Да изгрееш в Страната на изгряващото слънце


Сигурно първото нещо, което ще ви направи впечатление в нея, е нейната ведра усмивка, абсолютната естественост, толкова привична за хората, които усещат вътрешна удовлетвореност от професията си, от личния си живот, радост от работата си и най-вече се чувстват на мястото си навсякъде и по всяко време. Ако я попитате как се чувства една наистина успяла жена, ще ви помоли да не поставяте подобни етикети пред името й, защото животът я е научил, че успехът не може да се измери - успешен си в работата си, но не си успешен в друг аспект от живота си, успехът е временна категория, особено за търсещи хора. Затова най-добре да говорим за нея като за Човека с главно Ч, изгрял в Страната на изгряващото слънце.

Румяна Ценкова е единствената жена професор от чужда държава, придобила научната си титла в Япония. За наша гордост е българка и 25 години след напускането на родината продължава да носи в себе си българското и да приема добрите традиции от японското. Източната й приказка започва през 1988 г. По това време преподавала в Катедрата по автоматизация в Русенския университет - млада, надъхана, амбицирана, но жадна за още. Точно тогава изкристализира и идеята за втора докторска дисертация, за която печели стипендия в Япония.

"Исках да отида на Запад, но там не ме одобриха. Затова пък получих одобрението на Изтока", спомня си днес проф. Ценкова за началото.

Първоначалното й намерение не било да остава в Япония, а да завърши дисертацията си, което й отнело три години и половина.

От английски към японски

"През 1988 г. започнаха промените в България и започнах да усещам, че нито френският, нито немският, нито руският език ще са водещи. Исках да правя наука, но трябваше да знам английски. Тръгнах на интензивен курс по английски, който продължи шест месеца, и след това заминах за Япония", спомня си проф. Ценкова. Началото е било трудно, както можем да се досетим. Младата преподавателка от Русенския университет дори си води дневник за всичко, което й се случва.

"Първите месеци бяха много тежки. Тогава написах, че Япония прилича на японка в кимоно - кимоното те стяга и не можеш да правиш големи крачки. Наблюдавала съм как върви една японка - с главата надолу, бързо, на малки крачки, обаче усеща всичко около себе си, буквално гледа с гърба си", обрисува ситуацията и начина на живот там проф. Ценкова. Още в началото на разговора ни разкрива малката тайна за успешния социален модел на японците - пренебрегваш себе си в името на общото, забравяш за лидерското и винаги се движиш заедно с останалите, не изпъкваш прекомерно, за да можеш да използваш енергията на цялото.

И ако отстрани животът на японците изглежда някак си естествено подреден, то определено, когато се потопиш в него, разбираш кои качества благоприятстват за този имидж зад граница. И колкото да ти се иска да се гмурнеш в тази обстановка, в началото някои привички изглеждат малко странни. "В началото не можех да разбера защо в 10 часа сутринта всичките продавачки са строени в една линия, покланят се на всеки клиент и усмихнати казват: "Добре дошли". Аз не можех да разбера защо тези жени ми се усмихват, защо са толкова неискрени. А това е ритуал. Затова Япония предлага най-доброто обслужване - кара те да се чувстваш център на Вселената", спомня си българката.

Друг странен "ритуал" за проф. Ценкова е гледането на сумо по телевизията. "Не можех да си обясня как учителката ми по японски и нейната приятелка стоят пред телевизорите и втренчено гледат сумо. Какво му харесват на това сумо? Трябваше ми една година да разбера - сумото е хубаво, защото е бързо - веднага разбираш кой бие", шегува се професорът.

Най-голямата помощ в социализирането идва от отговорите на въпросите, които тя задава, а приятелите й японци й дават. "Имах милион въпроси, много от които тъпи. Сега, като си помисля какво съм питала, чак ми е неудобно. Най-много въпроси задавах на моята учителка по японски. Тя ми отговаряше и много ми се радваше, казваше ми: "Чрез теб преоткрих Япония, никога не съм си мислела за нещата, за които ме питаш." В същото време Япония е страна на много силни противоречия. В един момент си мислиш, че нещо е така, но в следващия момент ти се показва, че е точно обратното.

Гамбаро или как да даваш всичко от себе си

"Науката не е нито мъжки, нито женски свят, но трябва да знаеш, че това е японската матрица. В Япония нещата не стават бързо, стават с много подготовки и на малки стъпки, постепенно и сигурно", разказва проф. Ценкова. Нейните ситни стъпчици продължили цели 10 години.

Преди 20 години, когато завършила дисертацията си, решили със съпруга си да се приберат в България. Тогава обаче се появило предложението да преподава като доцент в Университета в Кобе и семейството решило да остане.

