В Боево се молят на Аллах, но пеят за Делю хайдутин


Намирам се в дома на българомохамеданите Милан и Снежа Андрееви в родопското село Боево. Пред очите ми се е ширнала планината. Звучи песента "Излел е Делю хайдутин" - пее 19-годишната Станислава Василева, участничка във втория сезон на шоуто "България търси талант".
Боево е на 15 км от Мадан и на 40 от Златоград. То е по-скоро махала на село Страшимир. Кръстено е на местна фамилия, както и останалите махали - Керменци, Юруковци, Манделови, Мутевска, Гудевска, Анделовска. Има едно магазинче за пакетирани стоки и един главен път по пътека, която се изкачва на близо 900 м надморска височина. Къщите са разположени под и над този път. Джамията е сгушена между възвишенията. Сега изглежда невероятно, че преди по-малко от 40 години тук е имало училище, военно поделение, пожарна служба и дори културен дом. Най-старите фамилии са Манделови, Пулеви и Адемови.
Тази част на Родопите е освободена от османско робство чак през 1912 г. Разказва се, че през последните години турските зверства са били неописуеми. Дори името на махала Печинско идва от горене, печене на хора. През двайсетте години на миналия век инженер Иван Савов развива рудодобива в района. През 30-те и 40-те германците ръководят рудниците в Мадан, Гюдюрски, Лайков чукар и Страшимир. След българо-немското дружество "Гранатоид" идва ред на руснаците с "Горубсо" (Горное рудодобывное болгаро-советское общество). След 1990 година голяма част от рудниците са затворени.
До средата на 70-те години населението тук е било близо 5000 души, днес са 116.
Комунизмът докарал кошмара на Възродителния процес, но пък и донесъл доста благини, обясняват възрастните хора.
Милан Андреев е бил кмет цели три мандата преди 1989 година. "Доволен съм от бай Тошо - имаше дисциплина, възпитание. Тук живеехме добре - не само благодарение на рудните залежи, но и на активно поддържаната българска култура в района". Питам го обидно ли е названието "помак". "Да, разбира се. Това е все едно теб като християнка да те нарека гяур". Същият въпрос зададох и на Недко Гудев, отговорът обаче беше коренно различен: "Не е обидно, помак е помъчен, измъчен човек", каза той и добави: "Ние сме си българи! Ние сме силен народ, но държавата е слаба. Няма значение християнин или мюсюлманин. И двете религии учат на едно - трябва да има мир и доброта". Съпругата му Фетие Цацарова разочаровано споделя: "Тези там горе, вместо да се хапят като кучета, трябва да си подадат ръце. Хубавите неща се помнят, нечестният човек бива забравен".
Всички в селото без изключение са мюсюлмани, както и две трети от населението на Златоград. Но хората са единодушни, че религията не трябва да ги разделя. Често се случва младите, напуснали родните си села, да празнуват Коледа и Великден. Някои признават, че ходят както на джамия, така и на църква. Вярват в св. Петър, а в някои стари къщи са намирани кандила и икони от ХVIII-ХIХ век.
Попаднах в Боево в навечерието на Рамазан Байрам. По това време всеки се старае да даде повече за "хаир" - здраве, благоденствие, защото се смята двойно. По време на пост не се пие, не се пуши и не се поглежда чужда жена. Спазва се и извънреден късен намаз - последният е в 22 часа. На Рамазан Байрам семействата се събират, младите идват да поискат прошка и да почетат родителите си.
Гостоприемството в този край е традиция, обоснована от дългото взаимодействие и взаимопомощ между християни и мюсюлмани. Дядото на Снежа - бай Пульо, е живял 107 години. Приемал в дома си партизани, давал им храна, даже цели животни. След Девети поискали да му отпуснат военна пенсия, но той отказал: "Не съм го правил с цел, а от уважение". "Едно яйце да имаш - ще го дадеш - гостенин не се посреща, без да се погрижиш за него", казва Снежа.
Повечето от жените са запазили мюсюлманските си имена - съпругата на Методи - Айше, на Недко - Фетие. Местните хора са на мнение, че не е добре жените мюсюлманки да работят в големи учреждения или да ходят на гурбет. Те се грижат за дома, за нивите и домашните животни. До 60-те години на миналия век са раждали у дома, понякога сами, без помощ и без лекар. Докато все още рудниците са работели, е имало само една медсестра.
Яна Веселинова



Източник: Стандарт





Коментари

горе