Големите заблуди на медицината
Абсурдът на някои методи на лечение, смятани навремето за много ефикасни, днес
илюстрира единствено дълбоките заблуждения, в които е изпадала медицинската наука.
Отгоре на всичко част от тях са прилагани не толкова отдавна – допреди 100-150
години. Ето за какви куриози иде реч:
Кашляте ли?
Вземете хероин!
Когато хероинът бил синтезиран през 1874 г., никой не можел да предвиди съдбата му. Впрочем един от най-опасните наркотици, с чието разпространение в наши дни се бори човешката цивилизация, тогава носел името на активния си компонент диацетилморфин. „Героичното“ (от гръцката дума heros - „герой“) търговско наименование му дава известна европейска компания, когато през 1898 г. започва да го продава като лекарство против кашлица и при туберкулоза и астма. Фармацевтите били убедени, че продуктът им съществено ще облекчи страданията на болница, Изписвали го и за болно сърце, за проблеми в стомаха и червата, също и против грип.
Наркотичната зависимост вече била известна на науката, но лекарите нямали никакви колебания за използването на хероина. При съблюдаване на дозировката той действал много добре, а при кратковременна употреба не водел до отклонения в поведението или до понижаване на интелекта, за разлика от другите известни тогава наркотици. Факт е, че включително до 1910 г. лечение с препарата назначавали и на деца.
В началото на ХХ век медиците обаче забелязали, че пациентите им все по-често
вземат лека за кашлица и изпитват сериозни затруднения да го спрат. Горе-долу
по това време се изяснява и че в черния дроб хероинът се превръща в морфин, вредата
от който вече била категорично установена. Поради всичко това фармацевтичната
компания иззема продукта си от аптеките и спира неговото производство. Почти
веднага хероинът се озовава в националните списъци с наркотични вещества. Особено
педантична е реакцията на САЩ, където през 1924 г. употребата му е обявена за
незаконна. В Европа дрогата продължава още доста време да се прилага с медицински
цели, но само по рецепта - главно за облекчаване страданието на хора с морфинова
зависимост.
Изглежда абсурдно, но е факт.
Случвало ли ви се
е да пиете живак?
Днес счупим ли живачен термометър, изпадаме в паника от отровното действие на пръснатите сребристи метални топчета. Съвсем неслучайно този вид термометри вече са забранени за производство в Европейския съюз. До средата на ХХ век обаче хората нямали подобни опасения. Нещо повече, с живак лекували сифилис. Първите данни за такава терапия са от средата на XVI век: прочутият швейцарски лекар, алхимик, астролог и философ
Парацелз пробвал да се бори с „френската болест“, като втривал живачно мазило в краката на пациентите. В по-късни времена лекарите назначавали живак за пиене, за инжектиране, за вдишване през носа. Препоръчвали и на шията да се носят торбички с изпаряващия се течен метал. На мнозина това помагало.
Действително доказано е, че живакът има свойството да потиска причинителя на сифилиса - бактерията бледа спирохета. Уви, положителното действие било за кратко. Около 80% от пациентите бързо умирали, но не от сифилис, а от тежко отравяне - натрупаният в организма живак е изключително вреден за нервната и сърдечносъдовата система, предизвиква нарушения в белтъчния обмен, в дишането...
Откриването на антибиотиците значително улеснява лечението на сифилис и фактически употребата на живак за тази цел се оказва излишна. Лекарите в СССР обаче изписват препарати на живачна основа при някои диагнози до 1963 г., пише руското издание „Аргументи и факти“. До началото на 70-те години пък в медицинската практика се назначавали слабителни препарати на основата на живачни соли.
Източник: pressadaily
Коментари
Харесайте ни във facebook!
