Пробивът


Миг от драматичния 18 октомври. Генерал Владимир Стойчев (вляво) разговаря с командира на парашутистите капитан Любомир Ноев (с каската)





На 18 октомври се навършват 70 години от боевете за овладяване на Стражинската позиция, отворили пътя на Първа българска армия, командвана от ген. Владимир Стойчев, към Скопие. В тези боеве особено се отличава Парашутната дружина (сформирана през 1943 г., обучавана от германци - б. р.). И от 1994 г. тази дата се чества като празник на парашутистите от Българската армия.

Нищо че нито един от бойците в онзи славен и трагичен ден не е стигнал до позициите за атака с парашут. И нищо че във Втората световна война изобщо няма български въздушен десант.

Какво точно се случва на 18 октомври?

От 10 до 17 октомври 1944 г. частите на Първа армия се подготвят за решително настъпление с цел да пробият хитлеристката отбрана на линията село Петралица - височина Стражин**. Така ще могат

да се явят във фланг и тил

на силно укрепената Страцинска позиция и да си разчистят пътя към Скопие.

В изпълнение на замисъла се създават няколко групировки; във фронталната от тях е включена и Парашутната дружина (от II пехотна дивизия). По това време личният състав на петте Ӝ роти е 427 души, от които 19 офицери, 60 подофицери и 348 войници.

През нощта на 16 срещу 17 октомври дружината, командвана от капитан Любомир Ноев, се изнася от Гюешево към определения й за настъпление участък.
В бойната заповед тежки задачи са възложени на т.нар. лекопарашутни роти - Първа и Втора. Те трябва да атакуват нагоре - към района на височината Стражин, наречен Цицката, и към северния Ӝ край (Терасата). Същевременно пионерно-щурмовата рота, усилена с две оръдия и едно миночистачно отделение, да настъпи от двете страни на шосето за Куманово, да прочисти тунелите на строящата се жп линия Гюешево-Скопие и да завземе моста там.

В 6,01 ч. на 18 октомври след кратка артилерийска и авиационна подготовка ротите тръгват в атака. Малко след това противникът ги открива и ги засипва с артилерийски и минохвъргачен огън, продължил часове.

С фронтална атака Първа рота, поддържана от 4 щурмови оръдия, принуждава германците, отбраняващи височина Цицката, да се оттеглят и я завзема. Но за кратко време. Противникова контраатака подтиква командира й поручик Думанов към решение за оттегляне.

Още по-зле се развиват действията около местността Терасата. Наистина част от Втора рота, подкрепена от огъня на тежкопарашутната рота, успява да премине хребета. Там обаче дебнат скрити по дърветата снайперисти...

Противникът, заел

господстващите височини

с точен огън коси редиците на парашутистите и след като подразделенията дават много жертви, настъплението е прекратено. Командирът на дружината заповядва ротата да се оттегли.

На изходните й позиции е отхвърлена и настъпващата край шосето пионерно-щурмова рота. Още в началото тя се натъква на множество заграждения и минирани участъци, после върху й се изсипва силен картечен, минохвъргачен и артилерийски огън.

Настъплението изцяло се проваля. При това само за няколко часа парашутистите дават 25 убити и 40 ранени.

Само късмет спасява командира на дружината. Още в началото на атаката към наблюдателния пункт, където е кап. Ноев, святкат изстреляни отдалеч трасиращи куршуми. Миг след това офицерът бръква в горното джобче на куртката си и изважда снопче банкноти. И с усмивка показва на помощниците си изпадналия от тях горещ куршум.

След неуспеха на сутрешната атака командването на Втора дивизия взема

решение за
втори опит

- настъплението да се поднови към 15 ч. на същия ден. Този път обаче артилерията бие основно върху предните германските позиции.

Първа лекопарашутна рота отново атакува Цицката - с по-малки загуби. И този път не само овладява германските позиции, но и взема пленници. Противникът няколко пъти прави отчаяни опити да си възвърне височината, но без успех.

Много по-трудно, с цената на свидни жертви, Втора рота и подкрепящите я взводове от дружината настъпват към северния склон на Стражин (Терасата), където са основните хитлеристки позиции. В ожесточени боеве те укрепват там.

Пионерно-щурмовата рота започва настъплението си добре, но среща твърд отпор на противника. Към края на деня тя спира опитите да пробие.

Като цяло втората атака на Парашутната дружина и другите части на II пехотна дивизия завършва с частичен успех. Овладявайки ключови немски позиции, разположени по билото на Стражин, нашите подразделения се вклиняват в тяхната отбранителна линия. По тази причина противникът напуска Стражинската позиция през нощ­та и се оттегля към Страцин, като оставя малки прикриващи подразделения.

Победата, постигната на 18 октомври, е скъпоплатена. При Стражин парашутистите дават 35 убити и 65 ранени.

Тук трябва да се припомни смъртта на помощник-командира на дружината подпоручик Захариев и на лекокартечаря от I рота ефрейтор Никола Паскалев, загинал още при първата атака.

Ефрейтор Паскалев се изявява по време на втората атака на височината Цицката. Първа рота отново е прикована към земята от силен картечен огън, идващ от германски бункер. Паскалев запълзява към него, стреляйки с леката си картечница, но на няколко метра от бункера патроните му свършват. В същото време е ранен в ръката.

Няколко минути ефрейторът се притиска към земята, след което с връзка гранати в здравата си ръка се затичва към бункера, заобикаля го и през задния вход се хвърля в него, взривявайки гранатите. Пътят на ротата е открит. След боя другарите му намират парче от войнишката куртка, на чийто хастар е написано „Ако загина, ще загина само аз и моята картечница Ганка. Ако спечеля, печели българският народ. Смърт на фашизма!“

За приноса на Парашутната дружина при овладяването на Стражин говори и един кратък разговор. В среща между ген. Владимир Стойчев, ген. Фердинанд Козовски и главнокомандващия Българската армия ген. Иван Маринов последният пита Стойчев: „Защо Парашутната дружина бе хвърлена срещу Стражин?“ Без да се колебае, командващият I армия отвръща: „Защото нямаше кой друг да направи пробива!“

...А привечер на 18 октомври 1944 г. във вече овладения район със самолет пристига командващият I армия генерал Стойчев. Посреща го командирът на дружината, който просълзен му докладва за загубите, като накрая добавя: „Загинаха ми момчетата, господин генерал!“ Генералът отвръща: „Война е, Ноев, без жертви не може!“

В знак на признателност за храбростта на парашутистите ген. Стойчев разпорежда телата на загиналите да бъдат погребани в София. Тази негова заповед поставя началото на още една традиция, свързана с историята на парашутните формирования в нашата армия, - създаването на Алея на парашутиста в Централните софийски гробища. 





* Авторът е бригаден генерал от резерва, доктор по военни науки. Стражин е хребет в западния дял на Осоговската планина на територията на днешна Македония, на 15-ина километра от Крива Паланка.



Източник: pressadaily





Коментари

горе