Боян Петров: Качих К-2 с пикел назаем и велокаска


Боян Петров е един от най-добрите ни алпинисти, преди дни стана първият българин, изкачил най-опасния връх на планетата - К-2. Заедно с това осъществи първия български алпийски хеттрик - три осемхилядника за 80 дни. Обявен за спортист на България за месец юли от Пресклуб "България”.

Боян Петров е роден на 7 февруари 1973 г. Коренът му по майчина линия е от Перущица. Учил е във ВСИ Пловдив и в Софийския университет "Свети Климент Охридски”.  Специалист биолог в Националния природонаучен музей към БАН. Основните му научни занимания са свързани с изследването на пещерната фауна на България, фауната на високите планини у нас и по света, както и с изследвания върху прилепите, земноводните и влечугите у нас и на Балканския полуостров.

Боян заболява от диабет през 2000 г. и оттогава е на лечение с инсулин. Това не пречи на спортните му и научни постижения. През последните 15 години е изследвал над 350 пещери и пропасти у нас и в чужбина. Участник и ръководител на изследователски и алпийски експедиции в Каракорум - Пакистан,  Памир - Киргизия, Андите - Аржентина, Аляска - САЩ,  Кавказ - Русия, Кения, Уганда и Танзания. В периода 2000-2014 г. е изкачил 19 върха над  5000 м. Сред тях са K2 (8611 м), Броуд пик (8047 м), Канчендзьонга (8586 м) през 2014 г., Гашербрум-1 (8068 м) през 2009 г. , Килиманджаро (5895 м), Елбрус (5642 м),
Макинли (6195 м), Аконкагуа (6962 м) през 2004 г.   
Арарат (5137 м)  през 2000 г. Заедно с друг наш известен алпинист,  Дойчин Боянов, Боян Петров е основател на спортен клуб “Вертикален свят”.


Съпругата на Боян Радослава, както и децата - Тея и Явор, също са запалени по планини.

 


- Какво е да стъпиш на К-2?

- Казваш си: качих го, всичко свърши! Щастлив си, че напънът е свършил.
 Чак сега започвам да осъзнавам какво съм направил. Там всичко се разви ужасно бързо - изкачване, почивка, връх, ново изкачване. В постоянно движение и напрежение не ти е до оценки. Сега, когато хората  ме поздравяват, пращат  ми есемеси: Браво, голямо нещо си направил!, започвам да го осъзнавам. А и то си е много, не е шега  - три осемхилядника за 80 дни - от 20 май до 31 юли!

При първия връх за сезона е много тежко.  Върховите части на  Канчендзьонга бяха ужасно трудни. А и той е много по-сложен връх като релеф - нагоре-надолу, качваш се, слизаш - замайва ти се главата. Стори ми се много по-труден от К-2. На Канчендзьонга получих видения, халюцинации, вътрешни гласове ми говореха през цялото време. А и там бях абсолютно сам, в голяма планина - планът ми не съвпадаше с тези на другите и винаги се оказвах абсолютно сам. Те са долу в базовия лагер, малко да пропаднех някъде, никой нямаше да ме забележи. Когато има хора по трасето, си по-скопоен, все някой ще мине до час-два,  ще те види. Въпреки че горе възможностите за помощ са минимални, всеки гледа да оцелее. Но все пак самотата е най-тежка, иначе физическото натоварване - влизаш в един режим, правиш 20 крачки - почиваш, и така до безкрай. Цял ден ходиш.

Броуд Пик и К-2 ми се сториха като седемхилядници - вече бях аклиматизиран. Така бях влязъл в ритъм, че бях като добре смазана машина. На Броуд Пик и К-2 не съм имал проблем с мозъка, който страда най-много от липсата на кислород. Така че винаги бих правил малки връхчета преди основния, така шансовете за успех се увеличават многократно.   

- Остави ли нещо горе?

- Носех мартенички. Тръгнах за Хималаите през март, преди да съм видял щъркел. Вързах една мартеничка на Броуд Пик, на К-2 исках да вържа втората. Вятърът обаче  беше толкова силен, че мислех само как да оцелея. Нямаше как да свалям ръкавица и ето я сега мартеничката още на ръката ми.