"Има една японска дума - гамбаро, т.е. да даваш всичко от себе си. Японците много обичат хора, които работят. Може да не си идеален, може да не си кой знае колко умен, но ако видят, че се трудиш от сутрин до вечер, много те уважават. Ако си стойностен човек, няма начин да не те наградят", смята проф. Ценкова.

Днес една стойностна българка разказва с тръпка за науката и открива нови методи за диагностика на болести при растения и животни. Презентацията й по време на Международната конференция за свойствата на водата, която се проведе в Пампорово, обра овациите на доказани учени и Нобелови лауреати от цял свят. Още повече че откритието й е уникално и единствено в световен мащаб.

Диагностика чрез светлината

Още от 1979 г. като млад преподавател в Русенския университет проф. Ценкова знае точно какво иска от професията си - завършила "Автоматизация на производството" тя се концентрира върху изучаването на природата. Десетки години по-късно тя може с гордост да каже, че е открила уникален метод за диагностика при животни и растения чрез близка инфрачервена светлина.

"Тази светлина може да влезе в тъканта на човека, но не да се абсорбира напълно, а да се върне. Използвахме сензори за диагностика на болести при кравите. Отне ни време, докато разберем защо от млякото не се получава кисело мляко или сирене - защото кравите са болни", уточнява професорът. Тя и екипът й успели да направят първата диагностика в света на мастит на крави чрез близка инфрачервена светлина.

Безинвазивно дори е установена бактерията, която предизвиква възпаление на вимето, което води до умиране на млечни клетки, разпадане на клетъчната стена и разкъсване на казеина - протеинът в млякото, който спомага за превръщането му в сирене или кисело мляко.

Надеждите на проф. Ценкова са свързани с използването на новия метод за диагностициране и при хората. "Щом диагностицираме толкова проблеми при животните, би трябвало да можем да го правим и при хората. Някой обаче трябва да започне да го прави, още повече че методът ще е много евтин и бърз", споделя тя.

В момента вниманието на професора е концентрирано върху изследването на пробиотиците и влиянието им върху физическото здраве. "Тези бактерии са навсякъде около нас, само трябва да се изолират. В момента отнема страшно много време да се окачестви една нова бактерия", уточнява проф. Румяна Ценкова и допълва, че в момента в екипа й е и учен от Пловдивския университет.

"За мен науката вече няма да е на тесните специалисти. Може би трябва интердисциплинарни групи да влязат в болниците и да са около лекарите. Смятам, че медицината изостава от науката. Чисто експериментално са необходими много време и средства, но пък да знаем толкова много неща за диагностиката при растения и животни и да не ги използваме при хората - чак ми е съвестно", казва професорът.

От българското и японското до общочовешкото

Минахме през миналото в България и настоящето в Япония, за да стигнем до общочовешкото в нашия разговор. Как се развлича един учен?

Какво му липсва най-много от родината? Мисли ли за прибиране в България? Може и да ви изглежда странно, но получих отговорите на тези въпроси още преди да ги задам. Как се развлича един учен? Както се развлича всеки човек, усвоил изкуството да живее тук и сега, без връщане в миналото и кроене на планове за бъдещето. Без значение дали говори за автофотомика пред Нобелови лауреати или танцува в зала за хранене на соцхотел - винаги го прави на 100 процента. Какво може да му липсва на човек, който в душата си е удовлетворен от това, което прави? И то от родината? "България е много красива, цялата ми липсва. Хубаво ми е, като си дойда. Харесват ми българските червени печени чушки, такива простички неща", казва замечтано проф. Ценкова. Но най-ценното от близо двучасовия ни разговор си остава наученото от житейското, наблюдението на другите и на себе си, оценката на случващото се по пътя.

"Животът е кратък, защо трябва да се мръщим един на друг, а не да се усмихваме? Може би японците ме научиха на това. Аз мисля, че ние сме разглезени, ще ме извините, ако не съм права. В живота си човек има моменти, в които не може да отрони дори една сълза. В момента, в който може да се нацупи и разплаче, все още е добре. Мисля, че българите сме нацупени и плачем, защото още не знаем най-тежкото. Нямаме толкова енергия, че да си позволим да бъдем негативни", категорична е проф. Румяна Ценкова. И продължава философския разговор: "Няма неща в живота без смисъл. Ние трябва да бъдем там, където трябва да бъдем, и правим това, което трябва да правим. Няма нещо в този живот, колкото и тежко да е било, да е безсмислено. Като мине малко време, се обръщаш и виждаш, че е имало смисъл", оставя вратичка за размисъл в края на разговора ни проф. Румяна Ценкова.



Източник: Новинар





Коментари

горе