Израел изпраща психолози в Мизия



Израелските психолози и зам.шефът на израелската мисия в София с фланелки на кампанията "Топло сърце". СНИМКА: Румяна Тонeва

Израелски психолози, специалисти в областта на борбата с посттравматичния стрес вследствие на кризи и аварии, пристигнаха в България, за да се включат в акция в помощ на пострадалите от наводненията в Мизия. Д-р Йонатан Дубнов, специалист по обществено здраве и зам.главен лекар на област Хайфа, заедно с психолозите Гал Тамим от Бер Шева и Яел Шахар от израелския град Ранана ще имат семинар с представители на БЧК в София, а в четвъртък ще посетят Мизия като част от акцията “Топло сърце” - инициатива на израелското посолство в София. В интервюто на Георги Милков с тримата специалисти се включи и Саусан Хасон - заместник-шеф на израелската мисия в София.

- Израелски психолози в Мизия, това звучи интересно, но с какво наистина бихте могли да помогнете на местните хора? Какъв е опитът ви с подобни кризисни ситуации?


Д-р Дубнов: Имаме доста опит в извънредни ситуации, включително и в конвенционални военни действия, биотероризъм и общи аварийни кризи. Бихме могли да сме полезни с опита си в това как се организират заедно различни фактори и служби, както и в един от най-важните аспекти след края на аварийната ситуация - психологическата помощ.
Яел Шахар: Дойдохме да споделим знанията, с които сме се сдобили в хода на нашия, за съжаление, печален опит. Имаме дълго продължаващи извънредни ситуации, в които страдат деца и цели семейства. Затова отдаваме значение на подкрепата и подсилването на общността в психологическо отношение. Как хората да останат силни или да бъдат подкрепени в кризи. Като фокусът е поставен върху възможността да се предотврати развитието на посттравматичен стрес. Особено при децата.
Гал Тамим: Имаме много пресни примери за споделяне, особено след приключването на бойните действия в южните части на Израел.
Саусан Хасон: България и Израел имат много добри връзки и бе съвсем естествено след наводненията в Мизия да се организираме и да предоставим подкрепа. Не сме забравили, че първата помощ по време на пожарите в планината Кармел в Израел дойде от българските пожарникари. Аз и д-р Дубнов имаме къщи в този район. Нашите домове бяха спасени от българските пожарникари. Затова и планирахме тази акция по инициатива на посолството на Израел заедно с БЧК, еврейската организация “Шалом”, български и израелски бизнесмени, заедно с общината в Мизия и областната управа. Помощта, която ще бъде оказана на семействата, училища и детски градини, включва медицински прегледи, дарения, храна и обувки, книги и играчки за децата и инструменти за ремонт на къщите. В четвъртък, 18 септември, всички доброволци ще заминат сутринта за Мизия. Тогава ще се правят и медицинските прегледи, ще се раздадат помощите и ще се проведат съвместните семинари с общината, както и консултациите срещу посттравматичен стрес. Цялата акция се казва “Топло сърце” и е финансирана също и от Министерството на външните работи в Израел.

- В Бер Шева имахте проблем с ракети, изстреляни от Газа, в Хайфа с пожари, но в Мизия проблемът е вода. Няма ли разлика в подхода?

Гал Тамим: Има много общи неща в решаването на проблеми, причинени от фактори, върху които ние като хора нямаме контрол. В случай на война има хора от отсрещната страна, които могат да бъдат обвинени, но в случай на бедствие няма кого да обвиниш. Разликата е в степента на безпомощност. Колкото повече човек има чувството на безпомощност, че няма какво да направи, толкова по-голям е рискът от посттравматични симптоми.
Д-р Дубнов: При аварии и кризи, независимо какъв е източникът им, има пакет от мерки и действия, който предлага унифицирани действия - организиране на сътрудничество, поток на информация между различните служби, търсещи изход от ситуацията, и съответно действия към обществеността. Системата за реакции е еднаква, без значение от вида на аварията.
Яел Шахар: Разбира се, не може да се сравнява страданието. У различните индивиди то е различно, дори уникално и зависи от конкретните причини и обстоятелства. В сряда ще говоря по тези теми на семинара. Страданието не е еднакво и ние не идваме да обучаваме някого, идваме да чуем болките и да споделим нашия опит. Всяка общност има своя специфична реакция, която зависи от манталитета, но като цяло има общи принципи, които дават възможност да се използва опитът от една ситуация в друга.

- Като говорим за специфика на общността, в Израел чувството за общност е много по-силно, докато българите са индивидуалисти, хора, които са свикнали най-често да се оправят поединично.

