КАК СЕ ПЕЧЕЛИ ОТ ЗЕМЕДЕЛИЕ


Предприемчиви животновъди правят пари от червеи и охлюви

Дребните фермери в областта вече все повече са на изчезване

ПРЕДПРИЕМЧИВИ ЖИВОТНОВЪДИ ИЗКАРВАТ ПАРИ ОТ ВСЕ ОЩЕ НЕДОСТАТЪЧНО РАЗРАБОТЕН БИЗНЕС С НЕСТАНДАРТНИ ПЪЛЗЯЩИ и летящи животински видове. В Областната дирекция по безопасност на храните във Велико Търново са регистрирани около 20 ферми за калифорнийски червеи, които са хитът през последните няколко години, съобщи д-р Цветан Христов, началник-отдел “Здравеопазване на животните” в дирекцията. Бизнесът с червеите стартира у нас още преди десетина години, когато в земеделската кооперация в село Царевец е създадена първата ферма за пълзящите гадини. Идеята за необичайния бизнес хрумнала през 2004 г. на председателя Ганчо Ламбев, като целта била чисто практическа - да се оползотвори събралия се в промишлени количества оборски тор от отглежданите крави. Така през пролетта на същата година в двора на кооперацията се появила първата леха с червени американски червеи. 10 години по-късно леглата на калифорнийските червеи вече се простират на повече от 3 дка площ. Примерът на кооперацията в Царевец през следващите години бил последван и от други мераклии да печелят от пълзящите гадини. Една от причините за интереса към този бизнес е, че не се изисква влагането на големи инвестиции и работата по него не е много трудоемка. Червеите живеят в т.нар. „легла”, които се правят от оборски тор, като за изхранването на едно легло е необходим около половин тон тор. След това „леглата” се опаковат плътно с пореста материя, която предпазва червеите да не избягат, но и да не се задушат. На всеки 15 дни гадините се хранят с пресен овлажнен тор. Оптималната температура е 20 - 25 градуса. За да се поддържа необходимата влажност, на всеки няколко дни леглата се мокрят с вода. В легло от 2 кв. м могат да се отглеждат до 100 хиляди червея. Тъй като се размножават изключително бързо, на всеки 3 - 4 месеца е необходимо половината от тях да се вадят и да се полагат в ново легло. На всеки 45 дни пък се прави т. нар. аерация. Това е преобръщане на тора и червеите в него с желязна вила със затъпени върхове.
На година „живата фабрика” може да преработва до 1000 - 1500 т оборски тор, който превръща в биологично чист тор. След преработката в него остава само хумусът, който се суши, пресява, пакетира и продава. Освен твърдия биохумус може да се произвежда и продава и течен биотор, който се използва като растежен регулатор за подхранване на растенията. Интересно е и че родината на червения калифорнийски червей не е Америка, а Африка, долината на река Нил. За пръв път за стопански цели обаче той е използван в Калифорния, откъдето идва името му.
ОСВЕН КАЛИФОРНИЙСКИТЕ ЧЕРВЕИ, ДРУГ НЕСТАНДАРТЕН БИЗНЕС НА СЕЛО Е ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ОХЛЮВИ. В областта той стартира преди около 4 - 5 години. Днес в дирекцията по безопасност на храните са регистрирани не повече от 3 - 4 ферми за охлюви. Най-голямата от тях е в стражишкото село Виноград. Тя е създадена от бившия брокер на недвижими имоти от Бургас Кристиян Димитров, който през 2010 г. стартира бизнеса си с 250 хил. „бебета”. Само за една година той удвоил продукцията си и през 2011 г. на терен от 3 дка вече имал половин милион рогати гадинки. Бизнесът с охлювите е бързооборотен. Подобно на пилетата бройлери, охлювите след третия месец също вече са готови да бъдат събирани и продавани. Най-важното за тях е водата. Но не питейната, защото хлорната вар в нея ги убива, а тя трябва да бъде чиста, кладенчова. Освен във Виноград охлюви се отглеждат и в Бяла черква и Ветринци. Един от проблемите пред производителите им обаче е пласирането на продукцията. В чужбина цената на пълзящите в хибернирано състояние е около 30 евро за килограм. У нас тя е между 3 и 4 лв. След тежката криза на пазара за охлюви през 2010 и 2011 г. от миналата година насам се наблюдава съживяване. Родните производители изнасят основно за Гърция и Кипър и по-малко за Испания и Италия, като печалбата е около 10 - 15%.
ДОПРЕДИ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ ХИТ В ОБЛАСТТА БЯХА И ЩРАУСОВИТЕ ФЕРМИ. Много от хората, захванали се с отглеждането на тези гигантски птици, се надяваха на бързи печалби от скъпите яйца и месо. Надеждите им обаче не се оправдаха. Оказа се, че у нас пазар за щраусово месо няма. Една-единствена месарска фирма се занимава с преработката на щраусово месо, което е изцяло за износ. В Пловдив е единствената кожарска фирма, която прави все още плахи опити за обработка на щраусовата кожа. Преобладаващото количество обаче е за износ. А износът в чужбина е труден заради голямата конкуренция от страни с дългогодишни традиции в този бизнес. Освен проблема с реализирането на продукцията съществува и този с отглеждането им. За разлика от охлювите, щраусите не могат да бъдат пуснати направо на поляната да пасат. За тях са необходими високи и сигурни постройки. За изграждането на една модерна щраусова ферма са необходими над 30 - 40 хил. лв., а инвестицията би била печеливша с над 100 птици, при това едва след 5 - 6 години, обясняват бивши производители от бранша. Затова и днес в областта е останала само една ферма за щрауси в Ресен.
Във Великотърновска област няма официално регистрирани ферми за отглеждане на други пернати, като пъдпъдъци, пауни, фазани и други. Има регистриран един обект с декоративни гълъби в Добри дял и 2 обекта със спортни гълъби. Тяхната регистрация е необходима за участието им в изложби и състезания във и извън страната. В Горна Оряховица семейство отглежда в дома си папагали и канарчета. Тъй като не са предназначени за клане и консумация обаче, те не са регистрирани в дирекцията по храните. Там има регистрирани и около 27 - 28 рибовъдни обекта, които обаче са за т.нар. екстензивно рибовъдство, обяснява д-р Цветан Христов. Това са бивши язовири и напоителни обекти, зарибени с търговска цел предимно с шаран, каракуда и толстолоб. Развъдници за скъпи и екзотични риби, като сьомга, чига, моруна и др., каквито има в други области, у нас уви още няма. На всичкото отгоре преди няколко години беше закрит и единственият в областта развъдник за пъстърви в Мусина.
Освен ферми с нестандартни и малко познати животни и птици, в Областната дирекция по храните във Велико Търново има регистрирани и отделни бройки от стари местни, или т.нар. аборигенски породи животни. Такива са няколко говеда от породата „Сиво искърско”, отглеждани в Добри дял от животновъд, собственик на стадо крави. Старите породи се отглеждат основно заради нелошите субсидии, които стопаните им получават за тях от Евросъюза. Според д-р Цветан Христов тенденцията в развитието на животновъдството в областта през последните години най-кратко може да бъде определена така: “Изчезва дребното животновъдство и на негово място идва едрото. Фермерът с едната крава вече е изчезващ вид. По-рано в селата имаше много животновъди с по 2 - 3 крави, сега те вече са доста малко и ще продължат да намаляват през следващите години”, твърди д-р Цветан Христов.



Източник: Борба.БГ





Коментари

горе