102-годишният АНГЕЛ ВАНКОВ: "Живея с млекце, без алкохол и цигари и с позитивни мисли"


Най-възрастният човек в региона става в 8 и ляга в 20 часа, не може без разходка

РЕЖИМЪТ Е ЗАКОН ЗА КАРАЩИЯ 103-ТАТА СИ ГОДИНА АНГЕЛ ВАНКОВ ОТ ЛЕСИЧЕРИ. ТОЧНИТЕ ПРАВИЛА, ПРИРОДОСЪОБРАЗНИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ И БОДРИЯТ ДУХ са останали още от фронтовашките години на възрастния мъж във Великотърновска област.
„Бай Ангел е пример за нас и наша гордост, всички го почитат и аз самият се отбивам при него често, за да си поговорим. Това е прекрасен човек, който те зарежда позитивно, и винаги можеш да научиш нещо ново от него. Помни събития и факти, следи новините...”, разказва кметът на павликенското село Димитър Митрев.
Бай Ангел е голям почитател на „Борба” и следи най-големия областен всекидневник редовно.
Живее като по часовник - всяка сутрин става точно в 8 часа, а вечер ляга също в 8. Започва деня със сутрешен тоалет, бръсне се, измива се старателно, излиза навън. От години закусва прясно млекце, за което казва, че го поддържа жив, обяснява 48-годишният внук на столетника, който носи неговите имена - Ангел Ванков. Възрастният мъж е пълен трезвеник и отдавна не близва алкохол. През последните години годинките му натежават и старецът позакъсал.
Бай Ангел е глава на фамилия, която включва само… мъже. Живее в павликенското село Лесичери заедно със 79-годишния си син Христо Ангелов и 48-годишния си внук Ангел Ванков. Тримата мъже сами се грижат за къщата, след като съпругите им си отишли от този свят.
102-годишният Ангел, който още не се дава на годините и без проблем „можел да закача булките”, както сам твърди, обича да се разхожда. Наоколо всяко кътче е спомен за него. Будният му ум прехвърля едно след друго събития и факти от фронтовите години, завръщането му в Лесичери и създаването на ТКЗС-то, бурния живот и просперитета при Тодор Живков, когото старецът тачи изключително много и го дава за пример на всички управленци, които му идват на крака, за да го зачетат.
През дългите години, които има зад гърба си, бил опериран единствено от херния и два пъти от кучешка тения, заради която е засегнат черният му дроб.
ГОРДОСТ ЗА БАЙ АНГЕЛ Е УЧАСТИЕТО МУ ВЪВ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, заради което има доста медали и отличия. С удоволствие позира с тях и с гордост си ги носи на ревера.
Ефрейторът от 33-ти пехотен Свищовски полк бил дори пленен от германците край Охрид в късната есен на 1944 г. Нацистите започнали подбор сред българските войници на майсторите строители сред тях. Самият той бил отделен като професионален дърводелец, за да работи за нацистите.
„Случи се така, че там, където ни запряха, атакуваха партизаните на Тито. Откриха огън и за да ни разпознаят, че сме военнопленници, вдигнахме една бяла риза на кол. Така ни освободиха и ни дадоха цивилни дрехи”, спомня си бай Ангел. Тъй като нямало транспорт, мъжът се прибрал пеш от Охрид до Лесичери. Крил се по горите и ял каквото намерил.
„Тогава бях около 10-годишен. Тате се прибра и си спомням, че краката му бяха отекли от ходене”, твърди синът му Христо.
„Навремето животът беше труден, но весел. Сега има всичко, но хората са отчаяни, нямат перспектива. Аз цял живот съм бил комунист и помня какво беше при Тодор Живков и какво е сега. Трябва да почитаме миналото си”, категоричен е бай Ангел.
Неговата съпруга починала на 86-годишна възраст, а същата година се ражда правнучката му. Снахата на столетника пък се поминала преди две години.
„Здрав съм, чедо, но вече годинките ме удрят в очите. Трудно виждам и трудно ходя. Куцукам с бастунчето”, разказва столетникът. Очите му обаче светят винаги, когато на вратата похлопа някой посетител, с когото каращият 103-тата си годишнина бай Ангел си хортува сладко и споделя спомените си.

Стилян НАЙДЕНОВ



Източник: Борба.БГ





Коментари

горе