89-годишната актриса Надя Тодорова: Клехме се пред револвер и нож да бъдем верни на театъра



Дръзнах да си позволя да напиша една автобиографична книга, в която проследявам живота си, личните преживявания и историята на театъра в Асеновград от неговото създаване до закриването му. Все още не мога да събера кураж да я покажа, но ако е рекъл Господ, и това ще стане, признава в писмо от Прага актрисата Надя Тодорова.

Преди три години тя напусна Асеновград и замина да живее при дъщеря си в чешката столица. Възрастната актриса вече страда от носталгия и непрекъснато изпраща писма до учителката Мария Ковачева в Асеновград. С буден ум и свежа памет, Надя припомня дати и събития от 1946 г., когато е започнал да функционира Общинският театър в града. ”Разхождайки се по площад „Тракия”, видях голям плакат, чрез който се обявяваше конкурс за артисти. Вперих поглед в обявата и разбрах, че ще тръгна по съдбовен за мен път.

На конкурса краката ми се разтрепериха, но бързо се окопитих

Изиграх етюд за намерен на земята диамантен пръстен. Приеха ме една от първите в трупата. В списъка бяха Аргир Бояджиев, Атанас Кръстев - Начо културата, Васил Котруков, Никола Гунов, Мария Футекова, Христо Попматеев, Кирил Светлов, Екатерина Тодорова, Стефан Костов, Веса Ламбрева и др. Тачо Танев започна с нас режисьорската си работа”, разказва Надя Тодорова.

Първата пиеса, с която откриват сезона, е „Конфликт”. „Аз получих ролята на тютюноработничка, която се бори за правата на онеправданите. Репетициите започваха на маса, а после и на сцена. На премиерата как съм играла, какво съм говорила, как е реагирала публиката, нямам запазен спомен, но чувствата и емоциите, които изпитвах, останаха”, вълнува се 89-годишната актриса.
Тя още помни пиесите ”Лес”, „Балкански аристократи” и „Чуждото дете”.

Първото турне се е провело в Минния басейн в Родопите,

което по-късно станало традиционно. Най-напред представленията са били на сцената на Тютюневия комбинат, а по-късно в малкия киносалон „Първи май” с 400 места. „Започнахме работа като истински професионални артисти в малък състав, но работихме здраво и влизахме от пиеса в пиеса. Асеновградчани идваха на представленията официално облечени, като на празник. Уважаваха и обичаха своя малък театър”, реди спомените Надя. След като натрупали опит, актьорът Аргир Бояджиев сложил на една масичка реквизитен нож и револвер и накарал колегите си да положат клетва с думите: ”Да бъдем верни на театъра докрай!”.

Често в Общинския театър на Асеновград започнали да гастролират актьори от София. В пиесата „Езоп” е играл народният артист Константин Кисимов. „Щом той стъпи на сцената, публиката се изправи на крака и го посрещна с бурни реакции. Всички като омагьосани наблюдаваха играта на този велик актьор, но когато един селски човек се качи на сцената и

му поднесе малко бяло агънце - зрителите онемяха

Актьорът падна на колене, прегърна агънцето, плачеше и благодареше. Салонът изригна като вулкан. Такова преклонение пред артист не съм виждала”, припомня си вълнуващата сцена Надя.

В писмата си от Прага актрисата разказва спомени за старата Станимака, едни от които са свързани с кукловода, който всеки четвъртък идвал на площада и правел представления за гражданите. Този цирков артист опъвал телено въже между сградите и вървял безстрашно по него. Всички станимаклии се възхищавали на умението и смелостта му, а от общината го награждавали с по един плик с пари. В града често идвали артисти, фокусници, куплетисти. На площад „Тракия” се отбелязвали всички празници, свързани с младостта на актрисата.

Актьорът Кирил Светлов, един от основателите на местния театър,

събра спомените си и издаде книгата „Театрални записки”, разкривайки любопитни факти от неговата история. Артистите са били назначавани на синекурни длъжности в общината. Едни от тях събирали глоби, други се занимавали с автомобилния трафик, а трети тровели безпризорните кучета, но всички като изпълнители на театрални роли са оставили следа в културната история на Асеновград с вълнуващи спектакли през 40-те и 50-те години на миналия век. Този театър не е просто любителски, той е академията на Кирил Светлов, който си отиде от този свят през 2008 г. Той е школа за „голямата актриса на малките роли” Надя Тодорова и за още много момчета и момичета от Асеновград и околните села, които през живота си се изявиха на театралното поприще. Все още се помнят актьорите Монка Кишкилова, Борис Тафков, Кузма Шенков, Янко Ганев, Крум Ковачев, Георги Вълков, Дора Златанова, Йордан Матев, Димитър Паунов, Катя Тодорова, Василка Чиликова, Петър Янков, Стефан Костов, режисьорите Петър Каишев, Петър Янков и др.



Източник: Блиц





Коментари

горе