Емиграция от Лондон към дома



„Приятелите ми постоянно ми изпращат съобщения във Фейсбук, но ще изключа звука”, казва 24-годишната Елена в началото на разговора ни за живота й във Великобритания.
„Когато си студент в чужбина светът изглежда напълно различен от този, в който навлизаш след дипломиране. И всеки студент мисли, че трудовият пазар чака него да завърши. Но той разбира, че има и много други квалифицирани хора освен него”, казва Елена, която в настоящето работи като Координатор Специални ефекти в Студио „Бояна”.
По-голямата част от приятелите й от университета в Англия се връщат обратно в България и тя остава почти сама в Лондон.
„Достигнах дъното, когато един ден отидох в супермаркета - не за да си купя нещо, а с идеята просто да отида някъде и да съм сред хора”.
По това време Елена е един от 70-те или 80-те хиляди българи (статистика за 2009 г.), живеещи във Великобритания. След като завършва бакалавърска степен по „Комуникации, култура и медии”, тя започва да кандидатства за позиции и опитът й на трудовия пазар започва.
„Няма такова нещо като открита дискриминация спрямо чужденци, но по мое мнение работодателят винаги ще предпочете да наеме местен. И когато навлезеш в една индустрия и става дума за висококвалифициран труд, има много местни хора, които са толкова добри, колкото и ти. И аз предполагам, че в моя случай е било естествено да назначават тях. Най-накрая си намерих работа като фриленсър. Но това стана възможно, тъй като имах контакт – тогавашният ми приятел ме препоръча на компанията си. Иначе се съмнявам, че можеше да стане”.
Елена работи в продължение на пет месеца в Лондон, по време на което има около шест проекта, но не плаща данъци за тях, защото общата сума от ангажимента е по-малка от английската минимална заплата.
„Почти през цялото време нямах ангажименти, което ме изваждаше извън релси. Когато нямаш приятели и не си зает с работа, усещаш как животът ти навлиза в дупка. Основната ми работа всъщност беше да кандидатствам за работа, но никой не ми се обаждаше за интервю.  Хората, с които се среща човек в Англия са мили, но според мен са различни. Мислят по различен начин, смеят се на различни неща”.
Според КТ „Подкрепа” между 20 и 25 000 млади българи напускат България всяка година в търсене на работа. Немалко млади хора продължават образованието си в чужбина. 80 000 наши студенти са учили в чужбина през 2011 г. (Асоциация на частните висши училища в България).
„Преди две, три години започна нова вълна български студенти във Великобритания, тъй като имаше стипендии. Важно е обаче да се знае, че не всяка специалност позволява на завършилите я да работят в Англия след завършването си там.”, отбелязва Теменужка Спирова, проектен мениджър в „Кариера в България” – форум, създаден от две неправителствени организации.
„Поради това за тях е трудно да работят там, а когато се върнат на българския пазар не са толкова конкурентноспособни, тъй като има и други млади хора с добро ниво на английски език и подобна квалификация”.

„Да отидеш някъде навън”

„В България все още битува един стереотип – трябва да отидеш някъде навън, защото животът там е по-добър”, казва Нели Кирилова, която е на 24 години и в момента живее в Глазгоу.
Само в нейния университет в момента има около 300 български студента поради наличие на изгодни стипендии.
„Бях приятно изненадана, че тук има толкова много българи… Така например, лекарят, при когото ме регистрираха, се казваше Георги Георгиев - „шотландски” доктор, смее се Нели.
Според нея пазарът е отворен за чужденци и съществуват „много възможности”.
„Предизвикателството е да ги откриеш, да имаш информация за тях, и добра квалификация. Изискват се и търпение и постоянство”, допълва Нели, за която основният проблем е „емоционалният студ”, който усеща около себе си в Англия.
Даниел Миланов, на 23 години, завършва Film Studies в Лондон, но решава да се върне. Той определя града като „междугалактическа стация за космополитни хора”, но според него той е „негативно място за живеене”. След четири години, след дипломиране, той се връща в България, като според него и в двата случая – независимо дали избираш да си тръгнеш или останеш, „губиш и печелиш”.
„Реалността е по-сложна от това, което очакваме – казва Нели – По мое мнение, това, което човек може да направи, е да отиде навън, да види плюсовете и минусите на системата в различните страни (тъй като съществува баланс) и да приложи наученото към реалността в България, когато се върне. И бих казала, че перфектна система няма никъде, навсякъде има проблеми със системата и живота като цяло.” Нели е решила да се върне в България след завършване на образованието си.
 

„И сега това правя – да уча. Това е целта ми. Живях в Барселона в продължение на година, сега съм в Англия и скоро – в Унгария и Русия. И навсякъде отивам с тази цел – да видя добрите и лоши страни на обществената система, сравнени с българската, така че когато се върна, да приложа наученото”.

