възхищаваш или определяш като идол?
- В модния бизнес няма. Може да е странно, защото това е сферата в която работя, но наистина няма такъв човек. Изпитвам увлечение по режисурата и харесвам испанското кино, така че мога да кажа, че съм фен на работата на Гилермо дел Торо.

- На кои места те е отвела работата?
- Франция, Африка, Великобритания, Испания, Турция и други.

- Как реагират в чужбина като кажеш, че си българин?
- Повечето хора дори не знаят къде е България! Не е за вярване! В такива мигове се ядосвам, защото изглежда, че дали ще сме на картата на света или не, явно е без значение - което аз намирам за нередно. Ето защо започвам да обяснявам за страната, колко е красива, каква история има и т.н. Интересно е, че колкото и пъти да съм бил на ангажиметни в други държави, по местните новини са споменавали България, е, за жалост не с хубаво, а например еди си кой дилър или бос е хванат да нарушава законите на държавата, в която се намирам и то се оказва, че е българин...





- Работата ти е свързана с твоята външност. Как я поддържаш?
- Странно е, но почти никак... За фигурата си например, не полагам изключителни усилия. Е, да тренирам, но честно казано гена на родителите ми е доста определящ в случая. Понеже често ми се случва да се храня между ангажименти и задачи, поради липса на време задължително ям на крак, и то нездравословни и мазни храни, от рода на „fast food“.

- Има ли нещо в модната среда което не ти харесва?
- Честно казано не ми харесва това, че парите които достигат до един модел, са толкова „изядени“ някъде по стълбата, че са направо смешно символични. Например продуцентските къщи вземат своя дял, след тях са  рекламни агенции, кастинг и модни агенции и накрая се получава така, че например, ако хонорара ти реално е бил изчислен на десет хиляди лева, ти може да не вземем и две хиляди. Просто не е справедливо спрямо самите модели, но очевидно когато всеки вземе своят дял, за теб остават трохите, нещо което зад граница е противоестествено.





-  Има ли нещо забавно което ти се е случило в работния процес?
- Първото нещо, което ми идва на ум е една фото сесия, която снимахме на открито, в която си партнирах с едно момиче. Трябваше да застанем на една доста голяма лодка, която беше на брега на морето и незнайно защо и двамата решихме безгласно, че вместо да се разпределим в двата ѝ края, ще се поместим само на единия, при което се изсипахме. Доста смях падна, защото не само паднахме, но и лодката буквално ни захлупи. Представям си само как е изглеждало отстрани. Слава Богу, поне не беше във водата.

- Как прекарваш свободното си време?
- Чета книги, да гледам филми, да слушам музика... Обичайните за всеки човек неща. Обичам да излизам с приятели, но определено не по комерсиалните места и заведения, където в повечето случаи са се събрали странни образи, които винаги създават проблеми и трябва задължително да са център на внимание, без значение на каква цена. Така че, гледам да избягвам местата където е тълпата, затова пък предпочитам по-артистичните заведения и кафенета, където обстановката е много по-приятна и цивилизована. По принцип мисля, че човек може много повече да се отпусне и да изпита удоволствие именно от подобни места, а не там където ще бъде блъскан и настъпван, а музиката да уврежда слуха ти.

- За сега си в България, а имаш ли планове в бъдеще да продължиш да живееш тук или искаш да бъдеш в чужбина?






- Честно казано, не че не обичам родината си, но бих искал да пробвам да живея другаде. А и в момента положението в България не е едно от най-добрите, независимо в кой аспект го погледнеш. Бих живял например в Барселона, това е любимия ми град в Европа, наистина го харесвам страшно много, има несравним дух и атмосфера.  Много мой приятели са ми говорили доста положителни неща за Сан Франциско, аз за жалост не съм посещавал все още града и Америка като цяло, но изпитвам желание да живея там, като се уповавам на представата която имам от думите им.

- Чувстваш ли се успял човек?
- И да, и не... Зависи от гледната точка. Всеки може да се чувства успял дори и да работи като сервитьор. Разбира се, това чувство ще е налице, ако обича работата си и върши задълженията си с удоволствие.

- Какъв съвет може да дадеш на хората които сега биха искали да започнат да работят в модните среди, все пак си бил и кастинг координатор?
- Мога да ги посъветвам да бъдат максимално естествени и неподправени. Много е важно как ходят на кастинги и никога да не забравят да се усмихват. Приветливия и чист външен вид винаги е за предпочитане. За девойките трябва да слагат много лек грим, който да е спирала и безцветен гланц, нищо повече, за да не стават за смях, защото на наслояването на грима не се гледа с добро око.



Източник: bulgariasega





Коментари

горе