Лятното училище по занаяти събира хиляди деца и туристи на Царевец и Самоводската чаршия



Идеята на „Царевград Търнов” и общината е да се запази паметта за занаятите

КАК СЕ ПРАВЯТ ХАРТИЯ И САПУН ПО СРЕДНОВЕКОВНА ТЕХНОЛОГИЯ, КАК СЕ СТРЕЛЯ С АРБАЛЕТ И ЛЪК, как са се секли монети в царския двор, какви са били старите търновски игри. Това са част от занаятите и атракциите, които клуб „Традиция” предлага на туристите, които тези дни се качват на Царевец. В същото време в ателиетата на Самоводската чаршия търновски малчугани имат възможност да направят първи стъпки в някои от най-характерните за града ни занаяти.
Заниманията са насочени най-вече към децата, за които Община Велико Търново и туристическата агенция „Царевград Търнов” организираха тази година първото по рода си Лятно училище по занаяти. То започна на 14 август и ще продължи до 14 септември и е напълно безплатно.
Точно над Пирамидата на Независимостта под дебелата сянка на един орех членове на клуб „Традиция” са построили лагера си. В него има пункт за производство на хартия по средновековна технология, още един за правене на сапун, отново по древна рецепта. Има стрелбище, където се провеждат уроците по стрелба с лък и арбалет, място за игри и кътче за сечене на монети. В средата на лагера постоянно гори огън, на който на сач се пекат пърленки и всеки може да си хапне от тях със сол или мед.
„Курсът по стрелба с лък и арбалет сякаш привлича най-силно децата. Най-малките трудно успяват да се справят, защото оръжията са тежки, трудно се зареждат, въобще е голямо майсторство да стреляш с лък и арбалет. Затова показваме на по-големите, а по-малките учим на три стари търновски игри”, разказва Върбан Минев, председател на търновския клуб „Традиция”.
При „Орехотрошачката” пада най-много смях, защото играта, на пръв поглед лесна, се оказва не чак толкова проста. По една наклонена тръба се пуска орехче и когато то падне на земята, детето трябва да го удари с дървен чук. Получава се обикновено от третия опит и чак тогава орехчето се пръсва на парчета и детето може да хапне от него.
„После ги превеждам през една друга игра за концентрация и бързина – хвърляне на обръч върху рог. Имат право на пет опита. Странно е, но често им се получава от първия път, пък после до петия опит обръчите летят накъдето си искат”, усмихва се бай Върбан, докато показва и третата игра – играта на ашици, ставни кокалчета, които се търкалят на четири страни. Наподобяват съвременни зарчета.
ДЕЦАТА СЪС СЛАВЯНСКИ ПРОИЗХОД, КОИТО ВЛАДЕЯТ КИРИЛИЦАТА, МОГАТ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯТ И С ГЛАГОЛИЦАТА. Върбан Минев изнася кратка лекция за първата ни азбука и оставя малчуганите да рисуват имената си, преписвайки буквите на Кирил и Методий. Така всяко дете оставя името и мястото, откъдето идва, в един огромен тефтер. Най-смелите опитват да рисуват икони, а още по-смелите дори се пробват да правят хартия по средновековна технология.
Технологията е на 2000 г. и идва от Китай, където първи са започнали да правят хартия. След това тя е дошла в Европа по пътя на коприната. Трябват ви стърготини. Според цвета. И според това каква хартия ще правите, защото, ако ще пишете любовни писма, по-добре е стърготините да са от череша, че листовете накрая излизат розови. Стърготините трябва да киснат във вода три седмици. После ги пресявате, за да остане каша. Част от нея се подравнява върху ленено парче плат, изсипва се върху мраморна плоча и се пресова, за да изтече водата от нея. После съхне. Това е накратко урокът, който бай Върбан изнася пред изумените туристи. После колегата му Илия Вълев демонстрира с охота всички стъпки по изработването на листа и окачва готовата продукция на нещо като простор, за да съхне. А за съхненето е нужна седмица. Е, и машината, с която Илия работи, също е специална. Мъжете са си я направили по сведения, взети от английски трактат от 12 век, и е минивариант на истинската.
В крайна сметка става ясно, че единствените майстори на този занаят в момента са членовете на клуб „Традиция”, а подобна атракция има само на още четири места в света.
