Има ли бъдеще България?


Като гражданин на Република България без колебание заявявам, че парламентът, президентството и Министерският съвет стигнаха дъното на апогея си и гарантираха напълно унищожения си авторитет за години напред. 

Не виждам какво може да се очаква от хора, които мислят само за собственото си политическо оцеляване и търсят начини за укриване на ограбените от народа милиони?

Не виждам и какво различно избирателите очакват от представителството на трите институции вбъдеще. Какво изобщо избирателите си въобразяват, че би могло да се промени от хора, които сринаха със земята престижа на институциите в държавата. Дори за малките деца обитателите на тези сгради по-скоро са близо до образа на мистър Бийн, отколкото до смислени политици със сериозни идеи за бъдещето на страната и народа ни. Тази демонстрация трябва да ни даде окончателен сигнал, че политическите боричкания за кокала не са в полза на народа на улицата. Привилегиите са единствено за участниците в подривната дейност и насърчителите на разпада на държавността.

Управлението е на автопилот. Не виждам как похабеният капацитет на политици, лежали 25 години на гърба на данъкоплатеца, без да оправдаят този комфорт с икономически прогрес, качествено образование и по-висок жизнен стандарт, утре ще направят нещо ново и различно в полза на народа и демокрацията в България.

На избирателите вече им досади политически партии да им отнемат конституционното право да формират властта в държавата. А избирателите освен да я формират, трябва и да я разформироват, нали така?

Веднъж сме нужни да осигурим удобството им в парламента, Министерския съвет и президентството, но после няма механизъм, който да ни позволи да ги изхвърлим моментално навън, когато усетим мръснишкото, измекярското хитруване, довело до тотална съсипия на обществото ни. Общество, градило с десетилетия живота си тук, в надежди, очакване, в трепет и вълнение, в тъга, несправедливости и измама, че новото предстои и че животът не си е отишъл напразно, по дяволите! Трагично, комично, цинично, еуфорично, психично.

Недоверието на обществото в институциите до такава степен е нараснало, че не зная дали участниците в цирка осъзнават до къде са се докарали. Преди време изпитвах носталгия и мъка по опожарения цирк в столицата, после тъгувах защо не е построен нов, но днес вече виждам че българският цирк заслужено е получил възмездие.

След всяко зло идва добро, нали така? Ето че мястото на новия български цирк се намира в центъра на София.

Слоганът е съединението прави силата на животинския свят видимо. Избирайки личността, която да ме управлява, според нейните качества и достойнство, зная, че моделирам бъдещето си. Искам да избирам личности персонално и не желая някой да ми натрапва похабени политически образи от миналото. Време е да избираме нормалността и да изпратим в тези институции най-качествените хора, намиращи се около нас, без да имам нужда някои да ми ги подбира. Това мога да направя и сама. Това може да направи всеки образован, възпитан и морален човек, с ясна представа какво иска от бъдещето и политиката в България.

Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари"



Източник: cross





Коментари

горе