Орфей
Съществувал ли е наистина?
Смята се, че Орфей е митичен тракийски певец и музикант. От многобройните варианти
на легендите за Орфей разбираме за изумителната му дарба като поет и певец. Музиката
на неговата седемструнна лира имала способността да укротява зверовете. Познаваме
Орфей и като основател на орфическите мистерии, които стават особено популярни
в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики. Кой в действителност,
обаче, е Орфей и дали въобще е съществувал?
Животът на Орфей.
Според легендата той е син на тракийския речен бог Еагър и нимфата Калиопа. Според древногръцката митология е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите ,осъществили похода за Златното руно към Колхида. Предполага се, че това е било ок. 1400 пр.н.е. С песните си Орфей отмервал ритъма на гребците, а край брега на морските сирени, заглушавал с вълшебния си глас омайните им песнопения. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.Жена му Евридика била ухапана от змия в деня на сватбата им и обезумял от мъка, Орфей отишъл в подземното царство на бога Хадес и успял да го смили с тъжните си песни. Хадес се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство. Според легендите Орфей загинал, разкъсан от менадите*, край бреговете на река Хеброс – Марица. Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.
Учението на Орфей
На орфей се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Всъщност учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел.
Орфизъм е всъщност съвременен термин, с който се означава религиозното течение въведено от Орфей в древните средиземноморски култури. Орфически вярвания и практити са засвидетелствани в древна Елада и древна Тракия. Различаваме Гръцки орфизъм и Тракийски орфизъм. Има общи елементи между двата вида орфизъм, но има и съществени разлики.
Гръцките орфици вярват в безсмъртието на душата и прераждането й в други тела, практикуват аскетичен начин на живот и ползват свещени текстове. Вярата в безсмъртието на душата и
прераждането не е характерна за традиционната гръцка религиозност.
Тракийските орфици вярват в безсмъртието телом и духом, за тях смъртта е преминаване в отвъдна реалност, аскетизъм (в повечето случаи) не се практикува, липсват свещени книги."Тракийски орфизъм" е термин, въведен от проф. Александър Фол, означаващ тракийското аристократично религиозно учение, постулиращо възможност за обезсмъртяване чрез мистериални обреди.Според хипотезата на проф. Фол, оформянето на тракийският орфизъм се датира в периода от средата на II хил. пр. Хр. до IX-VIII в. пр.Хр., и продължава да се изповядва от траките до края на античността - VI в. Основа на доктрината е идеята за самоусъвършенстването. Орфизмът се практикува различно от различните обществени слоеве. Аристократите практикуват безсмъртието, т.е. - обезсмъртяват се, тъй като са посветени в мистериалното знание на учението. Поданиците вярват в обезсмъртяването на аристократите.
Орфей в изкуството
Първите изображения на орфей са от 600 г. пр.н.е. Досега са известни 92 негови изображения върху атични вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди.
01 - Уникалната монета, която намериха българските археолози, е с лика на римския
император Каракала. От другата й страна е изобразен Орфей с фригийска шапка и
туника. Той е седнал на скали, символизиращи Родопите и свири на лира, опряна
на лявото му коляно, а в дясната си ръка държи пластина за натягане на струните.
Монетата била открита от иманяр преди 18 години, но в последствие била откупена
от известен бизнесмен, който сега я дарил на археологическата експедиция на проф.
Овчаров, която проучва тракийско светилище край село Татул. Фактът, че монетата
е сечена във Филипопол – днешния Пловдив (трети по големина град в България) ,
се смята за доказателство, че през римската епоха Орфей е бил едно от божествата
на града и околните центрове в Източните Родопи./numizma.com/
02 - Орфей свири на лира пред тракийски воини, червенофигурен кратер от 450-440
г. пр. Хр., в Берлинския музей. /bg.wikipedia.org/wiki/Орфизъм/
03 - Убийството на Орфей от тракийските жени /Източник Dictionnaire de Ch. Daremberg et E. Saglio (1877), публикувано в bg.wikipedia.org/wiki/Орфизъм/
04 - Записване на оракулите на пророкуващата глава на Орфей / Източник Dictionnaire
de Ch. Daremberg et E. Saglio (1877), публикувано в bg.wikipedia.org/wiki/Орфизъм
/
05 - Орфей забавлява тракийски воини с песните си /Източник: съд от 5в пр.Хр.,
публикувано в halkidiki.com /
06 - Орфей с лирата си сред животни и дървета /Източник: Християнска катакомба
в Рим - IVв сл. Хр , публикувано в lost-history.com/
07 - възстановка на същата сцена в контекста на целия таван на катакомбата /Публикувано
в: metahistory.org/
Орфей - мит или реалност?
