ЛИЦА ОТ СЕМИНАРА


Кристина и Никита – различни нации с обща страст към българския език

КРИСТИНА ПЕТРОВИЧ Е ЛЕКТОР ВЪВ ВТУ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” ПО СРЪБСКИ ЕЗИК. Тя преподава на български и полски студенти своята граматика и признава, че досега се е притеснявала да говори на български език, макар че разбира всичко, чете и дори превежда. За да се отпусне да говори и да се почувства сигурна, се включила в Международния семинар по български език и култура и на практика отново седнала зад чина.
Кристина е завършила литература в университета в Ниш и вече е докторант по филология. Решила е да се посвети на съвременната литература, макар още да не е конкретизирала окончателно темата, върху която ще работи. „Моят университет ме изпрати във Велико Търново като лектор по сръбски език. И тук открих невероятен град и прекрасни приятели. Тук се чувствам като у дома си, свикнах без никакъв проблем и без да изпитвам носталгия. Ние сме близки нации и имаме достатъчно общи неща - храна, музика, темперамент, затова ми е добре с вас.
Не знам какво ми е отредила съдбата, но се надявам да мога да се връщам винаги тук”, обяснява Кристина. След това рязко сменя темата и започва да разказва за своите студенти. Те през нейните очи са най-добрите и талантливи млади хора, които е срещала. „Справят се отлично със сръбския език. Може би защото езиците ни са близки. Най-големият проблем са падежите, но те успяват да ги научат след няколко месеца работа”, казва Кристина.
Може би благодарение на студентите си тя вече е усетила и колко гостоприемен народ са българите. Успяла е да опита всичко от българската кухня и да види най-красивите места в страната ни.
ЗА РАЗЛИКА ОТ КРИСТИНА, НИКИТА ФИЛИПОВИЧ ОТКРИВА БЪЛГАРИЯ ТЕПЪРВА. Той идва от Беларус и за първи път се среща с граматиката, с храната, с тесните търновски улички, с българския характер.
„Много ми харесва. Аз съм любител колоездач и съм влюбен във вашите баири. Идеално място за колоездене, но доколкото разбирам, точно заради многото завои, тесните улици и баирите вие не карате велосипеди и нямате велоалеи. А какво преживяване би било”, обяснява с възторг Никита.
Той е студент по славянски филологии, трети курс. Изучава български и руски език. Казва, че избрал българския малко случайно, защото годината, в която бил приет да учи, възможностите били две – български и чешки. Никита се захванал с родната граматика и не съжалява. „Ние сме 12 души в курса. Всяка година моят университет изпраща по един студент на семинарите в София и във Велико Търново. Аз имам късмета да съм тук”, обяснява Никита.
МОРЕТО И ЧЕРВЕНИТЕ КЕРЕМИДИ ПО ПОКРИВИТЕ НА КЪЩИТЕ – ТОВА БИЛИ ПЪРВИТЕ ГЛЕДКИ, КОИТО грабнали очите на Никита, който пристигнал с полет до Варна. Той описва със светнали очи всичко, което вече е видял, и особено храната, която е опитал. Наумил си е, преди да си тръгне, да запише рецептата за българска баница. „Искам майка ми да ми я приготви. Ние нямаме ястие, което дори да напомня на баница. Нямаме такова разнообразие на блюда, толкова различна и вкусна храна не съм опитвал”, признава Никита.
Той учи български език от две години и още не знае какво точно ще работи, след като завърши. „Моят преподавател по българска литература например работи в посолството. Завършил е български език, перфектно говори, а е завършил само преди пет години. Аз миналата година през лятото също поработих в посолството”, обяснява Никита. И допълва, че българският език не го затруднява. Има си правила, които трябва да се научат, но те не са страшни. Убеден е, че когато напредне с лексиката, всичко друго ще бъде лесно, дори и всички неизброими времена и сложни наклонения.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА



Източник: Борба.БГ





Коментари

горе