Селският туризъм е шанс да бъдем уникални


Кристина ПЕШИНА

Спомняте си, предполагам, филма на BBC, който показа страната ни в една, меко казано, недобра светлина. Предпочитана дестинация заради евтиния алкохол и свободия, която граничи с беззаконие, което не се допуска в западноевропейските държави. Със сигурност подобен имидж не радва никого, а и сериозно се сблъсква с желанието ни да развиваме туризъм, и то в посока привличане на чуждестранни гости. Нямаме предвид пиянски дружинки от гетата на Западна Европа. За радост има хора, които работят активно в посока на това да покажат хубавите страни на родината ни. Да запознаят гостите ни с традициите, обичаите и вкусната ни кухня. Елеонора Йосифова, секретар на Българската асоциация за алтернативен туризъм, ни разказа повече за начините, чрез които бихме могли да станем една съвременна и привлекателна дестинация.

 „Все повече хора искат да избягат от масово предлаганите оферти ол инклузив по морските и планинските курорти и търсят малко по-спокойна атмосфера – села, вкусна храна, докосване до традициите и обичаите на съответните райони, така че интересът към алтернативния туризъм е все по-голям. Разбира се, това са предимно чужденци, ценители на автентичното. Искат да видят бабите, но не изтупани по площадите, а в домовете им. Да ги посрещнат, да им сготвят вкусна храна по възможност с подбрани от градината зеленчуци.

Реално това впечатлява повече чужденците, защото те го нямат”, обяснява Елеонора. Наши сънародници също се насочват към този вид туризъм, но при тях стимулът е друг – жаждата за истинска домашна храна, набрана директно от градината, а не взета от щанда на хипермаркета. Дори и повечето да притежават собствени селски къщи, те отдавна са ги превърнали в модерни вили с хамака и райграса в двора. Така селският туризъм лека-полека става все по-популярен. Можеш да отидеш в което си поискаш село и да останеш там, стига да намериш къща за гости. По-добрите цени също са част от предимствата, а ограниченият капацитет позволява едно уединение, което гарантира, че почивката ви няма да бъде провалена от шумна младежка компания.

Между западноевропейците вече може да се видят и японци или китайци

„Единият тип туристи са младите хора между 20 и 40 години в активната си възраст, които в момента работят на добри позиции и разполагат със средства или пък просто искат да пътуват и Балканите са им особено интересни като дестинация. Обикновено правят групови обиколки из страните, ходят активно в планините, отсядат в местните къщи. Другият тип туристи са по-възрастните хора, вече пенсионери, които сега намират време и възможност да се отдадат на заслужена почивка. Те пък са насочени не толкова към активности и планини, а по-скоро към културното наследство, спокойствието и вкусна храна”, казва събеседничката ни.

Основно туристите са от Западна Европа – французи, немци, англичани обичат да идват в България, но се забелязват и все повече японци и китайци. Пообиколили целия свят, все още Балканите са им останали непозната територия. „Те са хора, които пътуват много и е нормално да ги виждаме все по-често и у нас”, коментира Елеонора и допълва пъстрата палитра от чуждестранни туристи с тези от Израел. „Те са по активния тип туризъм. Може да ги видите в планината да карат колело или да качват някой връх, после да слизат долу в селото и да ползват минералния басейн или да отсядат при някоя баба.”

Най-голям потенциал има в селския и агротуризма

Агротуризмът е все още слабо познат, но малко по малко започва да се развива. „Става въпрос за тип ферми, които са отворени за отсядане, а гостите могат да помагат в работата или най-малкото да видят как и от къде идва храната. Този вид туризъм в България започна да се развива с появата на ферми в последните няколко години. Преди по-скоро се наблягаше на селския туризъм – къща, адаптирана за приемане на гости. Сега малко повече се разшири фокусът. Започнаха да се отглеждат животни и да се правят градини. Явно интерес има, тъй като все повече къщи за гости се насочват към разширяване на предлаганите от тях услуги”, смята Елеонора Йосифова.

Планините не бива да заприличат на Черноморието ни

Разнообразието от леко полегати и по-стръмни маршрути задоволява всяко предпочитание за туризъм в планината, който пък може да съчетава различни дейности. „Трябва да обърнем внимание на планинските села, които масово се обезлюдяват и губят духа си, а той е особено важен за чужденците, които ги посещават”, алармира събеседничката ни.
Важно е обаче да не допуснем планините ни да заприличат на Черноморието ни – свръхпрезастроени и изчерпани. „Належащи са много сериозни мерки, които да контролират процеса, защото по-големите ни планини като Рила и Пирин са и национални паркове. Там има защитени видове животни, растения, релефи.

