Лудата банда от Разград


Странно дежавю преживях онази нощ. Гледах по телевизията "Лудогорец" - "Стяуа", но на отворени прозорци. И понеже съм близо до стадиона и понеже тв сигналът се нуждае от няколко милисекунди да отиде до сателита и да се върне обратно в моя телевизор, първо чувах какво е станало на стадиона и после го виждах. Както казват колегите от "Хоризонт" - бях "преди всички", поне преди тези, които не бяха на стадиона. А ритъмът беше следният: мълчеше ли стадионът, когато румънец се засилваше да бие, значи е вкарал, избухнеше ли стадионът, значи Моци е спасил или нашият е вкарал. 

Това леко куку превю ни вкарва в тази наистина "крейзи" нощ на второто историческо посещение на български клуб в групите на Шампионската лига. Там, където
не ни е мястото, защото е Ложата на богатите
Там, където Мишел Платини обеща на Боби Михайлов, че ще ни заведе и ще ни отвори тези врати, което досега не става. Не става, защото футболът по света и у нас продължава да е и все повече ще става икономическа игра. Да, вечер на стадиона или пред телевизорите ние гледаме спортна игра, състезание между мъже, между таланти, гледаме чисто технически надигравания и треньорски замисли. И битка на характери, разбира се.
Но зад всичко това стоят парите. Всеки футболист е свободен да се продаде за повече и повечето го правят. Искат повече пари и да играят в по-богати и престижни клубове, където плащат по-добре, навреме и са точни. Футболистите от това живеят и тях не ги интересува, че ние живеем в София, Разград или Чирпан.
Много се говори за бизнес модела на Разград. Отидоха двама братя и намериха златната ябълка в средата на нищото. Разград го нямаше на картата преди това с "Лудогорец". Да ме извиняват Вики от "Мастило", продуцентът ми Радо Тушев и Виктор Николаев от "Здравей, България", които са родени там. Дори пътят за Варна не минаваше през Разград. Сега братята Домусчиеви
върнаха този град на картата на футболна Европа
на футболна България. Даже доста хора вече се кичат с новата значка "Лудогорец". И няма значение, че снощи имаше наши другари, които викаха за "Стяуа" - не ги съдете, това си е особено братство, което се гради с години и момчетата си се уважават взаимно. Бил съм преди 10 години на мач "Стяуа" - ЦСКА на "Генча" в средата на прекрасния букурещки соцпарк и румънците ни посрещнаха като братя по оръжие и футбол. Тези неща не са от вчера и от онази нощ.
Сега ще учудя доста хора - "Стяуа" беше по-класният отбор онази вечер. Определено. 11 години са нонстоп или в Шампионска лига, или в Лига Европа. Само "Арсенал", мисля, ги бие в този рекорд. Но в софийската си одисея сътвориха няколко основни грешки. Първата - играха за 0:0, вместо да натиснат, да вкарат един гол и да решат всичко. Второ, Константин Галка "се направи" на Диего Симеоне, който пусна контузения Коща на финала в Лисабон срещу "Реал". Тук това с Танасе беше идентично. И въпреки добрата игра на "Лудогорец" румънците съхраниха шансовете си до самия край. Дузпите им обаче бяха отчайващи - Моци можеше да хване поне 4, които минаха вдясно от него.   
Основното обаче от онази луда, крейзи Разград нощ беше... емоцията. След години няма да помним колко точно са били дузпите или дори резултата, но ще помним, че един полеви играч събра смелост да облече вратарската фланелка и
да излезе на бой срещу своята кръвна група
И вижте само контраста, когато говорим за характери. Вандерсон, който вкара като лъв преди това, би дузпата като мишка. А Моци ги би с характер, с усмивка на лицето, с характер на победител. Сигурно цяла Румъния говори за него. И трябва. Затова и поздравявам коментатора Алекси Сокачев, който мина емоционалните граници, но в такава луда нощ те си бяха за минаване.
Ние пък ще говорим за "Лудогорец". Няма сини, няма червени. Зеленото е на мода. Казват: "Ми то там няма българи в този отбор". Няма, има - това е положението. Отбор има и той ще играе в Шампионската лига. При богоизбраните.  
Не отхапвай, ако не си готов да преглътнеш! "Лудогорец"  е готов да хапе и да дъвче! И със сигурност няма да са 1:17 хапки.    



Източник: Стандарт





Коментари

горе