Михаил Хаджимишев - един дипломат на оперната сцена, отбелязваме 100-годишнината на режисьора


Cофийската опера и балет откри в събота новия си сезон със спектакъла "Дон Карлос" с участие на прочутия италиаански бас Феручо Фурлането в ролята на Филип II. Представлението е посветено на две 100-годишнини - на Борис Христов и на режисьора Михаил Хаджимишев. "Хубав жест от страна на операта, защото баща ми обичаше тази творба на Верди, а Борис Христов бе неговият любим певец", споделя синът му - известният фотограф художник Иво Хаджимишев. А когато Михаил Хаджимишев си отива на 27 декември 1987 г., в официалната преса има
само едно кратко
изречение за неговата
кончина...

И толкова за човека, отдал 40 години на оперната режисура, направил 80 постановки на български и световни сцени - някои от които със световна премиера, преводач, педагог, музикален критик, работил с едни от най-известните певци и диригенти... (Лондонският "Таймс" е доста по-обстоятелствен по темата - бел. авт.)

Михаил Хаджимишев издъхва във Фрайбург, Швейцария, след генералната репетиция на операта "Така правят всички". "На сцената излезе директорът на операта, направи съобщението, всички се изправиха притихнали - това бе най-дългата минута в живота ми. След това завесата се вдигна. Спектакълът започна. Животът продължи. Така се простих с баща си", спомня си синът.

Бъдещият оперен режисьор е роден в семейството на американка - художничка, дъщеря на фабрикант от Чикаго, и български дипломат. (Майка му умира много млада от туберкулоза - бел. авт.) Той - най-малкото от петте деца, израства в разсипаната след войните България, въпреки че дипломатът Панчо Хаджимишев е в Атина, Рим, Виена, Хага, Лондон, където води едни от най-деликатните преговори със световни лидери. Баща му държи Мишо, както го наричали, да продължи дипломатическата му кариера и той
започва да учи право
в Сорбоната,

но тайно и музика в парижката "Скола канторум". Следва кратък дипломатически стаж в Белград, но се сбъдват опасенията му - дипломатите от старата школа са обречени или на емиграция, или на уволнение. Затова отказва назначение в Лондон. Следва рязък завой в кариерата му - постъпва в Софийската народна опера, където само след година през сезон 1947/1948 г. прави фурор с постановка на българска опера - "Момчил" на Любомир Пипков по либрето на Христо Радевски, а декорът е на Ненко Балкански. Цени композиторите ни и режисира десет постановки на български опери. Неотменно до него с голям принос за визията на спектаклите е съпругата му - сценографката Ани Хаджимишева.

"Мисля, че той беше
един от мостовете
между българската
и световната култура - превел е на български език и около петдесет либрета на класически и съвременни опери и ги е поставил. При всяка възможност е извеждал в задграничните си гастроли много млади и талантливи български певци. За мнозина това са били първите стъпки на големите международни оперни сцени.

Още в началото на 60-те години - в разгара на студената война, на сцената на Софийската народна опера звучи музиката на Бенджамин Бритън (операта "Питър Граймс", за която композиторът - приятел с режисьора, отстъпва авторските права - бел. авт). След този спектакъл започва и международната кариера на родителите ми", спомня си Иво Хаджимишев. Тъй като по това време всички опери се изпълняват на български, то баща му, който владее английски, немски, френски и италиански, често се консултирал при преводите със свата си Валери Петров - понякога трудът им приличал на решаване на сложна кръстословица.


Михаил Хаджимишев не става партиен член, но и
отказва да получи
политическо
убежище в САЩ
след премиерата на "Дама Пика" в Сан Франциско през 1976 г. заедно с Ростропович и Вишневска. Повече не получава ангажименти зад океана, но в Европа охотно го канят.
"Малцина са знаели как баща ми отговаря на приятеля си сър Стивън Рънсиман, който през октомври 1944 г. му праща малък самолет с предупредително писмо: "Виждам червено в България през следващите 45 години." Отговорът му е: Wrong or right, country first ("Крива или права, първа е родината). Самолетът отлита. Михаил Хаджимишев остава", добавя още щрихи към портрета на баща си известният фотограф.



Източник: 24 часа





Коментари

горе