От Кастра ад Монтанезиум се вижда целият Северозапад


Древната крепост край Монтана е свидетел на безброй възходи и погроми през епохите. От нея се разкрива гледка към цяла Северозападна България. Затова и стратегическото място е било оценено още в най-стари времена. Първо трибалите, едно от тракийските племена, построили крепост - около първи век преди Христа. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър. След това идват римляните и я завладяват. Оттогава е и името Кастра ад Монтанезиум. В този период Монтана, градът, наречен на крепостта, се превръща в център на провинция Долна Мизия на Римската империя. Това е и времето на разцвет на селището, което привлича с околностите си, богати на залежи от руда и злато. За да се запазят от нашествията на готите, римляните укрепват и дострояват зидовете на крепостта. Интересен факт е, че в подножието на хълма Калето, на което е "кацнала" крепостта, има древно светилище. То е посветено на богинята на лова Диана и Аполон, покровител на изкуствата. Диана е избрана за покровителка на града - затова образът й е вграден в сегашния му герб. Около светилището римляните построяват вили. Те обаче са разрушени заедно с храма от готите през IV век. Два века по-късно и крепостта е разрушена при нашествието на славяните. След като я завладяват, те построяват свое селище върху руините. И славяните си изграждат светилище на своя бог Перун, като използват едно от казармените помещения на крепостта. То е съществувало до IX век, когато се приема християнството в българската държава. Днес крепостта е символ на цивилизациите, всяка от които е оставила своя знак върху нея. Останките от мраморния храм и разположените около него статуи и оброчни плочки на Диана, Аполон, Хермес, Херакъл и Дионис сега са в Историческия музей и Лапидариума на Монтана. Намерени са над 160 епиграфски паметника, надписи най-вече върху мраморни плочи.



Източник: Стандарт





Коментари

горе