Тракийското момче бог Телесфор e символ на Вършец


Телесфор, тракийското момче бог е син на Асклепий. Той често придружавал сестра си Хигия - и е символ на възстановяването след болест. Телесфор е изобразяван като юноша с плащ. Негова бронзова статуя от II век преди Христа е открита около Вършец и момчето лечител става символ на курортното градче.
Историята на Вършец е неразривно свързана с минералната вода. Мястото е известно още от античността с името Медека, което произлиза от медикус, тоест лечебен. За Медека се споменава и във византийските хроники от VI век. В местността Калето край града са открити инструменти на древните лечители и дори плоча за стриване на лекарства. Предвид това, че в крепостта е имало военен гарнизон, тук със сигурност са се лекували войниците, които са охранявали пътищата за Сердика. Старобългарското име на Вършец в превод означава вряла вода - пак покрай топлите минерални извори. За лечебната сила на водата се споменава и в турските хроники, като населеното място се нарича Виришниче. Първата минерална баня е построена през 1910 г.  Неин управител е Дамян Иванов - първият балнеолог в България, завършил медицина в Австрия. С добрите си познания и опит именно той превръща Вършец в известен балнеоложки курорт. През 1930 г. е построена Нова баня, която е в античен стил. Скоро след това се появяват вили и хотели. Прочутото Банско казино пък е първото у нас, наричат го Царско, защото често го е посещавал принц Кирил. Слънчевата градина на Вършец е създадена през 1934 г. Паркът е вторият изкуствено създаден след Борисовата градина в София. Той се разполага на почти 800 декара, като в него са посадени и екзотични дървесни видове. През годините градината не само се поддържа, но и непрекъснато се усъвършенства, за да се превърне в райско кътче. Чистият планински въздух, лековитата вода и уникалната природа превръщат Слънчевата градина в място за пълен релакс и единение с околната среда. През 2000 г. се изгражда Алпинеум, а през 2002-а в централната градска част е построена нова минерална чешма. Алеята с чинарите пък става поетично вдъхновение за не един от българските творци. "Не се е скъпил господ, когато е нареждал този край. Не са се скъпили и хората, които са го доуреждали", казва за Вършец и градината му поетесата Дора Габе.



Източник: Стандарт





Коментари

горе