Сватбените вълнения на един търновец


Да повървим по нишката назад към пухкавата къделя на миналото. Чак до втората половина на XIX век. Тогава в къща на баира „Вароша“ в Търново - на улица „Бузлуджа“ № 18, живеел търговецът Петко Йорданов Славчев. Бил не само грамотен, но и предприемчив, оправен и много работлив.

Заедно със създателя на макаронената индустрия у нас – Ангел Попов

(той открил и първата фабрика за хартия в страната ни в селцето Килифарево, а после – две фурни и предприятие за италиански спагети в Търново) били съдружници. Петдесет на сто от акциите държал Попов, по 25 на сто - Петко Славчев и един дебелчанин.

Петко изпълнявал ролята и на търговски пътник и представител на фирмата. Бродел много из цяла България.
Съпругата му се казвала Наталия - родена в гемия на път за Одеса. И се радвали двамата на глъчката на четири деца: Ангел, Иван, Елена и Мара. Дошло време и за сватбата на Мара, или Марчито, както галено й казвали. Календарът показвал 1923 г.

Тогава съжителството без брак било срамотно кощунство,

но още от средата на XIX век в Търново сключвали брачни договори и се правели описи на дадената прикя. А тия списъци се скрепявали от енорийските свещеници в черквата, където бивали кръщавани, венчавани, а при края на дните им и опявани местните миряни.

Петко Славчев, който бил превалил петдесетте, разполагал със средства и започнал подготовката за празника отдалеч. Един от внуците му - Николай, и до ден днешен пази един не само пожълтял, но и вече ронещ се от старост документ. Няколко странички, озаглавени тъй:

1923, разходени суми за сватбата на Мара

108 точки включва тоя ръкопис. Почнат е на 11 април, има още три конкретни дати: 20 май и две от юли... На две колони е, с цената на всичко и със сбор на сумите. Написан е по каноните на тогавашния правопис.

Разноцветен като черга, тъкана от майсторка-мераклийка, е документът. В него са изредени няколко вида платове (коприна, лен, зефир, муселин, хасе, панама). Отделно са купените килограми памук, прежда, вълна... Ризи, кърпи и одеяла. Платовете били предлагани и вземани на метър. Но и на ярд! Пошчетата (кърпите за глава) - на дузини.

Да добавя и шапка, пръстен, манто, кордели, ширити... И по-прозаичните, но необходими нещица: чорапи, чехли, възглавници. Ушиването на роклята поръчали на шивачка. Приготвянето на част от прикята: на жена – Кина, за което тя получила 1200 лева.

Мислело се за всички потребности на бъдещото семейство

Затова купили и гардероб (3000 лв.), килим (3800 лв.), креват, пружини, нощни долапи, сервиз за мивка, заръчали и ушиването на юрган... Девет килограма и двеста грама са вписани за бакърени (медни) съдове и 120 лв. за калайдисването им, за да греели, не просто да светели с ликовете си.
Стоките били осигурени и от Търново, и от Русе, и от Габрово. До Габрово ходил лично бащата на Мара и пътните му също са отбелязани – 182 лв. За отиване и връщане.

Освен за прозаиката, било помислено и за веселието. За „На Мара вечерта“ (трябва да е било някакво тържество) - 1000 лв. За бонбониера пак за нея – 250 лв. Килограм и половина бонбони (отделно) - 45 лв. За „музиканти по сватбата“ – 500, за тяхната „черпня“ – 25, за „свещеник Юрдан“ – 50, а за певеца му – 25 лв.

Като събрал всичко, бай Петко видял, че отишли 53 050 лева. А с една чиновническа заплата точно по онова време, както ми е разказвал писателят Владимир Полянов, семеен мъж можел да издържа фамилията си и да прати 1-2 от децата си да учат в странство.

Но да се върнем в Търново

Сватбата на родената през 1904-та Мара и родения през 1896 г. неин избраник Стоян станала през бурната 1923 г. В може би най-хубавата черква на старата престолнина – „Свети Никола“. Подир това всички гости били поканени на обед в салона на откритата година по-рано Туристическа хижа на Царевец.

... А през юли 1924-та се родил първият син на двойката – Николай. После – още един. И двамата са живи и здрави.

Идвали пролети и лета, есени и зими. Десетилетията се напластявали като снопи на кръстци на ожъната нива. Въртяло се колелото на живота. Станало тъй, че залиняла, западнала търговията на бай Петко. Принудил се да отвори само бакалница. А сетне станал и амбулантен търговец.
Малко преди края си поемал всеки ден с една каручка към близкото до Търново село Маноя. Недалеч от него е обраслият с растителност хълм „Миньох“, наричан от килифарци „Миньов“.

Там е закътан извор, от който сълзи вълшебна вода

С осемнайсет минерала в нея. Тя лекува стомашни и бъбречни болежки, жлъчка. Търпеливо пълнел бай Петко бинлици, а връщайки се – продавал водата на по-заможните си съграждани. Какъвто и той бил допреди време...

Като усетил, че държи последните топчета от броеницата на дните си, написал завещанието си. На тоз – това, на оногова – друго. Но най-важното отдавна бил свършил. Цял живот обичал и се грижил и за съпругата си, и за децата си. Правел го и с думи, но най-вече с делата си. Заръката му била – да са добри. И да си помагат. Да пестят, но да не се двоумят и скъпят, когато трябва да помогнат всекиму, озовал се в нужда.

Има ли рай, той знаел за кого светецът пред него отваря дверите му...



Източник: Блиц





Коментари

горе