Един различен свят - Родопите
Един по-различен поглед на Родопите ни предоставя фотографът Красимир Матаров, чрез своите снимки той ни прави съпричастни с магията на Родопа . Орфеевата планина ни пленява не само със своята природа и мистика, а ни омагьосва с душевността и гостоприемството на родопчани.
Родопите носят живия пример за силата на духа, за борбения и непреклонен, трудолюбив и честен българин, който с пот на челото изкарва прехраната на своето семейство.
Независимо кое кътче ще посетите, то ще ви плени със своята магия . Планината е приютила села с характер, те са силни, топлокръвни и съхранили с векове основните ценности на българщината. Ракията им е люта, а къщите гостоприемни. До тях се стига по красиви живописни пътища. Селцата тук обгръщат с магия и местният човек, и туристът отбил се за малко.
Името на Родопите е с тракийски произход. Открива се за пръв път у Херодот (V в. пр. Хр.). Запазена е само една легенда, която изяснява името и появата на планината: „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини“
Пренасяме Ви в разказът на Красимир Матаров и неговите пленителни снимки от Орфеевата паланина.
Село Киселчово е едно от обезлюдяващите се села . Там спокойно, близо до земята, която ги храни и баирите, чрез които дишат, живеят 14 души
В селото една баба ни угости с най-вкусните ябълки на света
В Село Черешово ни посрещнаха домашните любимци
И един от малкото жители – баба Фиданка (Мелиха Асанова Делисемова), чиито деца и внуци са се разпилели по света.
Тази жена живее в нейния свят – за нея няма друг – това е нейното щастие, нейният дом, нейният път. Тя не страда за нов телефон или…, че са й спрели турския сериал, душата й е пълна, сърцето пърха и няма много време за празни приказки – “кравичката чака”…
Нашето пътуване продължи към с.Горна Арда. Селцето е разположено на по-малко от 3км. от границата с Гърция.
Тук ни посрещна дядо Юсейн .
Накрая посрещнахме един изгрев в село Чокманово
Името на селото е дадено от самите му жители — бегълци от околните селища на планината по време на турското владичество. Те не приели чуждата религия, а турският владетел в тази част на Родопите се учудил на твърдостта и силния им дух. Нарекъл ги хора със силна вяра – „чок иман“. И така днешните жители на Чокманово са потомци на българи, имали смелостта да се опълчат на потисничеството
„Върви животeс, ага има кой да го бута, ле каксо кравана с тоягана, ле каксо вожено с каруцана…„ Ей така се живее в планината с душа – лятото с работата, зимата с песента. А мухабета…, мухабета тук си е целогодишен – сладък, зевзешки.
Родопите- там, все още живеят традициите, които крият дълбоко тайните на вековното ни съществуване…и докато все още мъждукат светлинки в тъмните зори, от прихлупените колибки, докато димят комините и въздухът ухае на прясно изпечен домашен хляб, докато е будна паметта ни, родопските села ще ги има.
Автор: Krasi St M Photography
Източник: erodopi
Коментари
Харесайте ни във facebook!
