Мадлен Алгафари: „Имаме един единствен национален недостатък и той е, че сме грозни патета, които не знаят, че са лебеди“


Известният български психотерапевт и автор за втора година на посещение в САЩ

И тази година най-известният ни психолог Мадлен Алгафари пое на пътешествие зад океана, за да се срещне с българската общност. Тя комбинира уъркшопи, дискусии и срещи в три от градовете с най-голяма популация на българи – Атланта, Ню Йорк и Чикаго, с представяне на най-новата си книга „От "Какво ще кажат другите? до "Какво избирам аз?". В нея Мадлен прави психоантропогичен разрез на поведението на българите и дава отговор на въпроса за „Аз-а“ от гледна точка на „българската вселена“. Любопитно е и че книгата има 700 съавтора, дали съгласие мнението им по различните теми да бъде публикувано. В Ню Йорк, освен пред българската общност Мадлен Алгафари проведе и лекция пред студентите от факултета по социални изследвания към престижното училище The New School на тема терапията на седемте движения, която прилага. Ето и повече за посещението й в САЩ в специалното интервю, което даде за вестник „България Сега“.

Здравей Мадлен! Каква е причината за тазгодишната ти визита в САЩ?

Поредните срещи с българските общности. Многото писма, които получих след миналогодишната ми обиколка. Нуждата да говорим за българското. Моята собствена потребност да браня корените и здравето на българското. Към това може да добавим и срещи с децата в българските училища, уъркшопи за желаещи и лекция в един университет в Ню Йорк.

Темата на лекцията ти в The New School беше терапията на седемте движения. Какво представлява тя и на кого може да се прилага?

Това просто е доразвитието на „Терапия на петте движения”, създадена от моя учител Проф. Валдо Бернаскони от Швейцария. Става дума за петте основни модела на поведение – внимание към себе си, подчинение, привличане, себеотстояване и преценка на реалността. Чрез тези модели се свързваме със света и другите. Те биват блокирани от травмите и възпитанието ни, които формират различни характери у нас, а целта на психотелесния терапевтичен подход е възстановяването им. Аз просто съм добавила още две посоки на движение – към по-голямото видимо и невидимо от нас. Това е духовното измерение и връзката ни със Земята и Бога. Терапия на седемте движения е психотелесен подход – за мен единственият интерактивен, защото не могат да се делят душата от тялото. Това е единствената психотерапевтична школа, която влиза и през двете врати към емоционалната промяна – вратата на ума и тази на тялото, а това прави този подход ефективен и радикален, защото работи и с последствията – симптоми и причините им, защото е цялостен – т.е. холистична и възстановява и психичното, и телесното здраве.

Разкажи малко повече за книгата си:"От "Какво ще кажат другите? до "Какво избирам аз?"

Това е най-дълго писаната ми книга и най-бързо продаваната за моя радост. Явно съм напипала много актуална рана. В продължение на четири години в сайта ми, в рубриката „Анкета” сменях на четири месеца въпросите. Те са настоящи глави в книгата. Хората, които са отговаряли на въпросите, са мои съавтори – 700 на брой. Така дисекцията на съвременния българин е обективна. Исках с тази книга да повдигна духа на българина, защото смятам, че сме изключително богати, дълбоки, креативни, силни и издръжливи. Изброила съм още много черти от националния ни характер. През последните години много пътувах. Правих уъркшопи в Япония, Бразилия, Венецуела, Израел, Виена, Болоня, Кембридж, Лисабон и мога уверено да твърдя, че сме невероятни хора с мисия. Земни и интуитивни, пазещи традициите си. Нека останалото читателите прочетат сами. В книгата говоря за това с какво се отличаваме ние – българите, от какво се страхуваме, как се справяме с кризата, какво е духовна интелигентност и духовна революция, какво ни казват болестите ни, какво се случва с мъжкото и женското днес, накъде отиваме, кои са истинските неща в живота ни, какво означава да сме пораснали деца, какво ще кажат другите и какво иска всеки от нас да каже и да бъде чут, както и достъпно представяне на терапия на седемте движения. Давала съм много конкретни примери. Твърдя в тази книга, че имаме един единствен национален недостатък и той е, че сме грозни патета, които не знаят, че са лебеди. Говоря много за грешките във възпитанието и в историята, които са довели до ниската самооценка. Правя психоантропологичен анализ на днешния българин, и тъй като работя в полето на психотелесната терапия, обяснявам и какво се случва в тялото ни постоянно, когато нещо се случва в психиката ни. Например: притеснението– откъде идва исторически и от гледна точка на възпитанието и какво става в тялото ни, когато се притесняваме. Надявам се книгата да е лекуваща. Все пак това преживявам като лична моя мисия и смисъл.

Кои са първите стъпки към осъзнаването ни, че сме лебеди?

