И ТОВА Е БЪЛГАРИЯ...


76-годишна управлява трети мандат махала с 8 души, от 13 г. чака ски пистата в Любенци

Йорданка Стоянова прави програми, които никой не чете, и не ходи на сесии, защото рейсът е спрян

ЙОРДАНКА СТОЯНОВА УПРЯВЛЯВА СТРАЖИШКАТА МАХА ЛЮБЕНЦИ ТРЕТИ МАНДАТ КАТО КМЕТСКИ НАМЕСТНИК и получава по 220 лева за това. Баба Дана е на 76 години, вдовица от над 20 години, но държи фронта с кураж и усмивка. Кметството представлява едно стайче с кюмбе, старо бюро, два стари стола, покривка на чужд език върху бюрото, на прозореца българското знаме с табела до него, че това е кметството. Съвременни пособия като телефон, да не говорим за компютър, въобще няма.
Всичко е прашасало и буренясало, а пред кметството се разхождат едри и намерени гъски, които в други големи села въобще не можеш да видиш. В другото помещение, където е била навремето бакалията в Любенци, няма никого, а прозорците са потрошени. Преди 13 години англичани дошли и изкупили над 15 къщи, сериозни декари земя, въпросното помещение от кооперацията и обещали да правят ски писта. Така и районът останал да чака реализация на това обещание, за да се съживи...
ПРЕД КМЕТСТВОТО СТОИ СТАР ТРАКТОР „БОЛГАР”, КОЙТО СЕ ОКАЗА НА КМЕТИЦАТА. До него се руши автобусна спирка с табела за европейски проекти. Оказва се, че тук нито Европа е идвала, а от миналата есен няма и един рейс, който да идва в Любенци. Така махалата е забравена от всички, но то и това е България.
„...Не сме забравени, по документи сме 8 души, но иначе сме 22-ма с овчарите. В събота и неделя тук-там си идват от градовете, носят хляб и продукти на живите и наглеждат празните къщи. Аз правя пък програми за общината в Стражица, каквито ми искат, но които никой не чете. Не ходя на сесии, защото няма с какво. Само при голяма нужда и ако много съм нужна, идват да ме вземат и да ме върнат...”, започва своя разказ баба Дана, както я наричат, и ни кани в кабинета си. Там признава, че телефон има, но е скрит, за да не се вижда и да не го откраднат. Иначе жената си има два мобилни - служебен и личен, и така поддържа връзка със света и децата си. За щастие, единият й син е учител в Стражица и я наглежда заедно с внука. Другият от години бил на гурбет в Германия, а от внуците имало дори в Англия.
ХЛЯБЪТ ИДВА С КАМИОН В ПОНЕДЕЛНИК И В ПЕТЪК. САЛАМ, СИРЕНЕ И КАШКАВАЛ НОСЯТ МЛАДИТЕ, АКО ГИ ИМАШ, защото магазин в района няма.
Кметицата казва, че тук си живеят примитивно, но в България. Тя се оказа и сред най-младите обитатели в Любенци.
„Само едно момче – Ангел, който е на 65 г., е по-млад от мене. Другите са стари – баба Вена е на 92 г., дядо Замфир е на 93 г. Това е положението, но аз съм горда, че се боря с живота и се оправям. Вкъщи съм герой!”, споделя още кметицата, която живее срещу кметството и казва, че има животни и зеленчуци. През 1955 г. тук имало 240 жители, училище и детски смях, над 70 пълни с живот къщи, вечер имало вечеринки в салона.
„...Аз съм с основно образование, била съм началник-склад, магазинерка и кметски наместник едновременно. Мъжът ми си отиде преди 24 г. и първо лепнах диабет, после ми махнаха едната гърда и ребра, но се боря ей, никой не трябва да се предава! Пенсията общо с парите от мъжа ми е 278 лева, но всеки месец задължително давам 103 лева за лекарства. Понякога ми остават 20 лева от всичките пари със заплатата, защото сметките ми са към 100 лева. Но не се оплаквам!”, не спира да говори за живота и съдбата баба Дана.
ТАЗИ ВЪЗРАСТНА ЖЕНА КАЗВА ОЩЕ, ЧЕ ИМА ЕДНА ГРАЖДАНСКА МЕЧТА – ПОЛИТИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ОБЕДИНЯТ, защото страната е едно семейство, а те са разделени и така всички страдат.
„...Винаги съм била пряма и ще кажа, че всички вируси се внасят нарочно тук, за да унищожават държавата. По едно време ни нападнаха въшки – ужас! - после кърлежи, бълхи, сега пък син език убива добитъка. Политиците си мълчат и заради това аз не съм политикан, макар да съм наместник тука...”, казва баба Дана и ни провожда с усмивка.

Нели СУКОВА



Източник: Борба.БГ





Коментари

горе