Трябва да съхраним ландшафта. Примерно сега, ако пътуваме към Банско, ще видим едни оголени склонове, които вероятно през зимата вдъхновяват скиорите с натрупания сняг, но през този сезон не изглеждат добре. Трябва да направим така, че планината да е атрактивна по всяко време. Въпросът е в спазването на едни норми, които ние си ги имаме, но ги пропускаме от време на време с идеята, че идва някакъв голям инвеститор, който ни обещава много неща, а всъщност се оказва, че това не се случва точно така. Той си построява нещо, често дори се наема екип от хора извън населеното място и местните само страдат от това.

Например малките къщи за гости започват да губят клиенти, защото той подбива цената на нощувката. Намеренията на подобни големи инвеститори са ясни. Видели сме ги по Черноморието ни. Огромни комплекси, които почти никога не са пълни, а за да им се освободи място, са изсечени много площи гори. Всеки се стреми към първата линия – дали до плажа или до пистата. И накрая резултатът – замърсяване на гледката от огромни бетонни здания”, категорична е Елеонора.

Всяка община да използва максимално ресурсите си

Трябва политиката да бъде насочена към малкия и средния бизнес. Към онези местни хора с техните малки къщи за настаняване на гости. Те са скъпоценният камък в България. Ако местната общност е доволна, и туристите ще бъдат доволни, защото ще ги посрещат усмихнати лица, ще ядат вкусна храна и ще отнесат със себе си само хубави спомени от страната ни.

Освен това е крайно време държавата да влезе в ролята си на собственик и да се погрижи за даденостите, за които носи отговорност. Нестопанисването на минерални извори е пилеене на безценно богатство и създава впечатлението, че управляващите въобще не знаят какво да правят с тях. Затова пък нашата събеседничка е готова с няколко предложения: „Една община би печелила, ако в нея има един свободно достъпен извор с минерална вода, до който да ходят туристи. По-надолу от него да има място за хранене, къщи за настаняване, велоалея или нещо друго, което може да задържи вниманието на туристите, които са дошли дотук. Може да се помисли  в няколко посоки за експлоатацията на минералната ни вода.

Дали ще развиваме балнеолечение - знаем колко лековити са изворите, или ще ги използваме за производството на електроенергия, което пък ще ни направи една идея по-малко зависими – при всички случаи  всяка община трябва да се замисли за ресурсите, които има, и да черпи на максимум от тях по отговорен начин и с мислене за в бъдеще какво ще се случва с тях”.
Подобна за съжаление е съдбата не само на минералните ни извори. Много от културно-историческото ни наследство е на подобен хал. Никой не се грижи за него. Паметниците се рушат, пътят до тях тъне в шубрак, а институциите си прехвърлят топката на отговорността. Често се чакат едни пари от Европа, с които да се възстанови даден паметник, и в момента, в който те свършат, нещата тръгват постарому.

Ще превърнем ли България в Меката на спа и уелнеса  

 „Хубаво е да се говори и да се работи в тази посока, но това не е основният ни потенциал. Не бива другите да остават на заден план, защото се предполага, че гостите, търсещи спа туризма, са по-платежоспособни. Всъщност, анализирайки двата вида туристи, ще видим, че нещата не стоят точно така. Хората, които идват на селски туризъм у нас, остават поне за 2 седмици. Тези на спа – за по-кратък период и стоят в хотела. Не оставят никакви пари извън него. И ако този хотел е собственост на някой чужденец, то той почти не вкарва пари в местната общност, а плаща единствено туристическия данък.

В селския туризъм или при обикалянето на планините хората пътуват от място до място, пазаруват от местното магазинче, спят при някоя баба, сутринта закусват при нея и продължават пътя си. Вечерта отиват в хижата и там остават да преспят. Подозирам, че ако се съберат тези средства, които този тип туристи оставят, сумата ще излезе по-голяма от тази на онези, които отиват в спа комплекса. Няма лошо, разбира се, да се предлагат и двата типа туризъм, но не бива единият да се приоритизира за сметка на другия.”



Източник: jivotatdnes





Коментари

горе