Инж. Петър Петров: Никой не може да ни забрани да си върнем изоставените български сортове
Човек като инженер Петър Петров не може да стои на едно място, трябва да работи. И понеже на него като бивш директор му е дошло до гуша от унинието, което ни съсипва, предприел е голям план със също такива “бойни” приятели като него. Но важното е, че той ще се осъществи. Частен българо-руски консорциум подготвя възвръщането на вкусните ни зеленчуци чрез националната генетична банка със семената на уникалните ни селскостопански култури.
Вече е стартирала програма за реклама на руските и на арабските пазари за българска
оригинална лютеница, за плодове и зеленчуци. Както и за прочутия ни шипков мармалад,
конфитюра от рози, печени чушки, бурканите с белени домати. Наскоро доцент Тенчо
Чолаков от Селскостопанската академия в Пловдив надигна глас, че чрез новия европейски
регламент от Брюксел искат да ни погубят розовите домати, чушки, боб и други основни
сортове, които са националната ни гордост.
- Защо е това коварство от страна на Брюксел относно нашите плодове и зеленчуци?
- Някои наши производители и фермери решиха, че са по-хитри и че може да си печелят
без много работа, като започнаха подмяната на вкусовите сортове с вносни, които
имат по-голяма трайност на пазара, могат дълго да престояват и техните семена
дават по-голямо количество от декар спрямо нашите. Яли ли сте скоро истински домат?
Тези, които се продават, са с дебела кожа и вътре бяла целулозна нишка, неразлагаща
се – негодна за ядене. И хората като няма друго, дъвчат това недоразумение, наречено
домат.
- Как се нарича вашият проект?
- Нарича се “Стандарт Стара планина”. Първи ни подаде ръка “Отечествен съюз”,
надправителствената организация. При всички национални катастрофи, а сега е точно
такава, селското стопанство ни е спасявало, нали? Селото ни е спасявало. Събрахме
се преди четири години 15 души единомишленици, все проверени професионалисти.
И разработихме един национален проект “Българо- руски консорциум” за възстановяване
и развитие на селското ни стопанство. Руснаците са готови да инвестират проекта
ни.
- Какви хора участвате?
- Участват агрономи, зооинженери, бивши кметове, бившият директор на Института
за високопланинско животновъдство в Троян - Марин Тодоров, проф. д-р Светла Бъчварова,
подкрепиха ни и руският посланик Исаков и търговският представител Илингин.
- А Брюксел?
- Това е частен консорциум и Брюксел няма думата.
- Очертавате една прекрасна картина.
- Докога ще гледаме безпомощно как хората ни отиват ратаи по Гърция и Испания?
Тук ще си гледаме собствените стада и собствените си насаждения. По селата ще
има нужда от работна ръка. Предвиждаме 40 промишлени единици с по няколко линии
и достигане на 100 хиляди тона преработени плодове и зеленчуци в стерилни консерви.
Разработили сме пълна програма с всички етапи, със съпътстващите производства
и сертификати от Агенцията по храните. Да се върнем към производството на изоставените
български сортове, това никой не може да ни го забрани.
В момента истинските ни вкусни домати са затворени в националната ни генетична
банка в института в Садово
Ние първо се обърнахме към тях с нашия проект. Нашите партньори са ни поставили условие: възстановяване на неповторимите и уникални вкусови качества на нашенските плодове и зеленчуци. Възстановяване на породите животни и технологиите, които отразяват специфичните ни природни условия. Връщането на нашенските местни и млечни продукти. Ще има завод за консерви, силози, разсадници, фуражен завод, завод за консерви, за стъклен амбалаж, трафопостове, машинно-тракторен парк, кравеферми, ферми за телета, кланици, цех за преработка на кожи, тоест всички съпътстващи предприятия.
Не може шепа безродници да разполагат със земята ни
и да садят каквото им е изгодно за бързото им забогатяване. И да внасяме млечни
продукти откъде ли не. Ще ви дам пример: уникалната ни куртовска капия има реколта
1500 кг от декар. А с тази манипулираната, която се сади масово днес, събират
по 4-5 тона от декар. Ето заради това ядем боклуци.
Най-важното в проекта ни е, че партньорите ни са готови да вложат големи инвестиции.
Руският пазар добре познава вкуса на нашите домати, чушки, компоти, конфитюри.
По тяхната телевизия в кулинарните предавания ще чуете “болгарский перец”.
- Докъде сте на този етап?
- На финала сме. Ето вижте – всичките ни документи са парафирани, срещаме само
подкрепа и на държавно ниво.
- Разкажете за себе си, как започна кариерата ви?
- Започнал съм от общ работник в завод “Балкан” – Ловеч, бях на 20 години. Ако
някой е забравил, припомням, че правехме балканчета, мотопеди. 50-кубиковото балканче
беше достигнало световно ниво като модел в своята категория. Произвеждахме десетки
хиляди бройки годишно, търсенето беше голямо. Животът подреден, заплатата сигурна.
От малък провинциален град Ловеч прерасна в окръжен град със 70-80 хиляди жители
благодарение на индустриалното развитие на района. Днес е паднал на 50 хиляди.
После отидох да следвам в Лесотехническия в София, механична технология на дървесината.
Безплатно се следваше. После ме разпределиха на работа в един от водещите мебелни
заводи “Тодор Кацаров” в Ловеч. Мебели се произвеждаха и за масово потребление,
и за износ на руския пазар, напълно окомплектовани - пълно обзавеждане на едно
семейство: спалня, библиотека, холна гарнитура, маса с шест стола. Вагони пътуваха
към Москва с гарнитури „Ловеч”. Бяха пощурели за тях. Въведохме най-модерната
технология от Западна Германия. Имаше живот, динамика в общественото пространство.
Може ли да се сравняват тези работещи на пълна пара заводи с днешните цехчета
тук и там, дето ги ръководят наследничетата на бившата номенклатура.
- Как се разви нататък животът ви?
- Станах главен инженер на завода, а после и директор. Знаех всичко какво става
в завода. Никой не можеше да ме подведе, пораснах заедно с развитието на завода.
Ръководех към хиляда човека с осем цеха към основния завод. С модерни машини.
Имахме най-доброто оборудване от Италия за дървообработване... Моите деца? Синът
Илиян е инженер, снахата завърши текстил – работи във фирма като технолог дизайн.
Имам три внучета - Габриела следва инженерен дизайн в Лесотехническия. Петър следва телекомуникации, а Стефан е ученик в Математическата в Ловеч.
- Какво ви възмущава днес?
- Големи предатели се родиха сред новите демократи – да разпродадеш собствената
си материална база за скрап, за да вземеш комисиони.
- В крайна сметка вашият проект иска да си възвърнем това, което сме имали?
- Целта ни с този проект е да приберем хората от кофите за боклук. Знаете ли колко
образовани хора вече са по кофите? Да си върнем активния живот, а не да чакаме
на този и онзи да благоволи да ни включи в спуснати програми и парични схеми.
И ако има хора, готови да работят, да се включат в проекта и да работим заедно,
нека ни намерят по този имейл petrovlov@abv.bg или на телефоните 0892236514 Глобул,
0889236514 Мтел, или да дойдат в Ловеч.
Източник: Блиц