Златаришкото селце Дединци възкръсна за нов живот



МАЛКОТО ЗЛАТАРИШКО СЕЛО ДЕДИНЦИ ВЪЗКРЪСНА ЗА НОВ ЖИВОТ, видя репортерски екип на „Борба” на място.
Селцето е може би единственото в България, което след тотално обезлюдяване преди около десетина години отново привлича хора, които купуват стари къщи и имоти, стягат ги и прекарват почти цяло лято там, а често отскачат и през зимата.
Преди седем години в Дединци е имало едва един регистриран жител по настоящ адрес, а в момента те са 32-ма.
Напоследък по-заможни бизнесмени, а и по-обикновени хора купуват полусъборените домове и ги превръщат или в съвременни вили, или пък запазват автентичния им вид.
„Идват хора предимно от Горна Оряховица, Велико Търново и Варна. Привлича ги чистият планински въздух и спокойствието. Казват, че точно тук свършва средиземноморското течение, характерно за Арбанаси”, разказва кметският наместник Мирослав Асенов, който отговаря за Дединци, Дедина и Равново.
В Дедина, където е разположено самото кметство, има около 40 души, а в Равново – всичко на всичко 18, и то все възрастни хора.
Дединци е на около 6 километра от двете селца в посока към Балкана, но до него се стига много трудно – пътят е черен, едва тази година е нахвърлян трошляк за улеснение на „виладжиите”, както местните хора наричат новите жители на почти закритото някога селце.
А ТО ВПРОЧЕМ Е БИЛО НАСТИНА ПРЕД ЗАКРИВАНЕ, ЗАЩОТО ПРЕЗ 1985 - 1986 Г. СЕ СЛУЧВАТ ГОЛЕМИ ДЪЖДОВЕ, които помитат всичко и дори откъсват пътя. Държавата го оправя, но районът е обявен за свлачищен, а имотите на хората са платени, разказа Мирослав Асенов. Част от местните жители остават, но друга, по-голяма част си търсят късмета в по-големите градове. Двайсетина години преди това е първата вълна на изселване, той като се закрива местното училище, а с него си тръгват и учители, и семействата на учениците, които търсят друго място, за да продължат образованието си. Малко по-късно същата съдба спохожда и читалището „Борба”, което днес, наред с някогашното селско училище, представлява тъжна картинка на полуразпаднали се сгради.
А Дединци навремето са били будни хора, твърди кметският наместник. И разказва как през втората половина на 60-те години той самият още като дете е гледал на място театрални постановки в изпълнение на Георги Парцалев и Стоянка Мутафова. Даже местни учители подарили за спомен на славните комици книга с историята на Дединци...
ПОСТЕПЕННО ОБАЧЕ СЕЛОТО ЗАПОЧВА ДА ЖИВЕЕ ВТОРИ ЖИВОТ благодарение на общинската управа на Златарица, твърди Мирослав Асенов.
„Чрез приятели, чрез познати правим реклама и така идват, харесват, че даже и купуват имоти”, казва кметският наместник и ни води в уютния дом на семейство Тоневи, където сякаш времето е спряло от сто и повече години...
Теодора и Атанас Тоневи са от Велико Търново, а имота си купили преди пет години. За него разбрали от кмета, понеже се познавали. С тях в селската къща, която се оказва, че е на около 130 години, е и синът им – 16-годишният Тодор. Татко му е военен пенсионер, едва на 50 години, а майката е медицинска сестра в детската градина „Ивайло” във Велико Търново. Като купили имота, къщата и сградите в него – сайванти, плевници, хамбари, били в много лошо състояние. Покривите до един били протекли, някои от кирпичените стени – полусъборени. Постепенно обаче хората постегнали новия си ваканционен дом, като запазили автентичния вид на постройките. Задължително прекарват тук годишните си отпуски, съботно-неделните дни и официалните празници. Не гледат зеленчуци, обаче имат много хубава овощна градина и разбира се, много цветя, които Теодора сама сади. Когато ни развежда из къщата си, личи, че домакинята се старае да запази автентичния вид на селската къща, която е много чиста и уютна... В нея има цифрова телевизия и интернет, но пък няма течаща вода. Семейството Тоневи, както и останалите нови дединци си носят питейна вода от близката местност Белянката, където има чешма…
Оказва се, че през 1965 година в селцето е докаран водопровод, а водата идва от 6 км, обяснява кметският наместник. След като Дединци обезлюдява обаче, тръбите постепенно амортизират и сега течаща вода няма нито в една от новите къщи. Правени са опити за ремонт, но напразно, казва още Мирослав Асенов. И изчислява, че за да потече вода, са нужни поне 15 000 лв., но на този етап Община Златарица няма как да привлече финансови средства.
„А и за толкова малко жители Европа пари не дава”, казва местният управник, уточнявайки, че ако има вода във всяка къща, хората ще ни направят басейн. Както се казва обаче, дефектът е ефект, защото така новите дединци хем са по-близо до природата, хем пазят селото си от хорски наплив...

Елена ЧАМУРКОВА



Източник: Борба.БГ





Коментари

горе