На К-2 прекарах около половин час. Оказа се, че и на трите върха съм прекарал много повече време, отколкото физически съм имал усещането. На Канчендзьонга съм бил 45 минути. На Броуд Пик  с Иван прекарахме почти час. Правенето на снимки отнемаше доста време, първи опит, втори опит. Имаше видимост към всички върхове. На К-2 в 9 имаше огледност, в 10.30 се запуши, получи се лайтаут - всичко се сля, няма граници, всичко стана бяло. Загубихме представа къде е небе, къде земя. Благодарение на GPS часовника се ориентирах надолу. През 2001 г. на Броуд Пик с Николай Петков и Дойчин Боянов  на около 7400 пак ни захлупи  лайтаут. Мотахме се два часа, докато открием лагера на 7100, тогава нямаше GPS-и.

На върха не трябва да забравяш, че ти предстои най-опасното - слизането. Статистиката показва, че повечето от нещастните случаи стават на слизане. Затова имам червена светлина в мозъка, която мига непрекъснато и ме държи в концентрация, докато не сляза в базовия лагер. Винаги съм успявал, колкото и да се напъвам при изкачване, да си оставя 30 процента сили за надолу. Никога не съм пристигал в междинен лагер прекалено изтощен. Ето испански алпинист сега на К-2 почина от изтощение след два опита да се качи -  съсипал се е от  изпомпване, минал е границата. Не съм достигал до това състояние. Добрите алпинисти винаги имат чувство докъде могат да напъват.     

- С какъв багаж катери?

- Раницата при солово изкачване е 16 килограма, доста тежка. От тях 1.4 кг спален чувал, 600 грама примус и газ, 2.5 кг храна - по половин килограм на ден храна се изяжда по време на катерене, главно пакети с лиофизилизари храни, висококалорични, най-често спагети. От готвача вземаме пакет с готвено - най-често ориз, за първия ден. Трябва да имаш 1.5 литра течности, които изпиваш през деня и вечерта ги допълваш с топен сняг. Донякъде подцених дрехите, реших да съм по-лек и по-бърз. Канзендзьонга беше най-студеният връх - минус 25, през цялото време треперех като куче от студ. На К-2 и Броуд Пик беше около минус 20. Нямах пухен костюм, както всички останали до един.  Бях с нормален катерачен панталон с мембрана отгоре. Надуваемото  шалте беше попадение - тежи малко повече, но пък ти е топло на гърба.

- Имаше ли произшествия?

- Откраднаха ми пикела под К-2. Бях го хвърлил заедно с котките и щеките край палатката. Един шерп стовари багаж точно там, започна да го прережда, да изпуска кислород. След два часа установих, че пикела ми го няма, сигурен съм, че го е взел умишлено. Обиколих палатките, в ъгъла на една от тях видях стара кирка -  метална, грозна, но все пак пикел. С него качих върха и го върнах на същото място. Когато разпределяхме багажа с Младен и Иван след Броуд Пик, каската ми остана у Младен. Пак в лагер 2 намерих колоездачна каска, от тия с дупките - с нея качих К-2.  А нагоре без каска е невъзможно - направо валят каменни снаряди. Когато се топи ледът в късните следобедни часове, трасето между лагерите се превръща в истинско бойно поле - фиу, фиу. Чуваш свиренето на камъка, вдигаш глава да го видиш и той профучава край теб. Слава богу, два дни времето беше лошо, т.е. ледът е по-стегнат, нямаше толкова камънак.

- Поздравлението на Меснер ли беше най-ценното признание?

- Изненада ме видеочеститката на Меснер - той е световна легенда, досега не се е изказвал за български алпинист. И това е чест за всички нас, за българския алпинизъм. Честитката е придружена със снимка на Меснер, Сандро Фелипи,  Симоне Моро.  От българските алпинисти не ми се обадиха толкова много хора, чух се с Дойчин Боянов, на летището дойдоха 50-60 души. Възторгът и блясъкът в очите дори у непознати много ме зарадваха.

- За какво мечтаеше горе?

- Мечтаех си всичко да свърши, вече да е минало. Самотно стана, когато Младен и Иван си тръгнаха, в един момент останах сам с готвача на експедицията - той ми стана подкрепата. Беше истински магьосник - готвеше торти, пици. Това е готвачът на полските зимни експедиции, единственият зимен готвач в Каракорум, човек, който знае как се готви и как се оцелява на минус 35.  

