Поморие - градчето, където не можеш да скучаеш



На 20 километра от Бургас... Поморие. Едно от малкото кътчета на родното Черноморие, където човек с недотам завиден финансов статус все още може да си позволи поносима семейна почивка. Без да му остане време да скучае - градчето си има всичко, което би могъл да очаква българският курортист: богата история, археологически музейни сбирки, етнография, атракции, тихи местенца за зареждащи разходки край плацикащите вълни по крайбрежните улици. Ако човек съумее да съсредоточи вниманието си върху положителното и загърбва останалото, разбира се. Но, както знаем, идеални неща няма.

Пристигаме в градчето по обяд и първото, което ни попада пред очите, са цветя върху пешеходната пътека на улицата. Ден по-рано на мястото кола на новодошли курортисти убила човек, разказват хората и предупреждават, че правилата за движение не се спазват много. По-късно няколко пъти сами се убеждаваме в това, разминавайки се на косъм от инциденти или виждайки други почиващи в същата ситуация. Водачите, особено тези от големите градове, се оказват изнервени до безумие от тесните улички, по някои от които две коли трудно се разминават, а когато влезе бус за зареждане, отсрещният трябва да отстъпи на заден. За да е пълен хаосът, своя принос имат паркираните коли, заемащи половината тротоар, колкото да принудят пешеходците да слязат на паважа и да оспорват правото на шофьорите върху него. Затова и един от печелившите бизнеси в градчето е предлагането на паркоместа. Част от поморийци са пригодили дворовете си за по 4-5 коли. По петак за всяка - 20 кинта, без да сменяш чаршафи, без да плащаш курортна такса на общината. 

Но пък именно тесните улички, запазени в старинния им вид, са една от запазените марки на Стария град. И единствен повод на жителите на Новия (наричан от местните Квартала) да се хвалят, че при тях се почива по-добре. Почти всички останали предимства на градчето са концентрирани в старата част, чийто най-силен коз е дългата плажна ивица. Но макар природата да им е дала, поморийци не са от най-старателните стопани. Само два от северните плажове в района на санаториума остават чисти (ако не броим фасовете и заровените в пясъка отпадъци) до края на почивката. По останалите си бодеш краката в парчета от черупки, стъкла, настъпваш хартии и кочани от царевица, мачкаш водорасли, от които изскачат щипалки - никой не е минал да ги събере. Тоалетните навсякъде са кът и всички са платени. В интерес на истината, почти никой не ги ползва. Българинът за тая цел си има морето. Или храстите по дюните, където напразно са поставени табели за защитени зони заради редки растителни и животински видове. Да знаете, че предателската миризма не е от редките видове...

За гостите, идващи за пръв път, е атракция да гледат как други се клепят с кал от уникалното Поморийско езеро за здраве. Смята се, че калта цери костни и гинекологични болести и прави кожата вълшебно нежна. Тази субстанция, гребана с шепи от дъното на водоема, е черна, лепкава и мазна, има особено силен мирис на тиня с нюанс на сяра. Намазваме се и ние, колкото да щракнем по някое колоритно селфи за Фейса. После три дена миришем на блатни чудовища. А когато се появяваме черни като негри на плажа с едни зъби и едни очи в бяло, изумено русначе ни гледа ококорено и с възмущение отбелязва: "Целые в грязи!". Рускоговорящите наричат калта "грязь", но не пропускат да си вземат здраве от нея. Те са и най-смелите посетители на езерото. Спазват препоръката да постоят 30 минути "в грязи", после се къпят във водоема. Той е четири пъти по-солен от морето, а тази част от водата точно над тинята е легендарната луга, за която също се смята, че има чудодейни целебни качества. Благодарение на които вече има цял раздел в българската фармацевтична и козметична индустрии, бълващи продукти на основата на кал и луга. Част от тях е пастата за зъби "Поморин", която помним от детството. 

