Витамините от В-групата - върхово постижение на науката


В средата на XIX век във физиологията господствала представата, че за нормалното съществуване на човешкия организъм са потребни единствено белтъчини, въглехидрати, мазнини, минерални вещества и, разбира се – вода. Многовековните наблюдения на лекарите обаче, както и клиничната практика, все по-категорично показвали, че редица заболявания са непосредствено свързани с хранителния режим. Подобен извод следвал и от наблюденията върху здравния статус на екипажите, участвали в многомесечните презокеански експедиции през XV-XVIII век.

Ставало все по-очевидно, че в храните се съдържат неизвестни съставки, които предотвратяват развитието на определени болести и даже способстват за тяхното лечение. Тези тайнствени вещества английският биохимик Фредерик Хопкинс нарекъл „спомагателни фактори” (accessory factors). Решителна крачка в изясняването на тяхната същност направил американският учен от полски произход Казимиерж Функ, който през 1912 г. изолирал от люспите на ориза кристален препарат, който лекувал страшната болест бери-бери,

широко разпространена в Югоизточна Азия. Изборът на поляка не бил случаен – неотдавна нидерландският лекар Кристиан Айкман, както и английският учен Уилям Флетчър, съпоставяйки редица факти и наблюдения, допуснали, че в люспите на ориза се съдържа съставка, която предотвратява развитието на тази болест. Наличието на аминогрупа в състава на магическото вещество и неговото жизненоважно значение били основанията ученият да му даде наименованието „витамин” (на латински vita – живот). По-късно то било коригирано на „витамин В” предвид неотдавнашното откритие на т.нар.

А-фактор (впоследствие назован витамин А), на който също се приписвала особено важна роля в човешкия организъм. В резултат на задълбоченото изследване на препарата, получен от Казимиерж Функ, през 30-те години на миналия век станало ясно, че всъщност се касае за смес от вещества с различна химическа природа, общото между които е наличието на азот в състава на тяхната молекула и жизненоважното им значение за човешкия организъм. Трябва да признаем, че в науката също нерядко се срещат несправедливости. Така през 1929 г. на Хопкинс и Айкман била присъдена Нобелова награда, а на Функ, който първи в историята на науката изолирал витаминен препарат, не. През следващите години благодарение на усилията на множество учени от различни страни са установени „титулярите” на знаменития В-отбор и е разкрита тяхната роля в човешкия организъм, факт, който определено е едно от най-великите достижения на науката през изминалото столетие.

Това са: В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), В3 (ниацин), В4 (холин), В5 (пантотенова киселина), В6 (пиридоксин), В7 (биотин), В8 (инозитол), В9 (фолиева киселина), В12 (цианкобаламин), В15 (пангамова киселина). Има и „играчи”, които са предмет на сериозни дискусии и противоборства, поради което още не са картотекирани, например В17 (амигдалин). През 1976 г. Международният съюз на нутриционистите (International Union of Nutritional Sciences –  IUNS) препоръча буквените означения да се запазят само за витамините В6 и В12 (най-вероятно поради факта, че същите имат няколко форми), а при останалите да се използват дадените им от химиците тривиални наименования. Традицията обаче трудно се преборва, поради което и в наши дни в употреба са и двете означения.
А ето и кратките визитки на „звездите” на този великолепен отбор, на които в значителна степен дължим своето здраве и... живот.

Витамин В1
Взема активно участие в метаболизма на въглехидратите, протеините и липидите, във водно-солевия обмен, както и в дейността на нервната система и мозъка. Подобрява умствените способности и помага за бодър дух и добро настроение. Неслучайно е наричан витамина на оптимизма. Синтезира се от микрофлората на дебелото черво, но в ограничено количество, затова следва да се внася с храната. Значителни количества витамин В1 се съдържат в бирената мая, маслодайните растения, пшеничените трици, бобовите култури, спанака, орехите, жълтъка, млякото, черния дроб, говеждото и свинското месо и пр.

Витамин В2
Принадлежи към групата на широкоразпространените в природата жълти пигменти, наречени флавини (от латински flavus – жълт). Ако трябва да сме коректни, съществена роля в организма играе не самият рибофлавин (витамин В2), а две негови производни с умопомрачителните наименования флавинмононуклеотид (FMN) и флавинадениндинуклеотид (FAD), които участват в огромен брой процеси – усвояването на хранителните вещества и осигуряването на необходимата енергия на организма, съкращенията на мускулите, сърдечната и мозъчната дейност, растежа на тъканите, синтеза на хемоглобина, антителата на имунната система, други витамини и т.н. При добра „кондиция” на чревната микрофлора витамин В2 се синтезира от нея. Негови природни източници са млечните продукти, рибата, месото, черният дроб, зелето, спанакът, марулята, морковите и др. За разлика от витамин В1 той е термоустойчив, но бързо се разлага под действието на светлината. Във фризера се разпада с около 1% дневно.

Витамин В3
Участва в метаболизма на въглехидратите, протеините и липидите, в антиоксидантната защита и тъканното дишане, оказва детоксикиращ ефект, способства за понижаване на нивото на холестерола и т.н. Участва в синтеза на важните хормони тестостерон, естроген и инсулин. Синтезира се от чревната микрофлора. Богати на този витамин са житните култури, черният дроб, телешкото, заешкото и агнешкото месо и др.

Витамин В4
Контролира синтеза на холестерола и съдейства за правилното функциониране на черния дроб. Има важна роля за устойчивостта на паметта и противодействието на възпалителните процеси, както и за добрата кондиция на сърдечносъдовата система. Синтезира се от чревната микрофлора. Богати негови източници са черният дроб, черният и червеният хайвер, месото, рибата, сушените на слънце домати, соята, грахът, нахутът и т.н.

Витамин В5
Играе ключова роля в производството на антитела и стимулира производството на хормони, които способстват за лечението на колити, артрити, различни алергии и болести на сърдечносъдовата система.

Витамин В9
Според някои специалисти е най-важният от всички витамини. Има важна роля при обмяната на аминокиселините, в синтеза на протеините и хемоглобина на кръвта, снабдяващ клетките с кислород, спомага за правилното развитие на плода, намалявайки с до 70% риска от увреждания при новородените, и т.н. Бременните трябва задължително ежедневно да приемат по 0,4 мг от този вълшебен витамин. За всички останали дозата е 0,1 мг. За съжаление витамин В9 не се синтезира от човешкия организъм и не се депонира в него, затова следва ежедневно да се внася с храната. Богати източници на витамин В9 са черният дроб, меките сирена, цитрусите, пшеничените зародиши, овесените ядки и зеленчуците.

Витамин В12
Често бива наричан супервитамин. Той е единственият витамин от тази група, който се складира в човешкия организъм – в белите дробове, черния дроб и в далака. Участва активно в процесите в кръвотворния апарат и във формирането на костите, укрепва имунната система, влияе на мозъчната дейност, противодейства на стреса и депресиите, нормализира кръвното налягане, подобрява емоционалното състояние и т.н. Съществено негово достойнство е устойчивостта му на високи температури и въздействието на светлината.



Източник: jivotatdnes





Коментари

горе