Мостът на дружбата събрал влюбени сърца от двата бряга на Дунав



Строежът на Моста на дружбата между Русе и Гюргево бил едно от най-грандиозните събития за Източна Европа в средата на миналия век. Съоръжението, известно като Дунав мост, било изградено само за 24 месеца, като в него участвали строители от целия соцлагер. Връзката между двата бряга на реката обаче изиграла и друга своя роля, привличайки един към друг Стефан Градинаров - един от техническите ръководители на строежа, и девойката от Гюргево Клаудия.

Двамата заедно участвали в градежа, а след тържественото прерязване на лентата

румънската мома пристанала
на нашенеца

и заживяла с него в центъра на Русе. В тези времена обаче подобен тип бракове се случвали особено трудно, защото, за да пристане на чужденец, румънската мома трябвало да получи разрешение чак от... висшето партийно ръководство. В крайна сметка любовта, припламнала от двете страни на Дунав, разрушила всички прегради и помела препятствията, също като водите на великата река.

Идеята за мост между двете страни на Дунав датира още от края на турското робство. Говори се, че тя тръгва от Петко Каравелов. Непосредствено след Освобождението правителствата в България решават да разширят възможностите за комуникация и просперитет на страната не само чрез установяване на системата на железниците, но и чрез построяването на мостове. Първоначалното предложение на Каравелов било да бъдат построени две такива съоръжения при Видин и при Русе. Заради различните политики на държавите на Балканите обаче тази идея се реализира почти след столетие. Имало много различни предложения - за мост при Видин, при Свищов, при Русе, като в крайна сметка, едва след 9 септември 1944 г. се стигнало до градежа на съоръжението между Гюргево и Русе.

Началото на строителството било поставено през 1952 г. Строителни елементи пристигали от Полша, от Чехословакия, работници и специалисти идвали от съседна Румъния и СССР. В един сравнително рекорден срок -

за по-малко
от две години

Мостът на дружбата бил построен. Неговото откриване спазило тържествения церемониал от това време и държавните и партийни ръководители на двете държави Вълко Червенков и Георге Георгиу-Деж прерязали лентата на 20 юни 1954 г. в присъствието на всички министри. За времето си строителството било изключително мащабно, защото освен шосейна по него минава и жп линия. Предвидена е и мобилна секция в средата на моста, която да се повдига, за да се пропускат по-големите кораби, които се движат по Дунав.

Запазени са спомените на различни участници в огромния градеж, които разказват за преодолените невероятни трудности по великата река. Русенецът Георги Друмев следял за изменението на дъното на Дунав при невероятно тежки условия заради силното течение на реката. „Облечени в специална екипировка като ескимоси, при силен вятър ние маневрирахме с лодката сред късовете лед по реката, а вихърът се опитваше да ни събори в ледените й води“, разказва Друмев. Въпреки това той измервал с лот дълбочината на водата три пъти дневно.

Шефът на строителството на българската част на моста Иван Тодоров пък си спомня: „Хората работеха по 24 часа. През февруари 1953-та водите на Дунав бяха придошли много и застрашиха строежа.“ За първи път в историята на световното мостово строене бил приложен начинът на монтиране на сводови конструкции, големи 160 метра, без междинни опори в Дунав. Това намалило себестойността и сроковете по градежа на съоръжението. Така строежът на Моста на дружбата се оказал едно огромно изпитание и себедоказване на специалистите от целия соцлагер.

Първоначалният проект

не бил спазен напълно

Известни промени настъпили по отношение на украсата на колонадите на моста. Първоначалната идея на тях да бъдат поставени подготвените орли така и не била реализирана. Историческият музей в Русе обаче притежава модел от несъстоялата се украса - орела, дело на известния украински скулптор Михайло Парашчук.
Успоредно с моста се строяла и централната жп гара в Русе, решена заедно с него в неокласически тежък стил, който по това време не се одобрявал от голяма част от архитектите в страната. Изградени били и нови жилищни блокове за строителите близо до пристанището. Със средства за строителството, които били предвидени, но останали неизразходвани, бил построен и Домът на транспортния работник -

сегашната зала „Филхармония“

в Русе.

„В наши дни Дунав мост си остава важна връзка, която има огромно значение за отношенията между България и Румъния, за трансграничния регион Русе-Гюргево - за икономическия и за културния обмен“, обяснява областният управител на Русе Венцислав Калчев. По данни от митницата в дунавския град средно по 5000 превозни средства минават за денонощие през моста в двете посоки. От тях леките автомобили са около 3000, а останалите са тежкотоварни камиони и около стотина автобуса. Справка показва, че за последните пет години в посока Румъния през съоръжението преминават по около 700 000 превозни средства средно за година, като приблизително толкова влизат и в България.



Източник: pressadaily





Коментари

горе