Златаришкото селце Дединци възкръсна за нов живот
МАЛКОТО ЗЛАТАРИШКО СЕЛО ДЕДИНЦИ ВЪЗКРЪСНА ЗА НОВ ЖИВОТ, видя репортерски екип
на „Борба” на място.
Селцето е може би единственото в България, което след тотално обезлюдяване преди
около десетина години отново привлича хора, които купуват стари къщи и имоти,
стягат ги и прекарват почти цяло лято там, а често отскачат и през зимата.
Преди седем години в Дединци е имало едва един регистриран жител по настоящ адрес,
а в момента те са 32-ма.
Напоследък по-заможни бизнесмени, а и по-обикновени хора купуват полусъборените
домове и ги превръщат или в съвременни вили, или пък запазват автентичния им
вид.
„Идват хора предимно от Горна Оряховица, Велико Търново и Варна. Привлича ги
чистият планински въздух и спокойствието. Казват, че точно тук свършва средиземноморското
течение, характерно за Арбанаси”, разказва кметският наместник Мирослав Асенов,
който отговаря за Дединци, Дедина и Равново.
В Дедина, където е разположено самото кметство, има около 40 души, а в Равново
– всичко на всичко 18, и то все възрастни хора.
Дединци е на около 6 километра от двете селца в посока към Балкана, но до него
се стига много трудно – пътят е черен, едва тази година е нахвърлян трошляк за
улеснение на „виладжиите”, както местните хора наричат новите жители на почти
закритото някога селце.
А ТО ВПРОЧЕМ Е БИЛО НАСТИНА ПРЕД ЗАКРИВАНЕ, ЗАЩОТО ПРЕЗ 1985 - 1986 Г. СЕ СЛУЧВАТ
ГОЛЕМИ ДЪЖДОВЕ, които помитат всичко и дори откъсват пътя. Държавата го оправя,
но районът е обявен за свлачищен, а имотите на хората са платени, разказа Мирослав
Асенов. Част от местните жители остават, но друга, по-голяма част си търсят
късмета в по-големите градове. Двайсетина години преди това е първата вълна на
изселване, той като се закрива местното училище, а с него си тръгват и учители,
и семействата на учениците, които търсят друго място, за да продължат образованието
си. Малко по-късно същата съдба спохожда и читалището „Борба”, което днес, наред
с някогашното селско училище, представлява тъжна картинка на полуразпаднали се
сгради.
А Дединци навремето са били будни хора, твърди кметският наместник. И разказва
как през втората половина на 60-те години той самият още като дете е гледал на
място театрални постановки в изпълнение на Георги Парцалев и Стоянка Мутафова.
Даже местни учители подарили за спомен на славните комици книга с историята на
Дединци...
ПОСТЕПЕННО ОБАЧЕ СЕЛОТО ЗАПОЧВА ДА ЖИВЕЕ ВТОРИ ЖИВОТ благодарение на общинската
управа на Златарица, твърди Мирослав Асенов.
„Чрез приятели, чрез познати правим реклама и така идват, харесват, че даже
и купуват имоти”, казва кметският наместник и ни води в уютния дом на семейство
Тоневи, където сякаш времето е спряло от сто и повече години...
Теодора и Атанас Тоневи са от Велико Търново, а имота си купили преди пет години.
За него разбрали от кмета, понеже се познавали. С тях в селската къща, която
се оказва, че е на около 130 години, е и синът им – 16-годишният Тодор. Татко
му е военен пенсионер, едва на 50 години, а майката е медицинска сестра в детската
градина „Ивайло” във Велико Търново. Като купили имота, къщата и сградите в него
– сайванти, плевници, хамбари, били в много лошо състояние. Покривите до един
били протекли, някои от кирпичените стени – полусъборени. Постепенно обаче хората
постегнали новия си ваканционен дом, като запазили автентичния вид на постройките.
Задължително прекарват тук годишните си отпуски, съботно-неделните дни и официалните
празници. Не гледат зеленчуци, обаче имат много хубава овощна градина и разбира
се, много цветя, които Теодора сама сади. Когато ни развежда из къщата си,
личи, че домакинята се старае да запази автентичния вид на селската къща, която
е много чиста и уютна... В нея има цифрова телевизия и интернет, но пък няма
течаща вода. Семейството Тоневи, както и останалите нови дединци си носят питейна
вода от близката местност Белянката, където има чешма…
Оказва се, че през 1965 година в селцето е докаран водопровод, а водата идва
от 6 км, обяснява кметският наместник. След като Дединци обезлюдява обаче, тръбите
постепенно амортизират и сега течаща вода няма нито в една от новите къщи. Правени
са опити за ремонт, но напразно, казва още Мирослав Асенов. И изчислява, че
за да потече вода, са нужни поне 15 000 лв., но на този етап Община Златарица
няма как да привлече финансови средства.
„А и за толкова малко жители Европа пари не дава”, казва местният управник,
уточнявайки, че ако има вода във всяка къща, хората ще ни направят басейн. Както
се казва обаче, дефектът е ефект, защото така новите дединци хем са по-близо
до природата, хем пазят селото си от хорски наплив...
Елена ЧАМУРКОВА
Източник: Борба.БГ