Писателят Георги Господинов: "Днешното живеене е живеене без големи истории и без голяма цел"


Писателят, поет и драматург Георги Господинов гостува миналия ден във Велико Търново. За час беше ВИП книжар в книжарница „Хеликон”, а след това разговаря с почитателите си за книгите и четенето в Регионална библиотека „П. Р. Славейков”.
Георги Господинов е автор и на четири стихосбирки, на пиесата „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“, с която спечели „Аскеер“ за драматургия през 2010 г. Автор е и на няколко романа. Последната му книга - сборникът с есета и истории „Невидимите кризи“, излезе преди броени дни и веднага оглави класациите по продажби.

- Напоследък сякаш е модерно да говорим, че сме лоши хора, объркана нация с дефектен манталитет. Вие с такива хора ли се срещате, когато обикаляте страната?
- Аз се срещам само с добрите хора. Последната година покрай премиерите на книгите ми наистина се видях с хора, които страшно много четат. Когато давам автографи, обичам да питам кой с какво се занимава. Така си правя малка социологическа извадка. И установих, че хора от много различни професии се връщат към книгата – лекари, инженери, физици, счетоводители, хора, за които бяхме свикнали, че са загърбили книгите, че не влагат пари в книги, всъщност четат.
Четат и страшно много млади хора, ама наистина млади хора – ученици в 10, 11, 12 клас. Вероятно те четат нашите книги и като исторически роман, като роман, който им говори за отминало време. Четат, и то четат както трябва да се чете - за да потърсиш смисъл за това, което ти се случва в момента на теб. И това е чудесно.
Децата търсят отговори в книгите, а да търсиш отговорите в книги, а не от чалгата, ми се струва нещо много хубаво. Нещо като нов път или завръщане към книгата.
- Вашите думи точно в момента вероятно оформят нечия философия за живота или гледна точка към света. Това е по-скоро тежест или по-скоро провокация?
- Това е страхотна отговорност. Читателите винаги усещат, когато си искрен с тях. Това не може да се научи и да се преправи. Една жена ми написа писмо, след като беше прочела „Физика на тъгата” в болницата например. Тя ми каза, че тази книга й е донесла утешение, че я е накарала да поиска отново да живее. Момче и момиче пък ми писаха, че са се събрали заради един мой разказ. Значи, правило е, че докато е млад, човек чете много повече.
- Тези деца, на които сега слагаме етикети неграмотни, нечетящи, невярващи, изгубени, някой ден ще пишат. Каква литература ще пишат те?
- Пак с пример ще отговоря. Бях на една среща покрай една програма „Заедно в час” с деца в неравностойно положение. След срещата получих няколко писма от деца, които са започнали да пишат поезия, проза... За тях това е намиране на някакъв смисъл и не е важно дали ще станат писатели или не. Тези деца имат нужда да усетят, че са необходими, защото това е всъщност смисълът. Когато си млад и когато усетиш, че светът не се интересува от теб - оттам тръгват всички проблеми. Когато обаче разберат, че някой се интересува от личната им история, че иска да ги изслуша, някак нещата се случват. Младите са любопитни. Е, казвам това и не обобщавам, защото има и такива, които не четат и няма да започнат да четат, няма да изпитат любопитство към другия. Защото за мен книгата е и средство да се развие любопитство и чувствителност към другия.
Сигурно ще ме питате как да направим така, че младите да четат, но и да не питате, ще ви кажа - първият отговор е да видят родителите си, че четат. Има ритуал в четенето и той се учи от родителите.
- Има ли екзистенциален въпрос, който да ви преследва от детството, и досега да не сте намерили отговор?
- Да, всъщност има. Целият роман „Физика на тъгата” е за едно дете, което се усеща напуснато, без да е реално напуснато. И което накрая започва да мисли за това защо, като остаряваме, някак си все по-малко знаем как да живеем и сме все по-напуснати. Защо като деца ни обичат без причина, заради простия факт, че съществуваме, че ни има, а след това тази любов, безпричинна, някъде се оттича? Какво се случва? Идеята е, че се учим да живеем, а като възрастни знаем много по-малко, отколкото когато сме били деца. За мен детството е наистина огромен резервоар на история. Човек трябва да си припомни, че е бил дете. Това е истинското безсмъртие, което ние търсим твърде късно.
- От коя история става история?
- От история, която не е съчинена. Аз преподавам творческо писане и това, което ще кажа сега, вероятно противоречи на това, което преподавам, но разтърсващите истории е трудно да ги съчиниш. Те просто трябва да бъдат разказани с точните думи.
- Често си говорим с ваши колеги, че няма романи. Че литературата в момента е картина от разкази. Така ли живеем – накъсано, фрагментарно, кратко...?
- Моите романи са фрагментарни - и да - така живеем. Но това не е отсега. Днешното живеене е такова живеене - без големи истории и без голяма цел. Липса на контекст и бърза смяна на контексти.
Имаме някаква травма от това, че няма голям роман през последните години, че никой не е описал социализма, нито пък сегашното време. Всеки път, като се появи някакъв роман, казваме: „А, това е романът!”. След това се появява друг и ние пак казваме: „Не, не, ето това е романът!”. Това е като травмата с Нобеловата награда. Обаче за тези неща се иска онова, което се иска за английската ливада. Ние първо не сме си подстригвали достатъчно дълго тревата, не сме я поливали.
- На кой най-странен език са превеждали ваша книга?
- На исландски. Прекрасен език. Мога да кажа заглавието си на „Естествен роман” на исландски. Звучи ето така: „Турулекс калт сага”. И албански - това е другият език, на който нищо не разбрах от книгата си.
- А коя е страната, която е най-далече по манталитет и нрав от нашата, но четат вашите книги?
- Исландия пак. Да живееш на остров, където духа отвсякъде, става тъмно в 4 следобед, нямаш домати, краставици, марули, портокали, ябълки, защото нищо от това не расте там. Имаш само риба, която изнасяш. И да си страшно смирен, пълен с воля да живееш, пълен с желание да четеш и любопитство към света. Ето това е някакъв идеал за мен, който тук отсъства.
- А има ли език, на който да искате да ви преведат, а те още да не ви искат?
- На китайски не са ме превеждали. А би било добре в Китай да ми пуснат един малък тираж, бутиков такъв, от... милион.



Източник: Борба.БГ





Коментари

горе