Станфорд изседва гроба на деспот Слав


Министерството на културата изпраща за изследване в специализирана лаборатория в Университета в Станфорд, САЩ, открития костен материал в гроба на деспот Алексий Слав в Мелник, съобщиха от ведомството.

За целта от бюджета на МК по инициатива на министър Мартин Иванов ще бъдат предоставени 10 хиляди лева.
Резултатите от анализите ще дадат по-голяма яснота за причината за смъртта на този забележителен български болярин от династията на Асеневци, племенник на цар Калоян.

През 2012 г. в археологическия резерват "Античен, средновековен и възрожденски град Мелник" бяха разкрити 4 гроба, които по археологически, антропологически и исторически данни се свързват с ктитора на манастира "Св. Богородица Пантанаса" - деспот Алексий Слав, и неговото семейство.

Според антропологическите изследвания тленните останки в тях са на двама мъже - 40- или 45-годишен и 20-25-годишен, на една жена - над 20 г., и на едно 3-4 годишно дете.

Жената и детето предполагат семейни връзки между покойниците, като се смята, че в тези гробове са ктиторът на манастира - деспот Слав, неговата втора съпруга с норманско потекло - дъщеря на Теодор Петралифа, шурей на Теодор Комнин, тяхно дете и евентуален син на Слав от първата му жена - дъщеря на латинския константинополски император Анри.

Разкритите гробни камери са оформени по еднакъв начин, а тези на възрастните са увенчани на повърхността от запад (над главите на покойниците) с по една издълбана в скалата хоризонтална арка - символ на небесния свод в християнството, схващан като връзка на владетелите с Бога, т.е. символ на властта им.

Самите ковчези са от дърво, според дендрохронологически изследвания - от т. нар. Байкушевска или Черна мура, растяща по високите части на Пирин, с възраст около 800 години.

Фактите навеждат на мисълта за едновременна внезапна смърт на погребаните. Датата на смъртта би могла да се конкретизира между 1229 г., когато деспот Слав е споменат за последен път в исторически извор, и 1231 г., откогато е Станимашкият надпис, информиращ за нов управител на Родопите, назначен от Иван Асен II.

За по-голяма яснота по въпроса за роднинските връзки на погребаните и за причината на тяхната смърт обаче е необходимо да бъдат извършени и специализирани анализи на тленните им останки.

Във връзка с това директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, със съдействието на гл. ас. д-р Никола Теодосиев от Катедрата по археология в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", са установили контакт със специализираната в палеоизследвания лаборатория на Университета в Станфорд, в която в най-скоро време предстои да бъдат извършени анализите на костния материал.



Източник: Дир.БГ





Коментари

горе