Световноизвестният диригент Йордан Камджалов - един успял мъж на 33



"Мечтайте на 100%! Ако искате да постигнете поне 20, искайте много повече. Пожелавайте си абсурдни неща. Работата си е работа, талантът също, но човек трябва да иска невъзможното."

Тези думи са на един мъж на 33. Той е успял - генерален музикален директор е в Хайделберг. Той е диригентът Йордан Камджалов.

Най-известният в момента успял човек от Търговище даде ценни съвети на децата от родното му училище СОУ "Проф. Никола Маринов". "Когато бях като вас, не съм предполагал, че ще дирижирам на най-престижните сцени в Европа, Азия и Америка. Че ще нарекат астероид на мое име, но се случи", с пресекващ от вълнение глас разказва маестрото.

За присъстващите в залата

Камджалов е
жива легенда

Едва 15 години след гимназията вече е световна звезда. В училището с респект следят новините за успехите му. Поглъщат оценките на експертите, които го сочат за виртуоз и явление в дирижирането. Покорява и публиката в Търговище с енергията и вдъхновението, които струят от всяка негова дума.

Притеснява се да говори за себе си. От спомените за гимназията се впуска към музиката и любовта към физиката. Разказва, че следвайки мечтите си, сега изучава астрономия. Записал се като свободен студент в университета на Халдейберг. Неочаквано и за самия него тази му страст - "да свързва света на музиката с очарованието на Вселената", дала повод на преподавателите му за уникален подарък. През април Центърът за малки планетни тела към Световния астрономически съюз и НАСА кръстиха астероида с номер 52292 на Камджалов.

Прочутият млад диригент с дипломи от Националната музикална академия в София и Берлинската консерватория не спестява, че и той се е сблъскал с много скептицизъм и бариери.

Вече работел в Германия от 5-6 години, когато започнал да праща писма до различни български филхармонии с предложение да дирижира. Никой не си направил труда дори да му отговори.

Тогава Камджалов разбрал, че първо ще пробие в Лондон и Берлин и чак след това на родна земя. Така и станало. Поканата от България дошла чак през 2011 г. По това време българинът бил избран измежду 160 кандидати от цял свят за генерален музикален директор и главен диригент на оперния театър, филхармонията и фестивала в Хайделберг, Германия. Така въпреки младостта си станал първият чужденец на този пост. Чак тогава от България благоволили да го поканят.

"Младият човек има нужда от

подкрепа
в точния
момент

Когато пристигна поканата от България, вече не беше решаваща за развитието ми. Откликнах само заради близките и българите", не спестява истината Камджалов.
С поуките от собствения си опит на 29 години той създаде фондация за подкрепа на млади български творци. За тазгодишното прослушване на 13 и 14 юни в София се очакват български таланти от цял свят.

"Подкрепата е строго индивидуална. Искам да знам какъв е човекът, какво мечтае и иска да постигне. Опитвам се да разбера кой носи потенциала на диамант, на кого е нужно време да стане такъв или ще остане въглен. В някои случаи помощта би могла да бъде вредна. В други, ако я няма, може да е фатално. Не можеш да помогнеш на всички, но трябва да опитваш", обяснява диригентът.

Той призовава хората независимо от годините да се развиват, да търсят и да не се спират пред бариерите. Припомня, че талантите често са били отричани и неприемани. Че завист, злоба и ревност е имало във всички епохи и държави. "Когато някой е силно отричан, трябва да се радва, защото това е оценка, че има потенциал. В живия живот е така. Аз търся маниаци, които рискуват, за да стигнат върховете", споделя Камджалов. И допълва, че за да успееш, трябва да си брутален към себе си, защото подаръци няма.

"Ние,

българите,
сме уникални

Носим в гена си свръхвзискателност към себе си. Българският корен е жив, но трябва да има грижи за него, да се полива, да има "слънце", казва в свой стил Камджалов.
Не пропускат да го питат как Камджалов научава наизуст огромни и дълги произведения и не се нуждае от партитури. Младият мъж признава, че и той не може да си го обясни напълно, но сам си е измислил система - "абсурден" числов превод на музиката. Нарекъл системата глобализация на музикалната структура.

За себе си казва, че е перфекционист и когато работи, е като обсебен. Наследил е прецизността от родителите си. Майка му Стоянка е преподавател по музика, а баща му Тодор е инженер. Данчо, както с обич и респект го наричат в родното Търговище, свири на пиано от 4-годишен. Рекордът му е 13 часа и 40 минути. Шегува се, че партитурата е като брашнен чувал - колкото повече тръскаш, толкова повече пада. Получаваш нови усещания и виждаш скрити елементи.

Камджалов е женен за ученическата си любов Наталия. Имат три деца - Кубрат (6 г.), Рада (4 г.) и Зора (2 г.). Наследниците му носят тези имена заради вярата на бащата, че всеки трябва да съхранява българското.

С болка коментира, че страната ни няма лоби по света и известните българи са малко. Говори с възторг за родното Търговище, което за него е уникално място заради талантите си. Докато е в България, ще кумува на другия най-известен търговищенец - Пламен Кръстев. Както "Труд" писа, астрофизикът работи в Харвард и се е устремил към НАСА.

"България е страна на абсурдите и феномените", обобщава маестрото. Признава обаче, че не би се върнал за постоянно. Обяснението е, че няма условия за изкуството, в което работи, а би могъл да живее навсякъде.

"99% от българите в чужбина казват, че биха се върнали веднага, но при други условия. Ако не виждаха една безпрецедентна, безотговорна и антинационална политика. У много хора има нагон за разгръщане на личността, а тук това може да се сблъска с много ограничения. За творческата личност това може да е много болезнено. Но светът се крепи на мечтите ни", не спира да вярва Камджалов.



Източник: Труд





Коментари

горе