Да осъзнаем, че живеем собствения си живот, а не този на другите и че чувството да отречем себе си разболява нас, околните, планетата. Както и да можем открито да заявим с гордост в какво сме добри и с какво се справяме. Това не е липса на скромност, а проява на самоуважение! Това могат да са първите стъпки. А психотерапевтичният процес би могъл да бъде осъзнатото продължение на този път на духовно израстване.

Вярваш ли в силата на подсъзнанието и позитивното мислене?

Напълно, при това не само от собствен опит, а и от опита на хилядите хора, с които ме е срещнала професията ми. В това отношение съм късметлийка – имам шанса да се уча от опита на толкова много хора, които споделят с мен победи и поражения. Свидетел съм и на неща, които науката все още нарича чудеса. Но ние, българите, си имаме поговорка много по-стара от науката психология: „Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно”!

Като психолог каква разлика намираш между българите в САЩ и тези в България?

Виждам българите в САЩ като много мобилизирани. Стресовите обстоятелства винаги подсилват чертите ни – както положителните, така и отрицателните. Но българите са много справящи се и гъвкави. Иска ми са да са малко по-спонтанни и изразителни и да не забравят дълбоката си чувствителност, да не й слагат упойка, въпреки необходимостта да се работи много. Да останат земни и естествени. Радвам се, че много от тях достойно представят българското, но и ми е тъжно, когато чувам сред тях мнения колко е зле в България. В някои отношения тук е много по-зле. А в България се случват постепенно нужните промени. Съзнанието се променя и узрява! А първичността и спонтанността са много по-запазени.

Какво за Мадлен Алгафари не знаят хората?

Имам такова интервю на сайта си. Много неща вероятно, макар, че аз нищо не крия. Просто, ако не го знаят, значи не ме познават отблизо. Че пея, свиря, садя зеленчуци, влюбвам се, мечтая за почивка и време за плетене, за това да съм по-домашна жена. Че същевременно нямам мира и съм доста енергична. Че се обичам достатъчно, за да променям смело нещо, когато не ми е удобно и не ми харесва, въпреки несигурността – сменяла съм много професии, докато намеря „моята песен”.  И че ако някой ме настъпи на тема българско и България, мога да освирепея повече, отколкото, ако някой се опитва мен лично да засегне. Затова всеки петък съм някъде по читалища и библиотеки от десет години – независимо дали в най-малките села в България или в българските общности в чужбина.

Къде българите в САЩ биха могли да намерят книгите ти?

В магазините на „Малинчо” в Чикаго, Атланта и Ню Дърси, както и онлайн да  ги поръчват на неговия сайт. На г-н Калин Пенчев дължа транспортирането на книгите ми дотук. Искат ги всички българи в чужбина, но тук той пое този ангажимент и аз лично съм му много благодарна, както и всички, които тази година ми дадоха обратна връзка за купените миналата година книги. Засега тук ще се продават „Мира нямам”, „Вяра имам” „Всички можем да летим”, „Глад за истински неща”, „Как да се разболяваме качествено”, „От „Какво ще кажат другите?” до „Какво избирам аз?”, както и романът на съпруга ми „Боже, защо Господ лъже?”, която също е учебник по патриотизъм. Има и една книга на моя професор В. Бернаскони „И ето го хомо невротикус нормалис”. Скоро ще имам нов тираж и на „Приказки за пораснали деца”, за която най-много ме питат след като първа се изчерпа миналата година.


Кое е любимото ти място в САЩ?

Атланта. Тук живее от 14 години сестра ми със съпруга си и племенника ми, а и има най-много зеленина и простор, както и малко повече емоционална експресивност у хората. Но може да има и много по-красиви места. Просто не съм ги видяла. Била съм в Чикаго, Ню Йорк, Сиатъл и Атланта, както и във Флорида на океана.

Какво те прави истински щастлива?

Това, че имам усещането за намерен смисъл, както и светналите очи на хората, когато
откриват пътя към себе си и здравето и щастието си! Гледката на играещи деца. Миризмата на чубрица. Красивата природа. Писането. Точният мъж, с който съм от 24 години. Децата ми. Фактът, че сме на едно от първите места по благотворителност в България, въпреки трудния живот! С това сме много по-напред в духовното развитие от други нации! Многото изчетени книги. И най-вече умението да обичам и да не губя връзката с първичността.

За финал: можеш ли да ни кажеш, най-ефективната според теб, техника за преодоляване на стреса?

Поставяне на цел и постепенно следване на стъпките към нея. Редуване на напрежение и отпускане. Дълбоко дишане. Въпросът: какво ми казва тялото, което никога не лъже? Намерил ли съм „своята песен”? И задължително въпросът: Това, което правя на кого и какво случи – на доброто, Любовта, добруването на човека и земята или на човешкия стремеж към власт, имане, вместо бъдене, придобиване на неща, които не могат да се отнесат в гроба. Разболява ли ме животът ми или ме прави по-здрав и радостен. Ако не се грижим за радостта и любовта, значи проявяваме духовна арогантност и не служим на Бога!



Източник: България сега





Коментари

горе