Македонски монахини превърнали Клисурския манастир в девически


Чувство на топлота и усещане за уют се таят в Клисурския манастир. Невидими за очите, но истински за сърцето, тук нещата придобиват друг образ. Слушала и чела много за един от най-известните манастири у нас, бях нетърпелива да видя какво превръща това място в толкова специално.

За значението на Клисурския манастир свидетелства неговата рождена година. Основан още през 1240 г., той се е сгушил в подножието на Западна Стара планина, за да се превърне в символ на вярата и да крепи духа на българите векове напред. В годините на османското нашествие манастирът е бил опожарен и напълно унищожен.

Съдбата му се свързва и с Чипровското въстание. След клането на няколко монаси, дръзнали да вдигнат на бунт народа, светата обител запустява за дълги години. А на монашеската клада бликва извор, който впоследствие е приведен във вид на аязмо, а водата се смята за лечебна.

Съществуването си Клисурският манастир дължи и на архимандрит Антин Дамянов от Берковица. През 1867 г. той приема присърце да възстанови светата обител. За целта Антим дори използва наследството, оставено му от неговите родители. Освен че събира последователи, по негово време в манастира се появява и първото килийно училище за Видинския регион. Така манастирът по това време процъфтява.

Хиляди хора днес се стичат към мястото. С една туристическа група от възрастни хора се срещам при посещението в Клисурския манастир.

Приближавам се до тях, докато те разговарят с архимандит Антим, протосингел на Видинската митрополия.

„Видинската епархия е сред най-бедните, но пък тя е духовно богата”, споделя той. И разказва, че Клисурският манастир е място с подчертано Божие присъствие, което свързва земята и небето.

Разговорът си с възрастните гости архимандрит Антим води в църквата „Св. Св. Кирил и Методий”. Тя е разположена на голям хълм и внушително се извисява над цялата света обител. Наоколо има и други постройки с интересна архитектура, прави впечатление зеленината, която е навсякъде, а в задната част на музея дори има детски кът.

Уютът и вярата в Клисурския манстир привличат освен миряни и духовни лица. Така светата обител става дом за шест монахини от Македония. Те напускат родната Струмица, водени от своето българско самосъзнание, което им създавало проблеми в Македония. През 2008 г. се настаняват в Клисурския манастир, като с това се променя и статутът му – от мъжки става девически. Освен че полагат грижи за мястото, монахини учредяват и иконописно ателие, каквото няма в другите манастири в страната. За изписването на иконите пък сестрите разчитат предимно на естествени материали. Успявам да си разменя кратки думи с една от тях. Мисля си, че Клисурският манастир е едно предизвикателство, което е осмислило техния живот, напускайки Македония. В едно телевизионно интервю една от тях заявява, че домът е там, където е Бог, а по думите й той е навсякъде из земята.

Освен красивата природата и емоционалния заряд, Клисурският манастир дава възможност и за досег до българското. Познанието на историята и религията са част от очарованието му за посетителите. Тук е и подходящо място за запознаване с българската кухня. На входа на светата обител има ресторант, който привлича туристите с традиционната българска кухня, не може да не те впечатли майсторството, с което е сготвено всяко ястие. Ние опитахме шаран на скара, но съм сигурна, че всяка българска гозба може да бъде превърната в специалитет на заведението. В него може да опитате и домашно биволско мляко.

Всъщност в района залагат на българското, за да се рекламират пред туристите – и родни, и чужди. Така например при пътуването си в Берковица, която се намира на около 9 километра от Клисурския манастир, опитахме домашна баница и домашно боровинково сладко.

Макар да не е сред най-популярните дестинации Берковица е известна на много от туристите. Зимата предлага възможности за ски и за планиснки походи. От местните научавам, че Стара планина е привлекателна дестинация и за чужденците, най-често за тайванци и китайци. Това, което ги привлича тук, е свежият въздух и природата. Наред с туристите от Азия, Берковица често се радва и на вниманието на сърби, англичани и поляци.

Освен през летните дни, градът очаква гости и през зимата, когато ще бъдат отворени и ски пистите. В студените дни любителите на зимните спортове могат да посетят ски центъра под връх Ком, който се намира на около 15 км от Берковица. Все още няма изграден ски лифт, затова пък пътят нагоре е асфалтиран и по него се стига лесно. В самия град също има няколко места, които биха представлявали интерес за посетителите. В Етнографския музей може да бъде видяна богата експозиция на предмети, които характеризират бита на хората от Северозападна България.

Най-впечатляваща за чужденците е колекцията от народни носии и от шопски килими. Тук може да се види и как е изглеждала банята на българите в миналото. На едната от стените й са били закачени две керамични делви, а в стаята от другата страна на стената, където се е намирала кухнята, е имало стенна печка. В града се намира и църквата „Свети Николай Чудотворец“, чието преддверие е стъклено. В близост до нея е и Художествената галерия на Берковица. В центъра на града може да бъде видяна и чешмата „Малинарките“, изградена от розов мрамор. Тя е съградена в чест на берачките на малини, които Иван Вазове възпял в своето стихотворение.


Регионът се популяризира по програма за развитие на туризма „Неоткритата тайна на Западна Стара планина” с подкрепата на ОП „Регионално развитие” 2007-2013 г.



Източник: Новинар





Коментари

горе