Падането на ограниченията

От 2014 г. ограниченията за българи и румънци се отменят. Това стана седем години, след като източноевропейските държави се присъединиха към ЕС и след като вече имаха неограничен достъп до 19 страни-членки. Преди премахване на ограниченията започна дебатът за последиците, подхванат от политици и множество таблоиди в кралството. Основна тема беше опасението, че е възможно да се отключи поток емигранти, подобно на непредвидената лавина поляци преди години. Крайнодесният политик Найджъл Фарадж заяви, че ако е млад българин, намиращ се в трудна ситуация, би емигрирал.
Въпреки опасенията и медийния шум обаче, според наблюдатели през 2014 г. няма внезапна промяна в миграцията на румънци и българи.
„Не е вероятно да има голямо увеличение след падането на ограниченията спрямо български и румънски работници”, заяви през януари Ласло Андор, Еврокомисарят по заетостта и социалните въпроси.
Предстои да бъде публикуван докладът Migration Statistics Quarterly Report, който статистически ще отрази промените. Предишният доклад, базиращ се на изчисления от миналата година, гласи, че има „статистически значително увеличение на български и румънски граждани до 24 000 през периода, приключващ септември 2013, в сравнение с 9000 през изминалата година. Близо 70 % от хората са търсили работни места, а 30 % - образование”.
„Над 3 милиона българи и румънци вече са напуснали родината си в посока на части на Европа с по-добра перспектива – но те не са дошли във Великобритания”, гласи статия от 1 януари на сравнително обективния по въпросите на емиграцията „Индипендънт”.
Според Елена „много хора, които преди са искали да отидат в Англия, имаха възможност да го направят и преди отмяната на ограниченията”.
„Може би сега ситуацията се промени за хората с по-ниска квалификация. Преди те имаха нужда от сериозен капитал, за да изчакат в Англия издаване на виза.  Сега това не е пречка, по-лесно е от бюрократична гледна точка. Все пак си мисля, че Великобритания е просто още една страна, до която българите имат пълен достъп сега. Българи е имало и ще има в Германия, Испания и др.”. Имаме достъп и до други държави-членки на ЕС, така че тенденциите не са се променили изведнъж”.
Според CELSI, институт за изследване на трудовите пазари 20 % от българите са били податливи на идеята за емиграция към страни с  по-стабилна икономика през 2009 г. Института посочва в генералната част от изследване, че има много причини, поради които потенциални емигранти решават да се завърнат в страната си или да не я напускат изобщо – семейство, имущество, емоционална привързаност. И че тези тенденции могат да бъдат стимулирани от политиките на съответните страни.
Според Българския национален статистически институт и последното преброяване на населението, броят на българите, решили да се завърнат в България от чужбина, се е увеличил в последните години. Нараства обаче и броят на българите, решили или планиращи да емигрират.

Лични или емоционални причини

„Кариера в България” бива основана от млади хора, които избират да се върнат или да останат в България, вместо да преследват кариера в чужбина. Форумът провежда кампании, инициативи, годишен кариерен форум и сайт, събиращ работодатели и потенциални служители от чужбина. Основна цел е „да се помага на хората, направили избора си или двоумящи се дали да се върнат”, казва Елена.
Организацията оказва и консултации по различни бюрократични и административни процедури и закони, свързани със завръщане, живот и кариера в България. Дават и информация за типичните заплати за определен сектор, икономически тенденции и др.
„Виждали сме толкова много съдби, които са се променили, много хора, избрали да се върнат. Това решение невинаги е направено заради професионално предложение, в много случаи има лични причини”, казва Теменужка, която е на 25 години и казва за себе си, че е преодоляла изкушението да живее в чужбина.
„Кариера в България” твърди, че нарастващ брой хора установяват контакт с организацията, заявявайки желанието или намерението си да се върнат в страната.
След четири години и половина, на Елена „просто й омръзва да е чужденец, да бъде екзотична”.
„Изморих се да деля квартира с още петима души, да убеждавам хората, че не съм „източноевропейски боклук”. И в крайна сметка, не съм завършила университет, за да работя някъде като сервитьорка например. Докато бях в Англия, се запитах защо се блъскам, след като може би винаги ще си остана чужденец, докато мога да се върна и да работя у нас”.

Перспективата обратно в България

„Всеки ден, когато се събуждам, се усещам убедена, че съм направила правилен избор”, смята Елена.
„В България също не е лесно. Някои от хората, които познавам и които са се завърнали, все още търсят работа. Моя приятелка реши да се върне, не си намери работа, но получи предложение от английски работодател, така че накрая отново отиде в Англия. Предполагам, че може да си дойде отново в бъдеще”.
„Когато се върна в Българя, бих искала да срещам хора със същия опит, който имам, които са заинтересовани от различията между нашата страна и другите. Също така искам да работя в сфера, свързана с квалификацията ми в международните отношения. И наистина бих искала да работя, за да променя отношението на самите българи към нашата държава”, казва Нели.
„Има го постсоциалистическото мислене, че някой трябва да направи нещо за теб, ти само трябва да чакаш. Но ако някой не намира възможности някъде, трябва да ги търси и дори – създава. Ако чакаме някой да направи нещо за нас, изобщо няма да има възможности”.



Източник: bulgariasega





Коментари

горе