Гал Тамим: Това, което казвате за Израел, е така. Дори след последната война видяхме, че чувството за общност е много силно. Особено сред представители на по-малки групи хора, на местно ниво, дори не толкова на държавно ниво. Различният манталитет изисква различен подход. Тези, които са свикнали да зависят само от себе си, за тях са нужни много повече усилия, за да бъдат убедени, че има някой, който да им помогне да преодолеят проблема на индивидуално ниво.
Яел Шахар: В Израел също има общности с различен манталитет, които реагират по различен начин. Има арабски градчета, нееврейски общности, на които реакцията е различна и за да им се помогне, трябва да се персонифицира цялата методика.
Гал Тамим: Онзи ден се занимавах с бедуинско семейство, пострадало от ракета “Касам”. Те също са индивидуалисти, разчитат повече на себе си. Но дори и на такива хора, като им подадеш ръка, човешката реакция е съвсем естествена и това ги подсилва. Макар и да не реагират директно и на момента на тази протегната ръка.
Яел Шахар: Един от принципите при реакция в ненормална ситуация е, че човек спира да се доверява на заобикалящата го външна среда. Затова трябва да се помисли как да му се предложи устойчивост. Трагедията да бъде трансформирана в героизъм. Едно от нещата е, че общност, в която има трагедия или е подложена на някаква криза, започва да изпитва чувство за вина. Много важна част от психологическата помощ в такава общност е да се промени наративът, да се промени историята и да се извади от нея положителното. Това е, което я превръща в героична общност, справила се със ситуацията. В такива случаи трябва да се създаде чувство на надежда и усещане за лична стойност, такова, което може да даде сила на хората да се справят със ситуацията.

- Това ли ще кажете на хората в Мизия?

Яел Шахар: Първото и най-важно нещо е да чуем самите хора. Как те разказват своята история. Ние ще поговорим със специалистите, които ще работят с тях. Как да им дадат чувството за нормалност. Трябва да им бъде казано да не се срамуват от своите реакции в дадени ситуации. Каквото и да са казали или направили, това е нормалната реакция на ненормалната ситуация, в която са попаднали.
Гал Тамим: Специалистите, които работят там, трябва да намерят къде реакциите на хората в тази ситуация са били положителни и тези моменти да се подсилят.
Д-р Дубнов: Тази година много хора в Европа преживяха наводнения, тежки моменти, депресия, отчаяние. Времето за възстановяване на домовете се удължава и една от нашите задачи е да помогнем на професионалистите, които ще работят с хората. Никоя държава не може да оправи щетите за ден или два. Трябва да споделим опита си от това как да се живее с тази ситуация, докато нещата се нормализират.

- Има ли стандартизиран подход, какво се казва на човек, който е загубил къщата си?

Яел Шахар: Дали дете, или семейство е загубило дома си в пожар, наводнение или бомба, няма голямо значение. Особено при децата, за които домът е тяхната крепост, а родителите са най-силните хора на света, които го пазят. То си има своя свят от играчки или предмети. То стои пред пропастта, изправило се е пред ситуация, в която чувството е, че светът се разпада. Помощтта в такава ситуация трябва да започне от родителите. На тях да им се създаде усещането, че те могат да възстановят силите си и след това да възстановят усещането за опора, което дават на децата си. Трябва да се работи и за силите на цялата тази пострадала общност, да се засили тяхното самоуважение, усещането им за стойност. Естествено, това не може да стане просто като отидеш при човека и му кажеш: Спокойно, всичко ще бъде наред. Това е дълъг процес. Но трябва да се започне внимателно. Дори ако хората са в състояние на депресия, дори да са се затворили в себе си и да не говорят. Трябва да им се обясни, че това е нормална реакция. И бавно, но сигурно да им се помогне да възвърнат силите си, за да се завърнат към нормалния живот. Това е първата крачка към надеждата. Когато човек почувства, че може да направи нещо за себе си и околните, тогава симптомите на посттравматичния синдром отслабват.

- Може би трябва да останете по-дълго, защото напоследък имам чувството, че цялото ни общество се нуждае от специализирана помощ.

Гал Тамим: Разбирам чудесно за какво говорите. Ние сме три седмици след края на войната и все още сме в процес на поредното възстановяване. Най-важно е човек да се върне към нормалния си цикъл на живот. Тогава се връщат и силите. Идвайки тук да споделим нашия опит, така ние де факто също си помагаме, защото се чувстваме полезни.



Източник: 24 часа





Коментари

горе