"Толкова е солено, че не можеш да потънеш", успокоява ме българка, като вижда, че не смея да вляза при пухтящите в блатото, както го наричат поморийци. За тях то е и досада. Особено за живеещите и работещите в района на езерото. Няма дом или магазин без купчини измрели насекоми, наглед приличащи на комари, но несмучещи кръв. Най-малките лесно се провират през комарниците и се настаняват по чаршафите. И "Райд" не ги мори, оплакват се хазаите. Разходката край езерото всъщност се оказва "плуване" през гъстите рояци от тези инсекти.

На блатото е и популярният Музей на солта - единствен на Балканите. За съжаление, вече наистина само музей, защото солта се добива по-скоро за демонстрация. Пазар за нея няма, той е зает от вносители. Езерото представлява интерес и за еколозите, тъй като там летуват ята от редки и защитени водолюбиви птици - 269 вида! То е част от по големия миграционен път на птиците Via Pontica и част от "Натура 2000", което дава надежда, че няма да го сполети съдбата на Малкото кално езеро. Преди години то е засипано, а на негово място сега е т. нар. руски квартал, заради който Поморие си спечели прозвището Малката Москва. Блок до блока и никаква инфраструктура. Кални сокаци, но не и улици. А насред прахоляка - заведения за бързо хранене. 

Една от гордостите на Стария град са Анхиалските къщи (Анхиало е древно име на Поморие). Твърди се, че те са запазени в автентичния си вид. С разочарование обаче ги заварваме окичени с климатици и сателитни чинии. Оказва се, че и в тях се дават стаи за гости, а те си искат удобства. Макар нощувката в среден сезон да е 10 лева на човек. По улиците наоколо екзотиката допълват маслинови и бананови дървета. При този климат едва ли дават реколта, но пък са сред най-сниманите обекти в градчето.

В  Поморие има много забележителности, които туристите трябва да посетят. Например църквите "Преображение Христово" (с ценен иконостас и икони от 18-19 век) и "Успение Богородично", мъжкият манастир "Св. Георги Победоносец" (със запазен каменен релеф на Свети Георги). Тук е един от богатите български музеи. Сбирките проследяват историята на града и региона от праисторически времена. Там са представени предмети от бита, както и керамика от халколита, както и каменни котви от късната бронзова епоха. Интерес представляват и намерените огромни кости пред нос Кротиря, които принадлежат на мастодонти, измрели през ледниковата епоха. Голяма част от находките от късната бронзова епоха дават основание да се предполага, че градът е възникнал като тракийско селище още от този ранен период. Античният римски град пък се намира в местността "Палеокастро". Друга забележителност е античната куполна гробница, призната за паметник на културата.  Тя се намира под насипа на  надгробна могила с кръгла камера с диаметър 11.6 м и височина 5.5 м. Открита е през 1888 година и представлява оригинално антично съоръжение, единствено на Балканския полуостров.  Смята се, че става дума  за мавзолей на богата анхиалска фамилия, където периодично са се извършвали религиозни ритуали. Заслужават внимание още къщата-музей, където е живял Яворов, както и паметникът на мястото край морето, където се е усамотявал в очакване на музата. 

Факт е обаче, че това не са най-посещаваните места в града. Повечето туристи предпочитат другия тип почивка: лунапарк, въртележки, шум, светлини, миризми, викове, крясъци, търговци на царевица и светещи играчки, улични музиканти и артисти, сръбско на талази от близки кръчми. В това се превръща вечер центърът на Стария град.

Следващото разочарование идва, когато установяваме, че в Поморие има всичко на всичко четири книжарници, само в две от които може да се купят и книги, и то много малко заглавия. За разлика от други курорти, не откриваме и търговци на книги втора ръка по улиците. Преди две години един опитал, не вървяло и се отказал, разказват местните. По-печелившо е да продаваш варена кукуруза.



Източник: Марица





Коментари

горе