Радостта от молитвата


Ако през дъждовното лято не ви е било до докосване с истинското изкуство, есента може би е по-подходящ сезон, който да ви предразположи към събиране на мислите ви и смислите на духовните ценности. Такава среща ви обещава изложбата „Радостта от молитвага“, която все още може да се види в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“. 

Тя показва част от шедьоврите на християнското изкуство, създавано между ХІV и ХІХ век. За по-възрастните поколения българи, възпитани в духа на комунизма и атеизма, във вечна вяра в „Ленин, Сталин, Димитров“, а не в Светата Троица – Бог, Син и Светия Дух,  радостта от молитвата е чуждо и непознато нещо. Мнозинството от тях, а пък и наследниците им, децата и внуците, са обсебени от материалната стихия и вещоманията, така че едва ли знаят, че молитвата е най-прекият път, най-сигурната връзка с духовните полета за източване на знания и най-надеждната практика за решаване на земните проблеми, както пише Екатерина Илиева в книгата си „Нещата от живота и съпътстващите чудеса“. И продължава: „Някой може да апострофира, че да се осланяш на духовното, когато имаш материални проблеми, е равносилно да гониш оня, дето духа. Но колкото и нереално да звучи, задълбаването в проблемите не ги решава, а ги задълбочава. Принципният механизъм е човек сам да си помогне с онова, което му липсва, т.е. да потърси противоположното на онова, което му е в излишък, за да се балансира“.

Присетих се да спомена за силата на молитвата, разкрита в книгата на Е. Илиева, покрай наименованието на тази поразителна  изложба, събрала на едно място 55 изключителни образци на църковното изкуство – икони, иконостасни фризове и църковна утвар. С какво е поразителна ли? С фантастичната си красота, със своята изискана естетика и със смисловата си дълбочина, пренасяща ни в по-висши сфери на реалността и в промисъла Божий. Който иска да се пренесе в човешките въздишки и упования на хората, живели и творили преди 600 години, може да се потопи в атмосферата, излъчвана от тези предмети на изкуството, реставрирани през последните месеци и повечето показвани за първи път пред българската публика.

Според организаторите акцентът в изложението е сребърен обков с позлата от икона на св. Георги Диасорит, съставен от множество отделни елементи, който след дълга и сложна реставрация се показва за първи път. Инак тук присъстват няколко теми: иконография на Богородица, български светци, домашни икони и светци, покровители на семейството, западни влияния в православната живопис, руска походна църква от Руско-турската война. Включени са и икони с нетрадиционна иконография и дори шедьоври куриози като иконата на света Сряда, каквато в действителност не съществува.

Разбира се, не е задължително да си вярващ, за да усетиш чудодейното въздействие на старината и прелестта на изящните изработки. Но е задължително да си отворен към знанието и познанието, за да изпиташ радостта, ако не от молитвата, то поне от тази небивала сбирка. 



Източник: Животът днес





Коментари

горе