Професор Богдан Богданов /виж "Орфей и древната митология на балканите" в сайта на проф. Богданов/ е поддръжник на тезата, че Орфей е митичен герой. От друга страна, проф. Овчаров явно не се съгласява с това, след като обяви разкопките в Татул като "гроба на Орфей". Ние не сме историци и не можем да влизаме в спор нито със създателя на Нов Български Университет, нито с археолога, който направи толкова много открития в България за последните няколко години. Склонни сме обаче да приемем, че има историческа истина в съществуването на Орфей, която вероятно е била поукрасена и раздута с течение на времето, докато днес вече не можем да различим мита от историята.
Ние познаваме Орфей най-вече от гръцките легенди, достигнали до наше време, както и благодарение на Омир, който го описва като един от аргонавтите в "Одисея". Факт е, че Орфей е познат на древните хора не само на Балканския полуостров, но и на територията на днешна Италия, където също са намерени съдове с изображения на Орфей. Интересно е, че при много от изображенията неговият образ поразително се доближава до образа на Аполон**
Орфей бива отъждествяван и с божества като Дионис, Залмоксис***, Сабазий/Загрей****.
Според друг мит, Орфей бил един от учениците на Питагор и от него научил тайнствата, които, на свой ред били предадени на Питагор от древните египтяни. Учените обаче спорят, че доктрината, вложена в учението на Орфей, вероятно има индоевропейски произход.
Нераграничимостта между мит и реалност допълнително е подклаждана от претенциите на две съвременни течения да си присвоят "родство" с тракийския орфизъм и да го припознаят идейно. В България това са някои от масоните и дъновистите, на които явно им харесва идеята за хармония чрез музика, посвещаването в тайнства, белите ленени роби и прочие елементи. Може би забравят някои неудобни предположения за тракийския орфизъм - например сексуалните оргии, които ако действително са се случвали, в началото са били хомосексуални, тъй като е известно, че първоначално са били посвещавани само мъже. Едва по-късно заповат да се допускат и жени. Също така тракийският орфизъм е бил аристократичен, като се е смятало, че истински посветени са можели да бъдат само хора от аристокрацията, останалите са били по-скоро наблюдатели. Удобно за масоните може би, но не съвсем за дъновистите. Правейки този съвременен паралел, нашата цел е не да правим разбор на Бялото Братство или на Масонството, а по-скоро да покажем, че същите "заемки" е твърде възможно да са се случили и в миналото, способствайки за разпространението на мита за Орфей, допълвайки и "редактирайки" го във времето. Твърде възможно е след някой друг век нашите наследници да решат, че Орфей е бил чернокож, ако се осланят на филма Язон и аргонавтите (още една холивудска измислица).
------------------
* Менади (от гръцки - безумните) - жените от кортежа на бог Дионис. Менадите, които съответстват на вакханките у римляните, са изобразявани като жени, които тичат след Дионис с развети коси, полуголи, държат в ръка тирс и проглушават гори и планини с викове. Според преданието те разкъсали Орфей, за да го накажат за неговото презрение към тях. Според друга версия, причина за гнева им бил отказа на Орфей да признае култа към Дионис и увлечението му по култа към Аполон. Дионис не им простил това и ги превърнал в дървета.
** Аполон - бог, както от древногръцката, така и от римската митология. Той е братът-близнак на богинята на лова, съответно на Диана (в римската) и на Артемида (в гръцката) митология. Син е на Зевс и Лето. Аполон се счита за бог на музиката, танците, поезията, медицината и пророчествата. Той е предводител на музите. В изкуствата е представен като красив млад мъж, често с лира в ръка.Някъде Аполон се отъждествява със Слънцето. Сливането в образа му на рационалността и тъмните стихийни сили потвърждват връзката между него и Дионис. Те са богове-антагонисти. Единият — бог на светлото соларно начало, а другият — бог на хтоничното. След 7 в. пр.н.е. образите им почват да се сближават. И за двамата се устройват оргии в Парнас.
*** Залмоксис - според „Историята“ на Херодот, Залмоксис е полу-митичен цар и бог на тракийското племе гети, които вярвали в безсмъртието на душата и в задгробния живот. Те смятали, че като умрат, отиват при Залмоксис и пращали всеки пет години пратеник, който да извести на бога техните нужди и желания.
**** Сабазий или Загрей - така наричали Дионис народите в Тракия и Фригия.
Източник: rodenkrai
Коментари
Харесайте ни във facebook!
