За лютеницата с любов



Истинската лютеница се прави цял ден и то не от сам човек. Всички помагат, докато се изпекат чушките, смелят се доматите, изварят се, а после се сменят на казана, за да бъркат сместа, докато се сгъсти.

Подобна гледка се наблюдава по това време на годината на много места в страната, а в пловдивското село Куртово Конаре тя е привична за всеки двор, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.

Варенето на лютеница не е просто подготвяне на поредната зимнина, тя е своего рода чисто нашенски ритуал за умилостивяване на зимата, на болестите, на старостта. Тя е нещо като символ на семейното разбирателство, защото то личи най-добре не когато се сяда на масата, а преди, когато се приготвя нещо толкова ценно и трудоемко.

В Куртово Конаре около основната рецепта всеки прибавя по нещо свое, според вкуса си. Лютеницата ще стане по-пикантна, ако сложиш люти чушки, а може и да е по-сладка без тях. Може да прибавиш печени и смлени патладжани, моркови, някоя тайна билка, която само да озадачи съседката.

На традиционното си самобитно изложение в последните три дни, гордо наречено Фестивал на домата и чушката, жените от Куртово Конаре с гордост показват продукцията си, добита с "ей тия две ръце", а поне 50 кг се изядоха от любопитни посетители, дошли само " да опитат". Който е опитал веднъж, пак се връща, факт. Тикви с тегло 50 килограма допълват богатата есенна картина на плодородието в това тракийско село, което и пороите не успяха да победят. И колкото и напред да върви светът, колкото и да се развиват технологиите, домашната лютеница пак си остава любима. И е хубаво, че все още има хора, които я правят.



Източник: БГНЕС





Коментари

горе