ЛИЦА ОТ СЕМИНАРА


Бъдещ преводач от Румъния учи български език във ВТУ

ЕДНА ПЪРВА НАГРАДА ЗА РИСУНКА ПРЕДИ ОКОЛО 15 Г. СРЕЩНАЛА ЛИВИЯ НИСТОР С БЪЛГАРИЯ. При това отличието не било за нея, а за близначката й. Обаче Ливия се влюбила в България и в езика ни и оттогава тя изучава родната граматика.
„Беше случайно, от онези хубави случайности. Двете със сестра ми харесахме България и започнахме да учим български. После само аз се оказах езиковедът в семейството и продължавам да се занимавам с граматика. Обаче съм и литературен преводач в процес на оформяне”, представя себе си Ливия, един от участниците в Международния летен семинар по български език и култура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”.
Тя живее в столицата на Румъния - Букурещ, където е учила българска филология. Ливия вече е завършила магистратура и в момента се подготвя за докторантската си степен. „Когато започвах магистратурата, в Букурещ мой преподавател беше проф. Иван Станков от Великотърновския университет. Той ми предложи да се занимавам с превод и така се заех да превеждам „История на българската литература между двете световни войни”, казва още Ливия. Книгата й излязла преди две години във факултета, който тя е завършила, и в момента студентите учат по нея. А Ливия е започнала докторантурата си, която също е свързана с българска литература, но вече съвременна.
„Георги Господинов е най-популярният съвременен български автор при нас, защото е преведена неговата книга „Естествен роман”. Той освен това много си прилича като стил на писане с един наш автор – Мирча Картареску. Аз в оригинал съм чела Емил Андреев, Бойко Пенчев, Ани Илков, който е любимият ми поет. Той ми беше и професор в Софийския университет, където съм учила по „Еразъм”. А темата на дисертацията ми е „Съвременният български роман”, уточнява Ливия.
ДА ПРЕВЕЖДА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА, ОБАЧЕ Е ГОЛЯМАТА МЕЧТА НА ЛИВИЯ. Тя признава, че да стане преводач, ще бъде за нея като утешителна награда. „Аз пиша, но не мисля, че съм особено добра като автор на художествена литература. Но и преводачите са автори, които създават, защото преводът също е творчество. Затова казвам, че когато стана преводач, ще съм получила утешение от съдбата”, усмихва се Ливия.
И признава, че всичко, свързано с България, много й харесва. Казва, че тук се чувства щастлива и като у дома си, особено когато общува с всякакви хора. „Хората много се радват, когато ме чуят да говоря на техния език и когато разберат, че родината им ме интересува. Просто се променят веднага и са толкова любезни”, не крие възхищението си от българите румънката.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА



Източник: Борба.БГ





Коментари

горе