Раят е в България


Нека да си го признаем - всички мечтаем да имаме толкова много пари, че да не ни пука за нищо и най-накрая да го ударим на живот, за който ще ни завиждат следващите няколко поколения. Едни опитват да се доберат до милионерския клуб чрез къртовски труд, други се надяваме Вселената да ни подшушне шестте точни числа от тотото. Трети пък просто стоят и чакат богат роднина да се пресели в царството на Хадес.

Залагам си главата, че всички ние - богати или бедни, имаме една обща мечта, която е по-силна дори от религията, и тя е да пътешестваме. Та кой не иска да се събуди на приказно място като Хаваите, Бали, Малдивите или Сейшелите. Стотици хиляди българи отиват на работа всеки ден, пускат компютрите си и на мониторите грейват райски кътчета, за които гледат документални филми, седейки в панелените си соц блокове. Е, добре, имам две новини. Както се досещате, едната е лоша, а другата добра. По-добре да започна с лошата. Тя е, че 90 процента от нас най-вероятно никога няма да се доберем до неземната красота на изброените по-горе места. Какво да се прави, никой не е казал, че животът ще ни предостави всичко, което искаме. Ако беше така, всички мъже щяха да са като Хю Хефнър.

Но уви... И така добрата новина е, че не е нужно да бием хиляди километри, за да усетим невероятната красота на природата, защото частица от рая е и тук, в България. Знам, че понякога подобни твърдения звучат захаросано преувеличени и дори пропагандни, но в крайна сметка се оказват самата истина. Това, естествено, се затвърждава след значителен брой пътешествия извън пределите на родината. Именно тогава осъзнаваш, че не всичко, което е чуждестранно, по презумпция е по-добро от нашето. Пример за това са прекрасните ни планини. Наскоро бях на поредната си обиколка, която включваше Рибарица, Априлци и Копривщица.

Преди да стигнем до Рибарица, посетихме Тетевенския манастир "Св. Пророк Илия", който се намира съвсем близо до едноименния град. Там ни посрещна местна жена, която пази ключа за обителта и я отваря за посетители. Манастирът е построен по време на Второто българско царство и според една от легендите лично цар Иван Шишман е дарил дървен кръст, обкован със сребро и с изобразени на него евангелски сцени.

Първите сведения за манастира се появяват около 1600 година. Преди Освобождението той е бил важен книжовен център с килийно училище и библиотека. През 1801 г. обаче кърджалиите изпепеляват Тетевен до основи. Въпреки това "Св. Пророк Илия" оцелява и в него се подслоняват дейни борци за Освобождението. В момента там няма монаси, но пък посетителите могат да разгледат два слоя останки от живопис от XVII век.

Преди няколко години били намерени средства за реставрация, но само частична. Храмът традиционно се отваря на патронния си празник и на Великден, но все по-често в него се извършват кръщенета. Мястото е идеално за разходка, тъй като е много озеленено и спокойно. И колкото и носталгично да звучи, си е една директна връзка с миналото ни, което се оказва, че много малко познаваме.

Следващата дестинация от минипътешествието ни беше Рибарица. Всеки път, когато отида там, имам чувството, че селото е станало още по-дълго, отколкото го помня. Въпреки това при самото влизане в населеното място те обзема спокойствие и усещане, че си отишъл на гости на баба и дядо, които винаги ще те обградят с цялата любов на света и ще отрупат масата с всевъзможни вкусотии. Освен това оттам започват няколко планински маршрута, сред които и такъв до резерват Царичина. Най-издръжливите имат възможност да се изкачат до връх Голяма Шаля, откъдето им се разкрива панорамна гледка към билото на Стара планина. В самото село също не липсват забавления.

Туристите могат да си вземат велосипеди или АТВ под наем, както и да отидат на пикник или риболов, който да ги разсее от бясното всекидневие в големия град.

Задължително е обаче да се види Кървавото кладенче. На това място на 15 май 1876 година е предаден и убит Георги Бенковски. Причакан е в мъглата и мрака от 16 турски заптиета, които го атакували, докато се опитвал да пресече моста на река Костина. След като го убили, кръвожадните османлии отрязали главата му и я измили във въпросното кладенче. После я дали на предателя дядо Въльо. Според легендите след кървавото убийство кошмарът от сцената постоянно се присънвал на доносника и той не можел да спи.

За да се опита да спаси душата си той решил да обозначи лобното място на Бенковски, издълбавайки на бук инициалите Г. Б.. За съжаление дървото е отсечено през 1950 година при преустройването на паметника. Въпреки това всяка година на поляната се събират стотици души, които показват, че великата саможертва на революционера не е забравена и делото му ще бъде запомнено от следващите поколения.

Точно заради подобни места, от които настръхваш, си заслужава да се опознава България. Лошото в случая е, че чужденците знаят много повече за историята и чудодейните ни местности, изпълнени с легенди, отколкото ние самите. Е, Рибарица е добър старт за потапянето в приказния свят на герои и мистична природа.

Районът се популяризира по проекта BG161PO001/3.3-01/2008/001-11 „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България”.



Източник: Новинар





Коментари

горе