ДРЕВНА Е И ТЕХНОЛОГИЯТА, ПО КОЯТО КЛУБЪТ ПРАВИ САПУН НА ЦАРЕВЕЦ. За това пък са нужни мазнина и сода каустик. Но понеже в онези времена содата каустик не е била позната, хората са я замествали с дървесна пепел. Съотношението е било 1 към 3 дървесна пепел и мазнина. Мазнината може да бъде зехтин, олио или свинска мас, или пък... отпадъци от скарата. Всичко това се вари 30 минути. Получава се течен сапун.
„Технологията е дълга, съхненето отнема най-много време. Обаче пък става уникален сапун, особено ако му прибавиш билки. Ние го правим зелен, с коприва. Като прибавим лавандула, става светлозелен и с невероятен аромат”, обяснява бай Върбан и вметва, че в събота през лагера са преминали повече от 1000 души, на които той и колегите му са обяснявали надълго и нашироко за занаятите.
ДРЕВНА КОЗМЕТИКА – ТОВА Е СЛЕДВАЩАТА ГОЛЯМА ИДЕЯ НА КЛУБ „ТРАДИЦИЯ”. Занаятът се нарича аламбица и името идва от наименованието на съда аламбик, в който са се варели етеричните масла. Става дума за X - XI в. В нашия музей има такъв съд, въобще в България при разкопки са открити само пет аламбици, два от тях са на територията на Велико Търново. „Значи, набираш 5 кг рози, вкарваш ги в дестилаторния съд аламбица. Вариш два часа, за да се втечни ароматизираният дестилат. Той обаче има трайност 2 - 3 дена и започва да ферментира. След стотици хиляди ей такива неуспешни опити пак някой се е сетил, че за да запазят парфюма, трябва да имат предварително готов спирт. Това е правено в Хотница примерно някъде в XI в.”, усмихва се шефът на „Традиция”.
11-ГОДИШНИЯТ КЕНАН ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО Е ИЗБРАЛ ДА ПОСЛЕДВА СТЪПКА ПО СТЪПКА РУМЯНА СТОЯНОВА и да опознае нейния занаят – дърворезбата. Румяна има ателие на Самоводската чаршия и с удоволствие посреща малчуганите в своето царство. „Едно е да ти се разказва за занаята, друго е да влезеш в работилницата и да преминеш през всички етапи. Децата могат да усетят с цялото си тяло колко е труден или пък лесен занаятът. Кенан никога досега не е опитвал да бъде резбар, обаче има усет към материала”, разказва Румяна. Тя показва на момчето различните видове длета, обяснява му подробно кога с кое се работи и чертае с молив върху дървената кутийка черти, които след това той издълбава с длетото.
„Идеята на общината и на „Църевград Търнов” е чудесна, защото само така има шанс да запазим паметта си за занаятите. Децата виждат на място материалите, с които работим. Някои от тях идват и след това се връщат отново, за да продължат работата си”, обяснява резбарката.
„На село веднъж намерих едно дърво и се опитах да си направя лък, но не ми се получи. Не знам дали ще стана дърворезбар, но ми харесва да опитам”, казва Кенан, докато се мъчи да повтори движенията на майсторката.
Малко преди 11-годишния майстор работилницата на Румяна е била пълна с петгодишни хлапета, на които тя е връчила пирограф и боички. Децата сами са нашарили дървените си сувенири и след това са ги оцветили.
НА НЯКОЛКО МЕТРА ОТ РАБОТИЛНИЦАТА ПО ДЪРВОРЕЗБА Е АТЕЛИЕТО НА НИНА НЕШЕВА И СИНА Й ДИМИТЪР. Прочутата грънчарка не за първи път показва на любопитните деца как се работи с грънчарско колело.
„Точно сега сме решили да ги занимаваме с декориране на търновски орнаменти върху чинийки. Издрасква се бялата глина и по този начин се декорира самият съд”, обяснява Димитър. Той разказва на всяко дете накратко историята на търновското сграфито, показва им оригинални парченца, намерени при разкопки, и след това изнася концерт, свирейки на паничките, които той и майка му са изработили.
Лятното училище по занаяти продължава до 14 септември. Атракциите на клуб „Традиция” на Царевец са всеки ден от 9, 30 до 13 часа. Заниманията на Самоводската чаршия се провеждат всеки ден. В понеделник и вторник от 12 до 14 часа са уроците в ателието по дърворезба. От 13 до 15 ч. са часовете в грънчарското ателие. В сряда и четвъртък от 10 до 12 часа са заниманията по рисуване, а от 12 до 14 часа - заниманията в тъкачницата. В петък и събота от 12 до 14 часа за деца е отворена бижутерийницата. В събота и неделя отново има дърворезба от 9 до 10, 30 часа. Преминалите през лятното училище на финала ще получат специално свидетелство за чирак от майстора, при когото са работили.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА



Източник: Борба.БГ





Коментари

горе