Шефът на златотърсачите: Българският Клондайк е край Кърджали


Кърджалиецът Кирил Стаменов е златотърсач с 35-годишен стаж. Създател и председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити, единствена на Балканите. Запалил се още като ученик по търсенето на злато, минерали, метеорити. Оттогава датират хобитата му история, археология, нумизматика. Негови приятели и учители са най-известните български геолози и археолози, сред които Георги Китов. И до днес любим автор му е Джек Лондон, описал приключенията си като златотърсач в прочути творби като “Златният каньон и “Жажда за живот”. Близо 20 години Стаменов работи в Кремиковци. Направил нова карта на находищата със самородно злато, която актуализира постоянно. Поддържа специализирани сайтове, редактор е в тематични списания. Пловдив е предпочитано място за семинари и събори на асоциацията, тук вероятно ще бъде и постоянната и база.
Златната тръпка държи от години нашенския Индиана Джоунс. Тя обаче за Кирил Стаменов не е мания за забогатяване, а откривателство, начин да се пречистиш сред природата. Златотърсач милионер няма, но е неописуемо вълнение да откриеш златинка, да не говорим за къс злато. Виждал е младежи от асоциацията да се радват като деца, когато съберат първото си шишенце с жълти прашинки.
Самородно злато се намира по нашите земи от древността, сега обаче традицията преживява ренесанс заради скока в цената му и бума в търсенето му по света и у нас. Затова българските последователи на Джек Лондон се множат - професионалисти, начинаещи, романтици, амбицирани да успеят, напук на безпаричието и безработицата. А страната ни си е истинско Елдорадо - американски спътници са установили, че златото под Пирин и Родопите е за над 1 трилион долара. Неслучайно само за година асоциацията е набъбнала със 700-800 души, дамите са вече над 50.
Средна гора, районът около Пловдив, Източните Родопи около Ивайловград и Кърджали - това е българският Клондайк, според нашенския златотърсач номер 1. Златоносните места около Пловдив са много, описани и изброени са в специалната карта, която Кирил актуализира постоянно. Според една теория в Пловдив е имало голяма монетарница още по времето на траките.
Богат на злато е и районът на Първомай, където златоносни са десните притоци на Марица, минаващи през Православен, квартал Дебър, Бодрово. Река Чая и притоците й в Асеновградско са златоносни. Златни жили има в района на Долнослав и Горнослав, където преди години е намерен самороден къс от 24 грама.
В Чирпанско също има много златни находища. Там е известната Златна нива, буквално преорана от търсачи на съкровища. Реките в Средногорието, особено в целия Панагюрски район, крият много злато, обяснява Кирил. Златоносни са районите около панагюрските села Баня, Лесичово, Росен, Елшица, Попинци, село Оборище около връх Златарев рът. Според теорията на Кирил преди хилядолетия Средна гора е била по-висока от Стара планина, която се издига много по-късно при размествания на земните плочи. Затова в Средна гора почти навсякъде има тракийски светилища с антични рудници около тях. Там траките са промивали злато. Упорити търсачи намират късчета и днес.
Наскоро младо семейство от Панагюрище купило метален детектор и потърсило съвет от него къде да започнат търсенето. Новаците пробвали по един от притоците на Луда Яна и късметът им проработил - явно от дъждовете имало много нови наноси - намерили 88 грама, промили го с драга - не можели да повярват на късмета.
Младеж от София пък намерил в Средна гора късове злато с кварц - единият от 30 грама, другият над 58 грама. Истинска красота, възхищава се Кирил. И обяснява, че кварцът в златото е много по-скъп от него. У нас все още няма аукциони, но в чужбина такива късове се продават доста скъпо.
Най-големия си златен къс - 13-грамова самородка, Кирил е открил преди година по деретата на село Стремци край Кърджали. Докато колегите му работели около улейче, тръгнал по цепките край реката. На едно място детекторът писнал и открил златото. След дни намерил на същото място още два по-малки къса - от 7 и 4 грама.
Родопчани живеят върху тонове злато, в реките и деренцата из планината също лежат тонове благороден метал, смята Кирил. Учени вече доказаха, че погребалната маска на Агамемнон е правена със злато, добито в древните рудници на хълма Ада тепе край Крумовград, наричано Златния остров. Там е била най-старата златна мина в Европа.
Често му се обаждат, че намерили злато, а то се оказва пирит, наричан злато на глупците - във водата изглежда като злато, но изсъхне ли, потъмнява. А и е много по-твърд от златото. Наличието на пирит, железен оксид, камъни, оцветени в ръждиво, гранат, хематит, са показатели, че мястото е златоносно. Но видиш ли веднъж златинка, не можеш вече да я объркаш с пирит.
Кирил е убеден, че има още много неоткрити златни съкровища - на могъщия цар Ситалк, на племена като трибалите. Няма как да е иначе, щом като най-голямата златна мина в цяла Европа, която е била в Трансилвания, при управлението на цар Крум е била известно време в границите на България. Тогава всичкото злато оттам е било вкарвано у нас.
При туристически обиколки Кирил се е натъквал на търсачи на хайдушко злато - особено в Централен Балкан - около Карлово и Калофер.
Самият Кирил е виждал преди двайсетина години уникална метална червена книга с надпис “Поп Мартин”. Била подарена на бивш участник в Балканската война от спасена от него вдовица. Книгата била уникат - съдържала описания на съкровища из цяла България с карти. По карти се търси трудно, тъй като дори за година местността се променя много, обяснява Кирил.
Търсенето крие и рискове - преди години иманяри влезли в пещери в Тетевенския Балкан с агрегати. Задушили се от газовете и спасителите вадили мъртви тела. А има и много иманяри, които изобщо не са открити, разказва Кирил. За него търсенето си остава хоби и тръпка, златото не го е заразило с лакомия. Мечтата му е повече български съкровища да излязат наяве - това е мисията на асоциацията.

Ентусиасти
Много хора си мислят, че като вземат легенчето и отидат на реката, ще изкарат милиарди. Такива тръгнали с голямата лъжица бързо се отказват. За 35 г. Кирил не е срещал златотърсач милионер. Кандидат златотърсачът първо трябва да почете, да се образова. Стартовата сума е около 100 лв. - за легенче за пресяване, улей, с който да се събират златните късчета.

Заблудените
Пиритът е златото на глупците, във водата няма разлика, но изсъхне ли, потъмнява. При 10-15 златинки в две кофи си струва да продължиш. Златото е 19 пъти по-тежко от водата и 7 пъти по-тежко от всички останали вещества в речното корито.

Режимът
През 2001 г. е направена поправка в Закона за подземните богатства, която позволява златодобив чрез ръчно промиване руслата на реките. Не е позволено да копаеш, да сечеш дървета. Който иска да вади пари, взема реки на концесия, наема багери, тежко оборудване и дълбае. Много строг е режимът в зоните със специален статут - природните резервати, Натура 2000. В Централен Балкан нямаш право дори да откъснеш цвете, глобите са страшни.
Хенриета Георгиева, Марица



Източник: rodopi24





Коментари

горе