Магическите ивайловградски села, които засенчват Монако и Малдивите


За ваша радост Ивайловгрaд разполага с такива местенца, чиято красота далеч надминава тази на Малдивите, Монако и всички останали световни топ дестинации. Разбира се, най-хубавото е, че те са малко известни и можете да се отдадете на смело приключение в тях.

Ще ви предложим няколко селца в Ивайловград.

Мандрица

Мандрица е единственото албанско село в България.  Селото е основано през 1636 г. от трима братя преселници албанци християни, които били мандраджии, от където идва и името на селото.

Основен поминък през вековете е било бубарството и затова местните къщи са пригодени за този занаят. Те са 3-етажни керпичени къщи. Първият етаж е бил за добитъка, на втория са отглеждани бубите, а хората са живеели на третия етаж. Къщите били измазвани отвън с червена глина, която предавала своеобразен облик на цялото село.

Долно луково

Голям интерес за гостите на селото поражда 200-годишната църква „Св.Св. Константин и Елена”. Историята на църквата е достойна за внимание. Построена е през 1806 г. от християните в селото изцяло от дарения. Те я построили буквално за броени дни, за да спазят султанския указ, че духовен храм с изграден покрив не се разрушава. Градежът на църквата е от плоски речни камъни. Построена е под формата на селскостопанска постройка.

Горноселци

Погледът към селото  веднага ще ви бъде привлечен  от много голямата църква, която се намира на най-високото място на селото, църквата е сред най-големите в Южна България, тук е минавал търговския път за Одрин и Истанбул, в близката река е добивано злато, поляните са опазили най-редки видове цветя, а язовирът – той е гордостта на района, вижда се от всяка височина.

,,Тук всеки камък е история, а всяка гледка ще се запечата дълбоко във Вашето съзнание”, казват местните…

 

А, гледката към язовир Ивайловград е неповторима ….

 

Ламбух

Когато човек за първи път посети с. Ламбух, остава запленен от красотата и чудната гледка, която се открива пред погледа на изненаданият посетител. На запад величествено се откроява църквата ,,Св. Петър и Павел”, а по-надолу се синеят кристално бистрите води на езерото на язовир „Ивайловград”. На юг се открива широк хоризонт от зелена гора, ниви и поляни, а  на север и изток сякаш на вечна стража са застанали две могили.

Тук всяка сутрин слънчевите лъчи първи огряват най-южните склонове на Родопите. Тук “ветровете се къпят в бяла пяна и тръгват из Родината на път”.



Източник: gotoivaylovgrad





Коментари

горе