- Не е ли твърде висок рискът да катериш осемхилядници с диабет?

- Това е сериозно заболяване. Ако не се познаваш, не съветвам хората да предприемат риск с пътешествия. Аз съм се изпробвал, усещам се. Горе няма как да си меря кръвната захар, поради ниските температури глюкомерите не работят. Усещам си състоянието. Поддържах 30 процента по-ниски нива с инсулина, вероятно съм имал по-високи стойности от нормалните, но за кратко е допустимо. Поляците горе започнаха да ми подмятат, че  добавеният инсулин ме правел толкова силен. Но инсулинът е растежен хормон, няма нищо общо с адреналина, допамина, които могат да те вдигнат. А и инсулинът се изчерпва за няколко часа след инжектирането. Няма как да е фактор за издържливост и сила.   

- Остана ли време за  научни изследвания при толкова напрегната програма?

- В периодите на лошо време събирах материал за разпространението на животните около базовия лагер. Ще напиша научна статия. Най-любопитни са гаргите - като интелигентни птици те търсят храна около базовите и по-високите лагери. Виждал съм съсипани от гарги палатки - чукат с клюна, разкъсват я, вмъкват се вътре и тършуват за храна, създават пълна кочина. Палатката на мексиканците беше напълно унищожена от тези птици. Най-високо кацащите птици на земята са алпийските гарги - до 8500 м на Еверест, има документирани случаи. Аз съм ги виждал най-високо на 8100. Снежните леопарди и лисици се качват до 5200 м. Събират кости на умрели животни и хора. От време на време ледникът изхвърля  мъртви алпинисти, запазени като във фризер, и животните ги намират. Разнасят се кости по ледника, виждал съм с очите си. През 2005 г. намерихме почти цял скелет, разнесен наоколо, с части от екипировка. На Броуд Пик сега намерихме трупа на загинал на зимната експедиция алпинист. Сложиха го в голям платнен чувал. Много е високо - под самия връх - или трябва да го бутнат в пропастта, или да го пренесат. Страшно е, потискащо е, но трябва да се абстрахираш.  Ако си с по-мека душа и не носиш, е лошо. Добре че работя с живи и мъртви животни, смъртта не ме вади от релси.

- Накъде след почивката?

- Във вторник имам среща със служебния министър на спорта Евгения Раданова. Ще я уведомим, че през ноември ще предложим проект за изкачване на Манаслу, последния от 14-те осемхилядника, неизкачен от българин. Ще подберем силен екип за догодина. Няма лесен осемхилядник. Казват: Манаслу е лесен, ще се качиш бе проблеми. Точно там има смъртни случаи.

След Манаслу бих искал да се насоча към неизкачвани трудни върхове - като Терич Мир - 7708 м, най-високия в Хиндукуш, най-високия извън Хималаите. Тази зима искам да отида на Джая в Индонезия, най-високия в Океания. Висок е 4884 м, но е скъп заради отдалечеността и крие рискове. Минава се през район с човекоядци, неслучайно керванът е задължително въоръжен. Ако отстъпиш леко от трасето - току-виж си се натъкнал на канибал.

- Защо не Еверест?

- Прекалено е комерсиализиран. Тепърва ще преценявам струва ли си да дам 15 000 долара, за да си попълня комплекта на континентални първенци.   

Пловдивска връзка

Мама е от Перущица. Отрасъл съм на Върховръх и тук - при баба и дядо Боян, чието име нося.  Дори когато учех във ВСИ, всеки ден пътувах от Перущица до Пловдив за лекции. Като студент се запалих по алпинизма, разказва Боян.   

576 м повече от Меснер

През 1982 г. Меснер прави три осемхилядника - Канзендзьонга, Хидън Пик и Броуд Пик. Сумираната височина на неговите върхове 24 668 м, с цели 576 м по-малко от тази, преодоляна от Боян Петров - 25 244 м.  През 1983 г. Марсел Рюди и Ерард Лоретан правят  Гашербрум, Хидън Пик и Броуд Пик, което сумарно прави 24 150 м. През 1985 г. друг легендарен алпинист, Йежи Кукучка, качва Чо Ою, Дхаулахири и Нанга Парбат - 24 493 м.



Източник: Марица





Коментари

горе